Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Две седмици преди изборите написах: „Уж всичко е договорено, изпълнителите си знаят ролите, макар да роптаят малко, остава да се проведат формално изборите и ще имаме най-после кабинет. И то какъв кабинет -прозападен, подкрепен от американците. После и главният прокурор ще бъде сменен. И после – влизаме в еврозоната и се открива пътят към мечтаното благоденствие, ставаме богати, заживяваме като истински европейци. Изисква се да извървим пътя към големите компромиси, да захвърлим старите вражди и да работим за благото на родината, родния край и семейството си.
Остава една малка подробност – изборите да бъдат спечелени от млада България, да надделеят поколенията, които гледат на Запад и няма повече да чакат обременените с идеологически предразсъдъци, с наследени кървави сметки за уреждане и трупана с десетилетия омраза да прогледнат, да се събудят, да се усмихнат и да се прегърнат…
Тъжното е, че знам една важна черта от националния ни характер, която ни прави непредсказуеми. Ние сме народ , който слуша скептично и не вярва на никого. Това ни прави безсилни да доведем докрай всякакво начинание. Скептицизмът ни е като верига на краката ни. Нищо не довеждаме докрай. НИЩО… Дори и обществените ни усилия са някак недовършени, неизяснени, безрезултатни. Способни сме да се разсейваме със странични въпроси и дребни конфликти по време на величави общи усилия…“
Когато до изборите оставаше една седмица, се усъмних, че съм прекалил в опита си да поохладя ентусиастите, които вече се виждаха високо в облаците като им съобщя, че българите сме непредвидими и в последния момент можем да махнем с ръка на водачите си и да кривнем в неочаквана посока. И затова е много трудно да бъдем удържани в някаква обща национална кауза.
И тъй като е прието в навечерието на изборите да се излъчват някакви позитивни послания, които да окуражат гласуващите, прибягнах до теорията за „стихийните избиратели“ ,описана в „24часа“, за да завърша с напомпан с оптимизъм финал: „Да оставим нещата да се развиват от само себе, да се подхилваме на боричканията на политиците и да се оправдаваме с чужденците или да отпъдим тези политически махмурлуци, да облечем бялата риза, да тръснем коса и да изпълним дълга пред себе си и пред народа си. Ще изненадаме всички. Ще изненадаме и себе си. Не е достатъчно да викаш: „Българи, юнаци!“. Днес юнакът ще си ти. Това ще е голямата изненада на тези избори!“. С такъв „оптимизъм“ от моя страна навлязохме в седмицата за размисъл.
Поведе ни Мария Цънцарова с едно интервю с министъра на икономиката. Въртя го на всички страни този министър, не се поддаваше на баналните клишета и питаше непрекъснато с какво новосъздаденият сайт за цените ще помогне на потребителите. Много полезен бил сайтът за институциите да следят документално кой надува произволно цените на стоките. А за потребителите, с какво ще е полезен, пита Мария за пореден път. Не, този сайт не можел да влияе на цените. Щяло да бъде нарушение на законите на пазарната икономика. А защо им е на институциите да знаят как се движат цените? За да са информирани!
Идва ми да се намеся: За да контролират комисионите си. Не е красиво, но това ми идва наум в седмицата за размисъл. Слушам и обясненията защо за този Великден агнешкото ще е толкова скъпо. Не било спекула, такава била себестойността според производителите и търговците. А защо агнешкото от Северна Македония е толкова евтино? За да не похвалим съседите, че произвеждат по-евтино, намекват ни някакви обяснения в стил „Срещу България се води хибридна война. И цените са елемент от тази война“.
А как ще отговорите на нашите производители, които протестират срещу вноса от Северна Македония? Нали те имат право на износ в Европа? Щели сме да подложим чуждите агнета на всякакви хигиенни и други проверки, което ще ги затрудни да пробият на пазара у нас. Но нали те са проверени по линия на ЕС? Е, ще ги затрудним… Казано с усмивка „Нали се сещате?“. Мария се сеща, разбира се:
„Значи ние, потребителите, няма да можем да си купим от евтиното агнешко от Северна Македония?“. Е, да, но по този начин ще задоволим нашите производители! Нали трябва да бъдем и малко патриоти…“ И пак същата усмивка.
