ИВАН ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Не съм сбъркал заглавието. Идва празникът на българската култура и в умовете на всички остатъчни българи зазвучава училищната музика и песента, която осветява душите ни: „Върви, народе възродени…“
Но, горко ни, народът ни вече е изроден, нечовечен чужд на всякакви ценности на българската култура и поведение. Срам, само срам можем да изпитваме, ако се подредим в редица.
Отпред, най-отпред застават Емили Тротинетката, Чеченеца и Тошо Куката, които водят с каишки като куче едно болно момче… До тях мъчителите на беззащитните кученца. Следва парадът на препъващите се в дългите си рокли кифли от „Ергенът“, издули джуки, разголили напомпаните заместители на гърдите, отегчени от публиката обикновени граждани, които ги сочат и разпознават. Нали те са ангелите на „духовните“ ценности, които им поднасят по телевизията продуцентите милионери.
Самотна крачи пред тях и развява знамето с цветовете на дъгата полицайката Симона с обърнатите джуки с очилата на улична бръмчалка и поличка на прохождаща абитуриентка.
Задават се гордите редици на разголените герои от „Сървайвър“, заплели се в любовни и сексуални прегрешения, съчинени и режисирани от сценаристите и режисьорите на човешките „драми“.
Следват ги патриотично настроените „селяни“ от „Фермата“, дотегнали и те на зрителите със същите нагони и душевни терзания…
Наперено крачи блондинката, която на една официална вечеря се тропоса до мен, придружена от известен депутат. Като я попитах какво работи, тя не се поколеба: „Инфлуенсър“. Толкова беше горда, че аз не посмях да попитам какво означава това.
Открояват се и „интелектуалните“ блокове на техните „анализатори“, раздаващи оценки на изпълнителите: техните физически дадености (и придобити такива), обществените им достижения и примерът, който представляват за младите си последователи. Тези „критици“ не се затрудняват в анализ на професионалните качества на своите известни изпълнители. Защото те нямат професия, те са просто… известни. От това живеят, с това се прехранват. И обличат, когато се наложи.
Някъде в дъното на тази манифестация би трябвало да застана и самият аз. Защото имам своята вина, че когато напусках Нова телевизия, изпълних молбата на програмния директор (бивш кадър на „Панорама“) за купуването на шоуто „Биг Брадър“. Оттам тръгна всичко. От това шоу и от хората, които го експлоатираха и размножаваха като пробутваха същите вулгарни хватки и сюжети във всички последвали „риалита“.
Срам, не срам, така се започна и стана неудържимо. Днес вече не отделни индивиди, цялото ни общество е в плен на вулгарната простащина, заливаща ни от екрана и „зарибила“ цели поколения. Никой не се и сеща вече да протестира. Някои се страхуват да не ги вземат за изостанали, демоде хора. СЕМ вдига рамене: „Борба за реклама, какво очаквате?“. Всички са като стъписани, безсилни да се противопоставят.
Казвал съм и друг път – става все по-трудно да се пише. Думите нещо не стават вече за употреба. Думите са амортизирани, изхабени, преиначени манипулирани и в крайна сметка обезсмислени. Затова ще ни водят на каишка като кучета. Колко удобно!
Думите се употребяват само за прикритие, за замазване, за укриване, за изопачаване и в крайна сметка са станали лъжовни. Вече не можеш да кажеш истината, защото думите я поставят редом с всички други лъжи. Затова вече четем с еднакво равнодушие и лъжи, и истини. Не знаем дали да се радваме, или да плачем. Затова и не реагираме адекватно.
В такава обстановка вървят (или не вървят) разговорите за съставяне на правителство. Ето в такава обстановка новият посланик на САЩ у нас връчи акредитивните си писма. Сигурно ще чуем познати ласкави думи за страната ни и народа ни.
Малко е да се каже, че ние вече не сме този народ, какъвто ни описваха в туристическите справочници. Дори самите ние не осъзнаваме колко много сме се променили. Не става дума само за ориенталската ни култура, от която не можем да избягаме, макар че нашите съседи учудващо бързо възприемат европейските норми и правила. Погледнете в какъв бардак сме превърнали милата ни Родина. Мръсотия, казина на всяка улица, бардаци с платен секс редом до културните институти в центъра. Няма друг европейски град като София. Тя напомня само крайните европейски квартали с емигрантско население. Не си въобразявайте, че чужденците идват заради историята и културата ни. Напротив – заради отсъствието на история и култура. Идват заради евтин алкохол и евтин секс. Толкова ли не ни е срам? Ние сме като клоака. Това ли е нашата идентичност, с която толкова се гордеят националистите. Искам да се гордея с благополучието и културата на народа си, а не с кървави битки в миналото.
В тази мръсна, опушена, смрадлива атмосфера културните ни интереси се свеждат до кавгата между Сашо Морфов и пиарката на театъра. Забележете само как се води този спор – със забрана да се драска по вратите. Не се накомандвахме, не се изпозабранявахме. У нас все още живее отрядникът с червената лента, който пита застрашително: „Ти знаеш ли кой съм аз?“.
Не направили правителство, но вече направиха оглед на новите депутатки, като отделиха между тях новата порция „калинки“. Парламентът на българите, символът на съединението вече също е част от „чалгазацията“ на държавата. Културата, образованието, грамотността на народните представители отдавна вече са част от фолклора. Тук Вежди, когото недолюбващите го упрекват в грубост в отношенията, се извисява като статуята на Исус Христос над Рио де Жанейро.
„Недоправена нация ли е българската?“, пита проф. Ивайло Дичев.
Вземете за пример Емили Тротинетката, прочула се с геройствата си по пътищата. Трансджендър, родена като момче. Живее с Мелиса, бивш участник във „Фермата“. Определя се като „транссексуална лесбийка“.
Позицията на Българския Хелзинкски комитет е, че става дума за „престъпления от омраза“. Ако бъдат признати за виновни, тримата ги грози до 5 години затвор. Чеченеца и Куката били осъждани, но вече са реабилитирани.
Много настойчиво се обсъжда идеята вместо 3 март, за национален празник да бъде избран 24 май. Едва ли някой би се наел да оспорва исторически обоснования български характер на този ден. Нека специалистите спорят дали би имал международната тежест на национален празник.
Но има един много по-важен проблем. Ще излезе ли българската интелигенция, учителите, журналистите, литераторите, хората на изкуството – цялото войнство, което е водело нацията ни в най-отговорните исторически моменти, днес да се изправи с гордо вдигната глава пред пълчищата от арогантни безделници, определили се за каймака на общественото?
