Снимка: БГНЕС
64% от българските граждани са на мнение, че икономическата ситуация у нас ще се влоши през 2023 г., което, заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти“, сочи проучване на една от социологическите агенции у нас. Анкетата е проведена в периода 1 – 13 декември 2022 г.
Негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023 г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие. Несъмнено политическата безпътица, в която навлезе България с каскадата от предсрочни избори, взаимния блокаж между партиите, довел до неспособността да се излъчи редовно правителство, както и икономическите тревоги на хората, имат основен „принос“ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на почти всички социални групи съвпадат.
Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27% предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.
Обичайният оптимизъм поне на половината от анкетираните в навечерието на Коледа и Нова година се е сринал с цели 20%, отчитат от социологическата агенция.
Два месеца след предсрочните парламентарни избори партиите и техните лидери попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията засяга всички основни политически играчи. Проучването регистрира още по-голям отлив в намеренията за участие в избори и респективно – загуба на подкрепа от всички политически сили. При евенутални избори следващата неделя до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23,4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. 55,7% недоверие от анкетираните са изразили недоверие към лидера на партията Б. Борисов и само 19,6% доверие.
На втора позиция със 17,7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2,5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите К. Петков и А. Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за ДПС нива в страната от 10,4%, а доверието в лидера М. Карадайъ -10,1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57,4%.
„Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10,0%), а одобрението за К. Костадинов е 13,9% срещу 55,5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9,3% на изборите през октомври до 8,5% в началото на декември. К. Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14,1% доверие срещу 55,1% недоверие.
Подкрепата за „Демократична България“ намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6,5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Хр. Иванов има 14,5% одобрение срещу 47,9% неодобрение. Вл. Панев остава по-слабо познат с 9,2% положително срещу 33,3% отрицателно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8,3% доверие срещу 52,5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4,3%). Лидерът Ст. Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и относително ниско недоверие – съответно 17,5% срещу 30,8%.
15,2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Най-голям дял, 57 на сто, смятат, че предстоят поредни предсрочни избори. 35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения. 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% – да се увеличат доходите и жизнения стандарт.
Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, предвиждат нарастване ролята на България на Балканите и в Европа.
Сформираното след вота през октомври 48-мо НС е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на П. Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).
