Германия желае по-строги правила за намаляване на дълга на страните с по-големи задължения и по-строги ограничения върху обхвата на Европейската комисия да съгласува фискалните планове с държавите членки, докато блокът се подготвя за цялостен преглед на бюджетните правила на съюза, съобщи БНР.
В германски политически документ, видян от „Файненшъл таймс“, Берлин настоява съотношението дълг към БВП на силно задлъжнелите страни да намалява с 1 процентен пункт годишно, докато за държавите членки на ЕС с по-ниска дългова тежест минималното изискване за намаляване на дълга може да бъде 0,5% от БВП годишно. Съгласно настоящите правила държавите членки, чиито дълг надвишава 60% от БВП, трябва да планират намаляване на това дългово бреме с една двайста (1/20) годишно – скорост, която изглежда нереалистично драконовска.
Германският документ, видян от финансовото издание, подсилва нарастващия дебат за преразглеждане на фискалните правила на ЕС. Той се стреми да постави ограничения върху собственото предложение на Европейската комисия за сключване на индивидуални сделки с отделните държави членки, когато се определя пътя и темпото за привеждане на публичното им финансиране обратно в съответствие с правилата.
Европейската комисия предложи промени в тези правила през ноември 2022 г., целящи увеличаване на „държавните права на собственост“ по отношение на дълга, както и „повече свобода за намаляване на дълга“ и по-строго правоприлагане. Германският министър на финансите Кристиан Линднер беше скептичен относно оставянето на ЕК да изработи и наблюдава тези двустранни планове. В миналото германското финансово министерство беше недоверчиво към ролята на ЕК като орган за прилагане на фискалните правила, като се има предвид снизходителността, която е показала в миналото към бюджетните дефицити и усилията за намаляване на дълга на страни като Франция и дори Германия.
В опит да ограничи свободата на преценка на ЕК при съгласуване на тези планове, Берлин се застъпва за „общи количествени показатели и предпазни мерки, които са от съществено значение за една реформирана фискална рамка“. Германският политически документ също така предлага допълнителни начини за ограничаване на растежа на публичните разходи сред страните с висок дълг.
В опит да отговори на призивите за защита на разходите за ключови зелени и цифрови приоритети, германският документ предлага промени, за да се гарантира, че разходите, свързани с програмите на ЕС, като плана за възстановяване след Covid-19, се третират благоприятно. Въпреки това вероятно ще срещне съпротива от страна на страните членки с огромни държавни задължения, които търсят индивидуални планове за намаляване на дълга и по този начин оставят много възможности за публични инвестиции.
ЕС се стреми да опрости списъка с фискални правила, който от години страда от неравномерно прилагане, като същевременно не успява да стимулира адекватно ключовите публични инвестиции, отбелязва финансово издание.
