Св. пророк Малахия написал последната пророческа книга на Стария Завет и е един от тъй наречените „12 малки пророци“, и затова юдейското предание го нарича „печат на пророците“. 12-те пророка се наричат „малки“ защото книгите им са малки по обем.
Св. пророк Малахия живял 400 години преди Христа. Пророчествал след възвръщане на евреите от Вавилонския плен. Предсказал идването на св. Иоан Предтеча, който ще приготви пътя Господен.
Предсказал и идването на Господа Иисуса Христа, Когото нарича „Слънце на правдата“.
Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия, между годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили големи безредици всред евреите и техните свещеници, които малката книжка на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време, когато още не бил утвърден новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм.
Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча със задача да подготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът нарича „Слънце на правдата“.
Книгата на пророк Малахия наистина представлява приключване на старозаветните пророчества („печат на пророците“) и започване на благодатвата история на тяхното изпълнение.
