Хърватите са лидери в ЕС по рискови навици като тютюнопушене, пиене на алкохол, затлъстяване и липса на физическа активност, заяви директорът на Хърватския институт за обществено здраве (HZJZ) Крунослав Чапак преди Световния ден на здравето, отбелязван на 7 април, съобщи агенция Хина, цитирана от БТА.
Здравето на хърватското население се характеризира с по-ниска продължителност на живота от средната за ЕС и висока смъртност от хронични незаразни заболявания, отбеляза още Чапак на пресконференция.
„Ние сме на второ място по индекс на телесна маса, само Малта е по-зле от нас, а ние сме близо до върха в ЕС по отношение на дела на пушачите и употребяващите алкохол“, добави той.
Като положителна страна той цитира спада на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, рак на гърдата и рак на дебелото черво. За да се подобри здравословното състояние на нацията, ще се работи повече за превенцията и ранното откриване на заболявания. В тестова фаза е програма за ранно откриване на фамилна хиперхолестеролемия.
Подготвя се план за действие за превенция на затлъстяването, а Хърватия скоро ще въведе национална програма за ранно откриване и превенция на меланома, което ще я направи първата страна в света, направила това. Работи се и по програми за ранно откриване на рак на простатата и стомаха, каза Чапак.
Здравният министър Вили Берош заяви, че един от приоритетите ще бъде намаляването на заболеваемостта от хронични незаразни болести. Приблизително 93% от смъртните случаи в Хърватия са причинени от хронични незаразни заболявания. Най-високи са случаите на сърдечно-съдови заболявания, рак, наранявания и психични разстройства, каза Берош.
В Хърватия 13 206 души са починали от рак през 2021 г., включително 7 585 мъже и 5 621 жени.
Даниела Гърбич от отдела за психично здраве и превенция на пристрастяването на Хърватския институт за обществено здраве каза, че психичното здраве е било един от водещите проблеми в Хърватия преди пандемията от КОВИД-19 и се е превърнало в приоритет след пандемията. Психичните разстройства, причинени от консумация на алкохол, са водещата причина за хоспитализация в Хърватия от десетилетия, следвани от шизофренията, депресията и посттравматичното стресово разстройство, според Хърватския институт за обществено здраве. Процентът на самоубийствата в Хърватия е по-висок от средния за ЕС. Най-високите нива на смъртност от самоубийство са регистрирани във възрастовата група от 65 години и повече, по-специално в окръг Крапина-Загорие, което е свързано със злоупотребата с алкохол, заяви Гърбич.
