Тома Здравков, който води класацията в шоуто за имитации „Като две капки вода“, е рок музикант, фронтмен на група „ТОМА“. Роден е на 24 май 1987 г. в Пазарджик. Завършва математическата гимназия в града, преди дни се дипломира в Стопанската академия. Той стана победител във втория сезон на „Мюзик Айдъл“, участник е във „Великолепната шесторка“, както и в други риалити предавания. Повече от 10 години е на рок сцената. Има един издаден албум – „Герой“ и още над 15 сингъла, както и проекти, и колаборации с други изпълнители и артисти.
Тома Здравков е женен за Виктория Павлова от 2016 г. и имат две деца – Алиса, която е на 6 години, и Константин – на 3 г.
Интервю на Надежда Йосифова за в. „Галерия“
-Г-н Здравков, страхотно се представяте в „Като две капки вода“! Лесно ли се съгласихте да участвате във формата?
-Много е приятно да ти се обадят и да те поканят. Но, за да получиш такава покана, трябва и да си я заслужил (Смее се). Явно достатъчно се е „пошумяло“ около мен през последната година, за да ми се обадят. Дони, който ми звънна, беше много готин и учтив. След това отидох на среща с Маги Халваджиян и с целия екип, и общо взето бързо се разбрахме. Имам отношения с тях още от преди, така че нямаше нужда от опознаване, позиране, фамилиярничене. Знаем се още от „Великолепната шесторка“, която Маги Халваджиян направи преди години и аз участвах. Това беше изключително предаване, което беше с благотворителна цел за благородни каузи, събра се огромна сума, рейтингът също беше много висок. И сега, след излъчването на първата вечер на „Капките“, Дони ми се обади и каза: Пич, „разцепваме“ като рейтинг и имам дежавю, защото, когато бяхме в „Мюзик Айдъл“, също имахме рекорди и по гледаемост.
Да започнем да те каним във всяка продукция!“… (Шегува се.) Щастлив съм от тази гледаемост на „Капките“, както и от отношението на публиката към мен! Това ме радва, а и аз съм естествен и в живота, и на сцената – не позирам. Когато съм в компания, винаги я ще се майтапя, я ще имитирам някого, въобще търся нещо забавно. И сега приятели се шегуват, че най-сетне съм в моето предаване. Винаги съм имал една скрита моя артистична страна, която съм показвал само пред близък кръг от хора. Радвам се, че публиката оценява участието ми!
-Кой досега беше най-изненадващият образ, който ви отреди бутона?
-Откъм представяне, имайки предвид, че изобщо не беше моето, няма как да не отбележа, че това беше образът на Меди. Като участник в шоу за имитации, това беше огромно предизвикателство за мен, но и задача, която трябва да изпълня. Мисля, че добре се справих. Зодия Близнаци съм и умея да включвам и двете си лица дори и третото. (Шегува се.) В никакъв случай не го правя, за да угодя на някого, да лицемернича или защото имам някакви користни и подмолни цели. Винаги успявам в цялата тази шизофреничност на моя зодиакален знак (смее се), да намирам себе си, но с друго лице. А в предстоящото предаване на „Капките“ на 9 април, ще отприщя звяра в себе си, защото най-накрая ми се падна моята музика и ще пея вокалиста на „Систъм ъф дъ Даун“.
-Изненадана съм, че не ви притесняват женските образи!
-След като дойде Шакира, това ме шокира, наистина. (Смее се.) Още повече, че не съм огромен фен на нейното творчество и не я слушам денонощно. Трябваше за една седмица да стана пластичен, да сваля някое и друго килце, за да може пъпчето да се вижда. (Смее се.) Това беше самата истина, може би и най-трудният ми образ, защото на много фронтове трябваше да „воювам“. Все пак, мисля, че спечелих войната.
Разбирате ли се с колегите зад кулисите?
-Винаги се стремя моето отношение към всички да е максимално приятелско, откровено и натурално, да е без никаква режисура. Да е съвсем спонтанно за каквото и да си говорим, за да има смях.
Всичко е много готино в „Капките“, колегите ми се стараят и подхождат професионално към образите, в които влизат. Искам да ги похваля, защото знам какво им коства всичко това и колко много усилия полагат. Хубаво е да се уважаваме и подкрепяме. Но понякога очакванията на човек не се покриват с това, което се случва на сцената. Освен това зрителският вот е много интересен. Някои хора си мислят, че като се представят добре, ще получат високи оценки. Да, но ти след като си говорил и правил глупости някъде на събитие, това също е известно на хората, защото те се интересуват дали си добър певец, какво е творчеството ти, както и от публичните ти изяви. Така че не може някой, който е допуснал огромни грешки в миналото си, да се прави на „света вода ненапита“. Благодарен съм на всички, които ме подкрепят! Наистина давам всичко от себе си, за да се чувствам удовлетворен от това, което правя. Ако вървя срещу себе си, нямаше да приема да участвам в „Капките“. Натурата ми е такава, че обичам да доказвам на себе си, че мога да завоювам много територии, да влизам в различни образи. Но това не ме прави болно амбициозен. Знам къде съм добър, знам и къде не съм. Голям бачкатор съм и съм добър в това да полагам усилия, за да се получи добър резултат.