Патриот е, душа дава…Идва ми на ума Ботев. Написах тези дни и за учителите, които не ни даваха отговор на въпросите, които възникваха от някои премълчавания в учебниците по историята. По съвпадение президентът излезе с идеята да има един учебник, в който да има обективни и балансирани оценки по важни национални теми. Не можело, това пък щяло да е нарушение на законите на пазара. Издаването на учебниците било частен бизнес, значи всеки може да си поръча учебник с исторически тези, които на него му харесват или са му изгодни…
Е, сега пък за Паисий ли да се досещаме в седмицата за размисъл?
За капак на тази вдъхновяваща ни с патриотични идеи седмица националният ни отбор по футбол загуби още с първите си два мача всякаква надежда, че най-после ще излезем от позорното ни място на световен аутсайдер. Аз пък и повечето българи едва ли сме имали някаква надежда, след като вече десетилетие пропадаме все повече и повече и след като футболът у нас се ръководи от една компрометирана върхушка, неподлежаща на никакъв контрол
Изненадата по-скоро е, че отново се намери един футболен деятел, който да ни увещава, че нищо особено не се е случило и след една-две години щели сме да дочакаме националният ни състав да заиграе като хората. И за да ни залъжат, от едно радио ни прочетоха бисерите на този деятел с най-умилителния глас, за да ни покажат, че не говори глупости и може би нещо ще се случи, но той не се изразявал достатъчно нежно….Е, след като и спортните журналисти обслужват карикатурните водачи на любимата игра, какво да очакваме още? Да дойде на власт онзи пишман футболист, който забърква в една съмнителна каша футболните и държавните дела…
Дойде и краят на тази седмица за размисъл. Окрилени от вдъхновяващите събития в държавата ни, ще сложим бялата риза и ще тръгнем да гласуваме…
Това тук са дреболии, опитват се да ни въвлекат в геополитически раздори Излишно, ние отдавна сме се определили.
Заливат ни и с обещания за пари и цени. За корупцията си мълчат. Не се поддаваме, но ние си знаем, че по-късно ще се скарат. Хората идват да гласуват с ясното съзнание , че тези избори са критични. И ще дадат своя ясен знак. Дали ще го разберат политиците?
Кратък анализ на цифрите:
Първо. Избирателна активност:
Малко по-висока, отколкото при последните избори, благодарение на хартиените бюлетини. Но не толкова висока, поради слабата и безидейна кампания и бомбените заплахи.
Колкото и да се хвалят журналистите какви студиа са направили, какви дебати са водили, какви пари са донесли на телевизията, те бяха лишени от своята професионална същност и унизени до елементарни секундомери и рефери.
Авторитетни публицистични предавания бяха превърнати във футболни игрища за размяна на улични закани от политически маргинали. Защо журналистите не протестират предварително? Защо не откажат да унизяват професията си. А СЕМ къде е, не види ли? Дали пък тези, които налагат този режим, не се радват скришом на осмиването на демокрацията?
Второ. Класиране по гласове:
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не са съвсем на фотофиниш, както гласяха прогнозите. Въпросът кой ще е пръв, дори и само с няколко гласа, беше излишен. Който и да получи мандата, не може и без втория да направи кабинет. Борисов измина дълъг път и даде от себе си цялата харизма, с която разполага.
Не каза нищо по опасната тема за корупцията, но сигурно ще му се наложи. Това е сигурно. Както е сигурно и че ще търси сметка за някои обиди и унижения. Ако при определени обстоятелства все пак може да се състави кабинет, това ще зависи и от гласовете на по-малките партии.
Лидерите на ПП – ДБ получават общо утвърждаване, но обединяването не им донесе повече гласове. ДПС изпълни своята минимална цел, но не и толкова че да участва в двойна коалиция.
„Възраждане“ пълзи напред но трябва да си дава сметка, че е стигнала тавана си. Само драстични събития биха тласнали по-нататъшния й възход.
БСП отново доказа, че колкото повече я нападат, толкова повече се стягат редиците й. Нинова имаше железни нерви и водеше последователно кампанията. Позициите по социалните проблеми и по Украйна донесоха на БСП повече гласове, отколкото темата с джендър идеологията.
Не може да се избегне сметката, какво можеше да се случи, ако гласовете за т.нар. „Левица!“ не бяха отклонени. Дали това удовлетворява дисидентите?
Нощта след изборите потъна в тишина. Политиците обмисляха какво ще кажат на хората. Тези размисли, малко закъснели, могат да продължат с дни.
