СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Тиери Бретон, европейски комисар по въпросите на вътрешния пазар ще посети днес военния завод в Сопот. Там той ще се срещне и представители на българската отбранителна индустрия. Еврокомисарят ще разговаря и със служебния министър на отбраната Димитър Стоянов и със заместник-министъра на икономиката и индустрията Ирина Щонова, съобщава БНР.
Посещението на Бретон е в рамките на инициативата на ЕС за спешна необходимост от увеличаване на производството на боеприпаси и проучването на нуждите на отбранителната промишленост. Във вторник Съветът на ЕС увеличи средствата по Европейския механизъм за подкрепа на мира до близо 8 млрд. евро до 2027. Това е механизмът, по който и Украйна получи от началото на войната седем пъти помощ от ЕС.
Миналата седмица военните министри обсъдиха на неформална среща проекта за боеприпаси на Европейската агенция по отбрана. „Всяко украинско искане се оценява внимателно от българска страна.“, отбеляза тогава служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. Българската позиция е, че страната ни е изпълнила решението на последния редовен парламент за доставката на въоръжение за Украйна. Но точно какво така и не стана публично. Не става ясно, също така и след като имаме отбранителните гаранции на НАТО продължаваме да държим на въоръжение 30-годишната руска военна техника, чиито ресурс е изтекъл и старите боеприпаси по складовете, а не ги изпратим на Украйна.
Военното предприятие в Сопот например произвежда ракети, гранати и боеприпаси с различни калибри. Включително и по НАТО-вския 155 милиметров стандарт. За това че сме изнасяли срещу заплащане за Украйна и това, през лятото на миналата година заговори и бившият директор на военното предприятие „Кинтекс“ Александър Михайлов. България произвежда 152-милиметрови изстрели за самоходна гаубица „Акация“ и ги е изнасяла и за Украйна, каза той. В отговор на полученото от Брюксел в края на февруари писмо за още боеприпаси министерството на отбраната уточни, че страната ни няма на склад 155 милиметрови муниции.
От заседанията на комисията по отбрана в 48-мия парламент става ясно, че въпросът за производството им е бил обсъждан дори и през 2021-ва година с представители на военнопромишления комплекс. В същото време България също иска да придобие гаубици с НАТО-вския калибър.
В края на миналата година МО обяви, че подготвя и искане за предоставяне на информация. Проектът е на стойност между 100 и 500 милиона лева. И беше част обявените приоритетни до 2026-та година. 48-мото събрание обаче отхвърли плана и поиска за три месеца служебният кабинет да пише нов.
От военното ведомство отчитат и че дори и да има държави- производителки, придобиването на 155-милиметровите гаубици може да стане в рамките на три години.
Българският военно-промишлен комплекс пък твърде дълго е зависел от пазарите от бившия СССР и затова не е имал стимул да пренасочи развитието си към производство на НАТО-вско въоръжение, отбелязват военни експерти.
Накратко българската позициа по военната помощ за Украйна е като на кучето върху сламата – не я яде, но не я дава.