-Какво се случва с вас като певец?
-Най-новото ми парче „Синя вечер“, което е по музика на Емил Георгиев, текстът е на Найден Вълчев, а аранжиментът – на Румен Бояджиев – баща, Теодор Янков, в което участвам и аз, е много качествена продукция, с която се гордея. И хора като Даниела Кузманова, Найден Вълчев, Румен Бояджиев – баща оцениха парчето и казаха, че е страхотно. А те са музиканти и разбират. Така че, не афиширай участие или друго просто така, както правят някои изпълнители. Когато си направил нещо, което си струва, тогава му направи реклама. Бъди смел и покажи кой си и кажи какво си направил. И съм благодарен за огромното доверие, което ми гласуваха Румен Бояджиев – баща, Теодор Янков, който е музикален продуцент на „Синя вечер“.
Преди дни я пуснахме в YouTube и за 4-5 дни има около седем хиляди гледания, което за мен е ОК!
-Имате ли участия с бандата си?
-Участията ми са с моята банда, но и съм отворен за всякакви музикални предложения, защото след пандемията се уверих, че е по-добре да си близък и приятел с всички. Тази световна трагедия ни показа, че никой не е по-голям от хляба и никой не е по-голям от музиката. И много от дистанциите, които бяха създадени между нас, музикантите, се скъсиха. Бях достатъчно адекватен в онази ситуация, направих си труда да чуя как се чувстват моите колеги. Говоря за много хора – Любо, Графа, Митко Кърнев… музиканти, които нямаше как да функционират. Бях загрижен какво се случва с тях, как успяват да се справят, въпреки че тогава имах огромна лична радост – роди се моят син Константин и бях на седмото небе.
И по онова време много бариери и дистанции се счупиха и стопиха, което е страхотно, защото отново се сплотихме като музиканти. Успях да запазя създадените отношения с тези хора и след пандемията. Бачках с много от тях, някои ми написаха песни и продължаваме да работим заедно.
Имам един издаден албум „Герой“ и 15 сингъла, както и още поне пет проекта с различни артисти, участвал съм в много риалити формати. Имам колаборации с Дичо, с Фънки и с други изпълнители. Знам, че ми предстои още много път да извървя и се надявам да го направя с качествени хора, които да ме карат да се усъвършенствам, да надграждам и да израствам. Защото, ако не работиш върху таланта си, той закърнява. И се надявам наесен да зарадвам публиката с турне из страната, за да може хората да чуят песните ми, да се запознаят с творчеството ми, защото това осмисля един музикант.
-Музикант къща храни ли?
-Разбира се, но музикантът трябва да се отнесе сериозно и отговорно към работата си, защото това е бизнес. Необходима е и добра организация, за да знаеш какви участия имаш, кога си на репетиции и имаш медийни изяви. Какви ангажименти имаш към децата и семейството си. Най-дисциплинираните и най-организираните артисти в света успяват, защото притежават тези качества.
-Ще ви върна назад във времето, когато не сте били добър в часовете по музика?
-Учил съм в математическа гимназия. Доста съм грамотен по математика, но това не ми помогна много, когато завършвах Стопанската академия. Едва преди дни се дипломирах „Икономика на туризма“ в Стопанската академия, добих и допълнителна квалификация – „Валутен, митнически дънъчен контрол“. Така че бачкам на няколко фронта, обичам предизвикателствата и да се доказвам.
Относно изучаването на музика в училище, не че не пеех добре, но ни занимаваха много с теория, което не ми беше интересно. Предпочитах да стоя вкъщи, да си дрънкам на китарата и да разучавам акордите, които баща ми беше написал в една тетрадка. Защото имах много ниски оценки по музика и отсъствия въобще огромни проблем, но слава богу учителят ми беше много разбран, въпреки че ми беше много ядосан тогава. Той преподаваше класическа китара и е страхотен музикант от Пазарджик, който до ден днешен свири на акустична китара в Симфоничния оркестър в града. Аз нямам музикално образование. За хората, които ме познават, това е предимство, поне така твърдят. Може би, защото мога, без да съм обременен от заучени неща, а съвсем първично и спокойно да дам авторството си. Някак съвсем естествено ми върви мисълта, въпреки че в определени моменти ми липсва музикалната теория, полифонии и всякакви други тънкости в занаята, но ги заучавам от моите изключително ерудирани колеги и крада ноу-хау от тях. (Усмихва се.)
-Налагало ли ви се е да работите и нещо друго?
-Налагало ми се е… Бил съм търговски представител и успешно предлагах важна стока за лятото, на известна наша фирма. И от новак се превърнах в топ търговски представител. Пак казвам, че когато се захвана да правя нещо, дори да изляза от зоната си на комфорт, се старая и работя здраво. Може би от цялата ми кариера, която е близо15 години вече, в две от тях не съм се занимавал с музика.
Баща ви свирил ли е на нещо, въобще някой от родителите ви занимава ли се с музика?
