Евелина Гечева за в. „Галерия“
Изтичащата година беше поредната, белязана от политическа нестабилност и несигурност. Не се намери онази спойка, която да обедини политиците и обществото около една цел, към която България да върви обединена. Избори след избори и липса на здраво управление – този стрес за държавата и за всички българи продължи през цялата година. Събрали сме по месеци най- важните политически събития, изяви и факти. Защото, когато фактите говорят, и боговете мълчат.
Януари
Снимка: БГНЕС
Първият месец от годината завари страната ни с редовно правителство и относително стабилен парламент. Но въпреки това не липсваха противоречия между кабинета „Петков“ и опонентите му от ГЕРБ. Обстановката у нас беше взе още под влиянието на антиковид мерките. Обществото, а и политиците, бяха разделени по тази линия. На 11 януари „Възраждане“ организира протест срещу зелените сертификати, като демонстрантите дори успяха да пробият полицейския кордон пред Народното събрание. В средата на месеца страстите се нажежиха около смяната на шефа на КЕВР Иван Иванов. По-късно Конституционният съд обяви процедурата по избора на новия шеф за противоконституционна и върна Иванов на поста му. Имаше и президентски страсти през януари – на 19-и президентът и вицепрезидентът Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва за втория си мандат пред Народното събрание. Тогава все още не беше толкова явен конфликтът между държавния глава и Кирил Петков, нито пък имаше податки за напрежение между президента и Стефан Янев. Редовно в януарските новини присъстваха съобщения за политици, влезли в болница заради ковид – на 21 януари се върна на работа след боледуване председателят на Народното събрание Никола Минчев.
Януари остави и една безпрецедентна парламентарна диря – бюджетът за 2022 г. не беше приет в началото на годината, а беше удължено действието на предходния. Това породи упреци от страна на Кирил Ананиев от ГЕРБ към финансовия министър от „Промяната“ Асен Василев.
Февруари
През най-студения месец от годината политическите страсти се нажежиха. На 24 февруари Русия започна войната в Украйна, като столицата Киев бе подложена на ракетен
обстрел. Това породи редица дебати в българския парламент, а някои партии побързаха да заемат антируска позиция със специални декларации. Други изчакаха реакциите на европейските страни, а трети мълчаливо подкрепиха Путин. В обществото у нас се появи нова
разделителна линия. В началото на месеца депутатите приеха оставката на Сотир Цацаров като шеф на КПКОНПИ, подадена през януари и влизаща в сила от 1 март. Цацаров обяви, че се връща в прокуратурата, където работи и до днес. Също през февруари депутатите си увеличиха заплатите и започнаха от 1 март да се разписват срещу близо 10 000 лева. Излязоха и новите имотни декларации на политиците. Откроиха се трайни тенденции към забогатяване при тях,
които за поредна година никого не изненадаха. Приемането на бюджета най-сетне стана приоритет за Народното събрание след месеци на удължаване на предходния. Февруари беше и период на доста активни опити от страна на Скопие да засили езика на омразата.
Март
Събитието на месец март безспорно е арестът на Бойко Борисов и част от близкото му обкръжение по разследване на Европейската прокуратура. Мечтаещите от години да видят бившия премиер с белезници на ръцете най-сетне го видяха, макар и за кратко. Вътрешният министър по това време Бойко Рашков обра овациите, но се наложи да освободи арестуваните поради липса на доказателства за престъпление. Заради този арест в политическите среди се
засили напрежението, а в парламента се стигна до караници и почти до бой.
Снимка: БГНЕС
Друго важно събитие стана отпадането на зелените сертификати. То беше посрещнато с голям ентусиазъм от техните противници както в парламента, така и извън него. В средата на месеца Александър Дунчев от „Продължаваме промяната“ обяви война на горската мафия и на нейното
политическо представителство. Като бивш директор на Агенцията по горите той заяви, че държавата в лицето на земеделския министър Иван Иванов (БСП) не прави нищо за ограничаване на задкулисието в горския сектор. Конфликтът между ПП и БСП до този момент само тлееше, но именно през март доби публичност, а по-нататък прерасна в истински разрив, вече и по други причини.
Шествия в подкрепа на Украйна, както и доброволчески акции за идващите оттам бежанци, също белязаха месеца с напрежение и тревожност.
