Иван Гарелов за в. „Галерия“
Заваля сняг и замириса на празници – на туршия, на огън, на ново вино. Запратените в калните окопи на братоубийствената война българи се завръщат по домовете си, разпознават се като съседи, а не като врагове и се черпят с греяна ракия. Тези, които ги разделяха и насъскваха, политици и депутати, си взимат дълга ваканция, която ще прекарат по топлите морета и ще си разказват на чаша шампанско забавни случки от епичните междуособици, в които хвърлиха страната.
Всички висящи проблеми набързо са приключени, ваканция е. Протестът изчезна от улиците. Заваляха сантиментални новини за благотворителност. Така е у нас – благотворителността е за показ на богатите и властимащите. Ще очакваме новогодишни обръщения към народа. Ще има от всичко, което да ни напомня, че още не сме се отърсили от сянката на Тодор Живков и неговите навици и традиции.
Но ние знаем, че истинските добри новини ги правят обикновените хора, високомерно разделяни, оплювани, пренебрегвани като „грозни и необразовани“. Тези обикновени хора, които преобърнаха планината, за да намерят загубеното дете. Тези, които даваха от залъка си за бежанците от войната.
Това са истинските българи, на които се крепи България. Тяхната добрина и човечност не са показни, не са празнични.
Така си живеят.
Дано да имаме очи за тях през цялата година.
Поведението на политиците в последните седмици на отиващата си година за пореден път показа, че не владеем езика, на който говорят нормалните хора.
Свикнали сме да виждаме света в черно и бяло да виним другите за собствената си некадърност, да се обиждаме, вместо да се вглеждаме в себе си, да се репчим, когато не знаем отговора, да виждаме пред себе си светли хоризонти, докато краката ни тънат в кал, да си вярваме сами, когато лъжем, да си ги мерим със съседа, докато изпускаме влака, да се тупаме в гърдите, докато къщата ни се руши, ние, малък, но горд народ в центъра на Балканите.
Съпоставяме се със страните от ЕС, искаме да сме редом с тях, но говорим на различни езици, не разбираме нюансите, не схващаме намеците, ставаме мнителни. Поне едно би трябвало да ни е ясно – проблемите, които имаме да решаваме, са политически. Нас ни подлагат на натиск не защото сме бедни, а защото у нас се краде. Не защото сме изостанали, а защото не искаме да се променяме. И точно това прави още по-тъжна констатацията, че липсва онази обща тръпка, която да сплоти нацията ни около една значима кауза.
И не в първоначалните реакции на политиците ни е големият проблем, а в това, че ние не сме сигурни дали знаят какво трябва да се прави оттук нататък.
От последните избори насам има още едно разделение в обществото. И то не е по линията леви – десни, комунисти и антикомунисти, за и против НАТО. Независимо отстарите епитети, които отново са в употреба. Когато пресичаш улицата в нарушение на правилата, няма никакво значение дали си ляв или десен. Същото е и когато става дума за спазването на правилата на европейскатаулица.
Новото разделение е между хора, за които европейските норми и правила са въпрос на вътрешно убеждение, на личен манталитет и на хора, за които европейските ценности са само прикритие за постигането на различни или партийни цели с цената на потъпкването на морала и на всякакво чуждо мнение, с употребата на демагогия и задкулисни сделки.
Затова и за още много причини моето новогодишно пожелание към българските политици е съвсем кратко :
СМИРЕТЕ СЕ!
А към така нареченото „простолюдие“?
Бедна ще ни е трапезата тази година. Хората от кварталния месарски магазин са се погрижили да има всичко, дори и малки прасенца. По 24 лева килограма! Мерси!
Хората – изнервени, защо? Който е ходил в този сезон в Западна Европа, знае колко е радостна и ведра новогодишната атмосфера. Светят елхите, хората се смеят и се черпят с греяно вино. А ние сме по-мрачни отвсякога. Мъжете са отделили някой лев за подаръци, но стискат зъби от напрежение, защото се опасяват, че няма да им харесат подаръците. Нямаше ли нещо по-хубаво, ще каже жената. Или обратно, нямаше ли нещо по-евтино?
А мъжете премълчават, че от утре може да останат без работа.
Това не са откъси от стари разкази, а близка реалност. Разшириха кварталната ни аптека с ново помещение. Ще ремонтират и старото. Стана светло, уютно. Възмогнали са се хората, разширяват се. Те са свестни хора, добри, любезни. Все така да им върви. Но ако в една държава се замогват само аптеките, това не говори добре за държавата и за здравето на народа й.
Фризьорката ни отваря само след обаждане по телефона. Заета е да си търси друга работа, ще затваря. Няма клиенти, хората вече не се интересуват как изглеждат – красиви ли са, как е прическата им.
Знам, че има хиляди подобни съдби. Но когато се говори общо, не се усеща болката, тъгата, която е излъчва при среща със самите хора, а не с цифри.
Добре де, но защо превръщаме тези празници в пазарна мания? Повод ли е скъпотията да сме тъжни? Безнадеждно ли е комерсиализиран най-семейният празник?
Гаранция ли са парите за добро прекарване?
Бил съм за Нова година в Турция. Агент Тенев даде идея да се качим на някаква „яхта“, която прави разходки напред-назад в Босфора, и хората празнуват срещу куверт. Сервираха ни някакъв кетъринг, толкова безвкусен, че дори за мезе не става, отказа ни и от почерпката. Напред-назад, напред-назад, скука. И не можеш да слезеш…
Бил съм и в голяма компания в ресторант. Слагат те да седнеш до непознати хора, чакаш да ти сервират, тъпа програма. И няма как да станеш…
Купувал съм си някаква екзотична храна и за вкъщи. Не ми харесва, Разваля ми целия празник. И не можеш да го смениш…
Затова моето пожелание е следното:
РАДОСТТА Е В БЛИЗКИТЕ
Седни със семейството си и с най-близките си хора. Пригответе си от храната, на която имате най-голямо доверие, защото я познавате. Подарете си тези символи, които познавате от детството си. Харчи от обич, а не за престиж, за себедоказване. И ще бъде топло, уютно, щастливо!
Ако решите да си направите някаква равносметка, не взимайте назаем клишета. Не е най-заможната и успешна година за страната и за повечето от нас, но не сме и най-зле. Направи си равносметка и реши какво ще правиш занапред като грижа за близките и като добър гражданин на родината си.
Не разчитай на телевизията да ти направи празника. Тя е само фон. Направи си го сам.
Не разчитай на политиците, ако ти обещават светло бъдеще. Те не са това, за което се представят. Разчитай на себе си.
Не разчитай на владиците с мерцедеси и скъпи часовници да ти вдъхнат вяра. Те се кланят на земни господари. Намери вярата в себе си. Бъди справедлив, честен, уважавай другите, помагай на слабите и вярата ще бъде с теб. Обичай семейството си, родния край, родината.
Ако съм се увлякъл в даването на съвети, нека да ми е простено, на възраст съм.
Не съм от феновете на онзи владика, който видя опасност в децата, които учили в чужбина, но и той с нещо е полезен. Ако не друго, вади Българската православна църква от забвение и привлича вниманието към нейните проблеми. Малко ли е ?