-Баща ми е любител музикант. Живял е в годините, в които тайничко е слушал радио „Свободна Европа“. Намирал е плочи от приятели с класическа музика, както и апокрифни записи на групите „Тото“, „Дийп Пърл“, „Юрая Хийп“… Баща ми е представителна извадка на хипарите от онова време. Явно на него приличате! Да, родителите ми са с изключително свободен дух, винаги са имали какво да кажат на системата, защото тя никога не е била съвършена. За съжаление и ние няма да имаме лукса да живеем в по-различно време, но дано децата ни имат!
Майка ми Жени и татко ми Ангел са хора от средната класа сестра ми се казва Ралица и ги обичам безкрайно. Винаги се подкрепяме и сме задружни, не се чуваме много често, но баща ми казва: „Така сме свикнали и е по-добре, защото, когато ми звъннеш, явно има нещо притеснително!“.
-А къде се намерихте с жена ви Виктория?
Както показва значението на нейното име – „победа“, Виктория беше най-голямата моя победа, преди да се родят децата ни – Алиса и Косьо. Познанството с жена ми се превърна в брак, в семейство с деца – това е моята най-голяма победа в живота ми! Уникално усещане е да имаш деца и винаги ще благославям момента, в който срещнах жена ми и се родиха Алиса и Косьо.
С Виктория се срещнахме в столичен клуб преди почти 8 години, където имах участие с моята банда. Тя беше с приятеля си. След това тя дойде в бейкстейджа с мой приятел и си поговорихме. Впоследствие се оказа, че това бил огромен проблем за нейния ревнив приятел. Писах й във Фейсбук и я питах дали не е станал проблем, защото понякога в ревността си мъжете правят страшни глупости. Тя каза, че всичко е наред. Започнахме да си пишем от време на време. След това се видяхме на концерт, после още един-два пъти и нещата станаха…
-И вие я откраднахте, така ли?
-Не… Казах й, че трябва да направи избор, не съм от тези дето крадат булки, като едно време (шегува се). Един ден й казах: „Да знаеш, че се случва нещо много истинско между нас и трябва да ти го кажа, за да осъзнаеш колко е важно, макар че ти със сигурност го усещаш. Това може да промени и моя, и твоя живот“. И то така се оказа… Въпреки че по време на разговора ни тя заяви, че не може да остави приятеля си, защото не е хубаво да постъпи така. Но го направи, защото аз бях много убедителен (смее се)! Истината е, че Вики е моята жена, с която сме създали толкова много и би било глупаво, ако затрием всичко просто ей така.
-Съпругата ви с какво се занимава?
-Вики се занимава със спедиция и логистика не е музикант. Но завърши „Икономическа педагогика“ и „Икономика на туризма“, иска да преподава и да бъде с деца, защото много ги обича. Надявам се, мечтата й скоро да се осъществи, още повече, че ние сме семейство, което се стреми към мечтите си. Дъщеря ни е на 6 години и през есента ще е в първи клас, за което много се вълнува, защото иска да ходи на училище. Много се обичат с брат си, много си играят. Сладки и добри деца са. Музикални са и се кефят на всички хубави изпълнения в „Капките“. Има една интересна история с децата, когато бях в образа на Шиниъд О’Конър. Като видели сълзата, която пуснах, се скрили и започнали да викат: „Това не е тате!“. Добре, че майка им им обяснява всичко.
-Явно сте в добър период – имате прекрасно семейство, радвате се на обичта на хората в „Капките“?
-Винаги съм твърдял, че е много важно да има колективна позитивна енергия на тази земя. И когато балансът и хората, с които контактуваш, успяват да наклонят везните в полза на позитивната енергия, това е прекрасно. Говоря за невидимите неща, а не за материални. Искам хората около мен да са усмихнати щастливи, доволни, че имат приятел, като мен – естествен, добър, натурален, че имат своето семейство. Демотивиращите фактори са много – войната в Украйна, преди това пандемията, дори са повече от мотивиращите, но искам ние, сами, да оформяме ежедневието си само в положителна посока. И пак казвам, че съм толкова благодарен на публиката, защото съм артист, който вече 10 години се бори и доказва на сцената такъв, какъвто е – със собственото си лице. И когато показвам моята музика, е вид заявка, защото това съм аз. Музиката, която правя, е финансирана със собствени средства, няма зад гърба ми лейбъли, продуценти, спонсори. Трудно е да „пробиеш“ така, но оставам верен на себе си и правя това, което обичам и което ме прави щастлив.
-Какво ви казват близките и приятелите за участието ви в „Капките“?
Всички много ме подкрепят – и родителите, и приятелите. Живея в Горна Малина и малко съм по-изолиран от големия град, но когато съм по улиците на София, винаги се намират поне пет човека, които да ми се усмихнат искрено и да ми кажат: „Браво, приятелю! Евала, пич!“. А не да се обърнат към мен с г-н Здравков или с Тома… Много е яко това, че ме чувстват близък. И знаят, че като цъкнат в неделя „Капките“, Томата ще влезе в интересен образ (смее се). Благодаря им!
