От октомври до декември 2022 г. цените на жилищата са се увеличили в България с 13,4% в сравнение със същия период на 2021 г. Така страната ни се е наредила на 5-ото място сред членките на ЕС с най-голям годишен ръст. Все пак данните показват забавяне на годишното поскъпване на жилищата у нас, тъй като през третото тримесечие ръстът възлизаше на 15,6 на сто. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
През четвъртото спрямо третото тримесечие българските жилищни цени също са се забавили, като ръстът им спада до 0,4 на сто, докато през предишните трето, второ и първо тримесечие на 2022 г. регистрираха покачвания съответно с 4,1 на сто, 3,1 на сто и 5,2 на сто. Отнесено към същото тримесечие на 2010 г. през последното тримесечие на 2022 г. жилищата в България са поскъпнали с 65,5 на сто.
Цените на жилищните имоти, измерени чрез индекса на цените на жилищата (ИЦЖ), са се повишили с 3,6 на сто в Европейския съюз и с 2,9 на сто в еврозоната през последното тримесечие на миналата година в сравнение със същия период на 2021 г. През предходното, трето тримесечие на 2022 г. цените на жилищата се повишават съответно със 7,3 на сто и с 6,6 на сто на годишна основа.
В тримесечно сравнение, през последното тримесечие на 2022 г., цените на жилищата са спаднали с 1,5 на сто в Евросъюза, както и с 1,7 на сто в еврозоната. Това е представлявало най-рязкото тримесечно понижение на жилищните цени в ЕС от първото тримесечие на 2009 г., както и за валутната зона – от четвъртото тримесечие на 2008 г.
Сред членките на ЕС, за които има налични данни, седем са отчели годишно увеличение с по над 10 на сто на цените на жилищата през четвъртото тримесечие на 2022 г. Най-големи повишения са имали в Хърватия (+17,3 на сто), Естония (+16,9 на сто), Унгария (+16,5 на сто) и Литва (+16 на сто), докато цените са спаднали в Дания (-6,5 на сто), Швеция (-3,7 на сто), Германия (-3,6 на сто) и Финландия (-2,3 на сто).
В сравнение с третото през четвъртото тримесечие жилищните цени са намалели в петнадесет страни членки. Най-голям ръст е регистриран в Хърватия (+4,7 на сто), Румъния (+2,5 на сто) и Литва (+1,9 на сто), а най-голям спад – в Дания (-6,5 на сто), Германия (-5 на сто) и Кипър (-4 на сто).