Април
През април се провали и третият опит за избиране на шеф на БНБ. Кандидатът на ИТН Любомир Каримански не беше избран. Според финансисти всичко по случая е било
политическа машинация и няма нищо общо с личността на
Каримански, който е изявен експерт в своята област.
Разломът в управляващата коалиция започна да става все
по-видим. Външният министър, номинация на ИТН –
Теодора Генчовска, се оплака, че премиерът Кирил Петков
води втора външна политика, различна от тази на
министерството. Липсата на единство пролича най-вече по
адрес на Северна Македония и натиска към нас да вдигнем
ветото, без да получим договореното.
Явност доби и друга сюжетна линия – президентът Румен
Радев остро критикува правителството. Според него
спирането на руските газови доставки към България е знак,
че икономическата война ескалира и рискът за страната се
увеличава. С остър тон той попита чии интереси обслужва
кабинетът „Петков“. Държавният глава се обяви
категорично и против военна помощ за Украйна. За капак в
края на месеца Радев облече пилотския костюм и
демонстрира майсторско управление на изтребител.
Май
Президентската активност се засили през май. Радев
нееднократно подчерта в свои изявления, че даване на
оръжие на Украйна ни въвлича във войната. Противно на
тази негова позиция парламентът все пак гласува помощ,
която определи като военно-техническа, а не като оръжейна.
През май депутатските заплати намаляха с малко над 700
лв., което не впечатли никого.
Събитие на месеца обаче стана изявлението на Тошко
Йорданов, че ИТН напуска коалицията. Официалната
посочена причина беше различия по казуса с РС Македония.
Според наблюдатели обаче коалицията се е разпаднала по
съвсем други причини, включително лични такива на Слави
Трифонов.
В опит да предотврати по-нататъшни разпри, Кирил Петков
поиска от президента да свика КСНС по темата за
Македония. Идея, в която вицепрезидентът Илияна Йотова
се усъмни, а коалиционните партньори допълнително се
конфронтираха.
През май Стефан Янев създаде своята партия „Български
възход“, а неговата съратничка Ралица Симеонова го
напусна в деня на регистрацията.
Юни
На 8 юни Слави Трифонов обяви тържествено: „Слагам край
на тази коалиция“. Не че е било неочаквано, но в
обществото се засили притеснението от нова политическа
дестабилизация. Анализатори посочиха, че от краха на
четворната коалиция печели най-вече Бойко Борисов.
Малко по-късно осем депутати напуснаха ИТН, а
правителството падна след вот на недоверие.
Скандално видео с Лена Бориславова и Кирил Петков
допълнително нажежи страстите в средата на месеца.
Двамата така и не обясниха какво се е случило в
апартамента, в който са заснети да влизат, и не дадоха
подробности около автентичността на записа, станал
популярен като „парапета“.
В цялата тупурдия се усещаше умишлено създаване на
политическо напрежение, имащо за цел отстраняване на
Кирил Петков и неговото правителство. На площадите пък
излязоха хора, които изразиха подкрепата си към него.
Юли
Пазарлъците за нов кабинет започнаха в разгара на лятото.
ПП потърсиха, но не получиха достатъчно подкрепа за
правителство. В ущърб на имиджа на Костадин Костадинов
бившата му колежка Елена Гунчева, напуснала парламента сама, атакува бившия си лидер с въпроси за безотчетните партийни пари, което изобщо не разклати формацията, както
се очакваще. БСП се опита, но не успя – за пореден път – да направи
правителство, а в края на месеца депутатите гласуваха
Закона за хазарта. На финала на 47-ото народно събрание
двама нови депутати положиха клетва.
И както понякога става в политиката, се получи скандал от
нищото. Парламентарната група на ДБ се оказа пред
включени за живо излъчване камери. Казаното от Христо
Иванов отнесе критики от опонентите му, а всъщност си
беше най-обикновен разбор на ситуацията – правителство
няма да има, всички се правят, че го искат, а на практика се
върви към избори.
Август
На 2 август беше назначено служебното правителство, което
управлява до края на годината. Гълъб Донев стана
поредният служебен премиер. Първите действия на новите
министри бяха свързани с кадруване по висшите етажи на
властта, което предизвика негодувание и от ПП, и от БСП.
Те никак не харесаха чистките, които хората на Радев
подеха. Това се превърна в нов повод за разпри между Радев
и Кирил Петков, както и между Радев и Нинова.
Държавният глава насрочи следващите парламентарни
избори за 2 октомври.
Интригата на август бяха основно водачите на листи, които
партиите държаха в тайна доста време. В последния ден на
месеца обаче всички кандидат-депутати бяха оповестени
публично. Листите не предизвикаха особени изненади освен
известни размествания по МИР-овете.
Септември
Очакваше се през този месец да се развихри кървава
предизборна кампания, но това не се случи. Партиите
заложиха на умерени изявления, а някои от политиците
решиха да пропуснат този вот.
Общо в страната бяха разкрити 12 630 избирателни секции,
а в 9398 от тях можеше да се гласува и с машина, ако са
регистрирани 300 избиратели. Хората имаха право да
избират как да гласуват – с хартиена бюлетина или с
машина. Регистрираните кандидати за народни
представители бяха 5949.
Макар да имаше зрелищни политически сблъсъци,
кампанията премина сравнително вяло. Говоренето беше
съсредоточено основно върху бедността, за която всички
политици обвиняваха другите. Така и не се стигна до
някаква ясна програма за повишаване на благосъстоянието.
През септември вече се усети по-сериозно и покачването на
цените.
Единственото по-ясно послание в кампанията беше, че след
вота на 2 октомври е добре да има правителство, а не нови
избори напролет. Бяха направени първите намеци за
възможни компромиси с цел коалиране, както и за
експертно правителство „на спасението“.
Октомври
Още на 2 октомври обаче пролича, че и новият парламент
ще е изключително фрагментиран. Изненадани нямаше –
ИТН не влезе в Народното събрание, но пък влезе партията
на Стефан Янев, а ГЕРБ отново стана първа политическа
сила.
През октомври депутатите занимаваха народа основно със
себе си, а президентът употреби следизборната обстановка
за нови престрелки с БСП. Новият председател на
Народното събрание Вежди Рашидов също обра доста
критики, както и сформираното за неговото избиране
мнозинство. Всъщност новият парламент блокира, преди да
е заработил и това продължи два месеца.
Президентът удължи максимално времето за политически
консултации с новите парламентарни сили, което отложи
във времето даването на проучвателните мандати.
Наблюдатели изтълкуваха това поведение като опит на
Радев да управлява по-дълго чрез назначеното от него
служебно правителство.
Скандална точка в календара отбеляза и Народният театър.
В края на октомври именитият режисьор Александър
Морфов надраска вратата на Велислава Кръстева с надписи,
че е пиар на ДПС. Тя, бидейки вече пиар на театъра, се
появи на изборите, съпровождайки бившия или не чак
толкова бивш свой работодател Ахмед Доган. Това
предизвика гнева на Морфов, а негови колеги протестираха
и даже напуснаха театъра. Имаше и реакции в защита на
Кръстева, главно от политически ангажирани театрални
дейци.
Ноември
В първите дни на месеца парламентът реши да дадем военна
помощ на Украйна. Това стана със 175 гласа на ГЕРБ,
„Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична
България“ и „Български възход“.
През ноември още по-усилено се заговори за нуждата да се
състави правителство на всяка цена. Дори лидерът на ГЕРБ
обяви, че най-вероятният кабинет ще бъде с третия мандат,
който всички политици и политолози убедено „дадоха“ на
Стефан Янев.
Народът пък се захласна по тристепенното меню в
парламентарния бюфет, възлизащо на 6 лева. Скандалната
парламентарна атмосфера подхранваха престрелки между
„Възраждане“ и БСП и между ГЕРБ и ПП.
След дълго забавяната конституционна процедура стана
ясно, че партиите са далеч от разбирателство, а Радев
наистина няма нищо против да поуправлява още малко чрез
служебното правителство. Той атакува парламента с упрека,
че това, което се случва в него, не е онова, което очакват
българските граждани.
Декември
В стила на футболната реторика Бойко Борисов се
самообяви за Меси в българската политика, а приближените
му политици подеха по телевизиите тази мантра. В крайна
сметка обаче той подведе всички. Държавният глава връчи
първия мандат на ГЕРБ, а Борисов издигна проф. Николай
Габровски за премиер.
Професорът веднага започна консултации за кабинет, които
обаче не дадоха резултат. Вторият мандат по право отиде в
„Продължаваме промяната“, които категорично обявиха, че
го връщат. Така идеята за правителство с третия мандат
остана за 2023 година.
