Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Всеки четвърти в България не е в състояние да си плаща сметките, установи за пореден път проучване на европейската статистика. Според неговите резултати за второто тримесечие на 2022 г. само 3,6% от българските граждани могат спокойно да посрещат ежедневните си разходи. Оказва се още, че за разлика от България, този дял във Финландия е над 40 на сто, а само 11% се притесняват и то в известна степен дали ще успеят да си покрият разходите. Дори в Словения, която е сред новите страни членки на Евросъюза, има проблеми. Те обаче не са толкова драстични, както у нас.
Само преди седмица статистиката на БНБ показа, че спестяванията на много от хората вече са се стопили. Става дума основно за най-малките депозити, които са били събирани с години и много трудно. На 25% от хората спестяванията направо са изчезнали, а останалите с по-малки суми продължават бързо да се топят. Едновременно с това общият брутен дълг на страната ни е 43,9 млрд. евро, което е над 56% от очаквания БВП на страната от 163 млрд. лв. за 2022 г., който едва ли ще бъде достигнат. Непрекъснато нараства и междуфирмената задлъжнялост. За деветмесечието и тя е достигнала 14 милиарда. Ситуацията е изключително трудна и болшинството българи изнемогват.
В същото време ситуацията в парламента е патова, защото служебното правителство не може да предложи проектобюджет. То обаче има правото спешно да вдигне минималната работна заплата. Средният ръст на доходите за 2022 г. е 11%, а дори официалната инфлацията вече е почти 18 на сто. Качването на доходите няма да генерира инфлация, защото само ще я догони. Дори увеличената минимална заплата от 850 лв. ще е далеч от нужните над 1200 лв. на човек за нормално съществуване за месец. Тук е мястото да припомним на служебното правителство, че минималната заплата
се повишава с министерско постановление,
а не със Закона за бюджета. За увеличението до споменатото ниво ще са нужни 700-800 милиона. Мисля, че въпреки нарастването на дълга има резерви за вдигането поне на минималната заплата.
На този фон в Народното събрание се размотават и не могат да се разберат да съставят редовно правителство. Същевременно обаче се опитват да задължат служебния кабинет да внася проектобюджета за 2023 г. Вместо това, нищо не пречи на политическите сили в парламента да се споразумеят за фискалната рамка за догодина и дали предвидените при актуализацията на бюджета от лятото приходи и разходи са реално изпълними. Въпросът е и дали има пари. Нереални са обаче прогнозите на бившия финансов министър Асен Василев за БВП от 190 млрд. лв. и дефицит от само 3%.
Не бива да забравяме, че светът е пред рецесия.
Шефът на МВФ Кристалина Георгиева прогнозира, че поне половината страни от Евросъюза ще изпаднат в рецесия и най-големият риск е за развиващите се страни, а България е една от тях. Ние сме най-бедните в ЕС. Дори Германия, която е най-силната икономика в Европа, е на ръба на стагфлацията, защото там освен рецесия има и висока инфлация.
Не можем да се надяваме поскъпването на живота изведнъж да изчезне догодина. Основната причина е, че върви процес на деглобализация на света, съпроводена с прекъсване на доставките на суровини, което ще повиши разходите на бизнеса. Има риск за затваряне на производства в развитите страни или преместването им в Азия. Всички международни финансови институции са на мнение, че догодина в ЕС няма да има държава с ръст на икономиката повече от 1%. У нас отрицателните тенденции са вече видни. За ноември МФ вече отчита дефицит по консолидираната фискална програма от над 600 милиона, което означава влошаване на икономическата ситуация в страната. За съжаление тенденцията не е временна, а постоянна и догодина няма да можем да се вместим в рамките на дефицит от 3 на сто и да намалим дълга. В следващите 2 години има риск той да се удвои. Наистина все още нивото му е само 22,5% от БВП, но нарастването на този дял е неминуемо и заради оскъпяването му и спадащия интерес на инвеститорите към него. Почти никой вече не иска да купува нашите държавни ценни книжа, което е по-обезпокояващо. България вече се счита за несигурна държава заради честите избори и политическата криза. Има апетити да влагат пари у нас само предприемачи,
искащи да реализират откровено грабителски проекти
за страната ни. Това става възможно заради прекалено високата корупция у нас по високите етажи на властта, с която така и не се преборихме вече над 30 години. За подобни случаи се сещаме, че хората, които управляват не мислят за страната. Те или са икономически неграмотни или става въпрос за някаква голяма далавера. Корупцията винаги носи бедност.
Както споменах време е за редовно правителство, което да вземе нещата в свои ръце и да поеме отговорността за управлението на страната. Вместо това обаче партиите мислят единствено за имиджа си и когато са на власт, все се страхуват да правят реформи. Сега пък не искат да управляват, защото се опасяват от тежка зима. Президентът не е виновен, че е на власт, защото
политическите сили сами му я дават в ръцете.
Предложенията на Корнелия Нинова, например ще струват 4,5 млрд. лв. Социалните мерки на „Продължаваме промяната“ пък излизат 3,7 млрд. лв. Явно има наддаване. Увеличаването на заплатите и пенсиите трябва да се случи, но да има и пари в хазната. България също влиза в рецесия. Засега не се вижда начин как да осигурим тези приходи, освен с драстично увеличаване на дълга. За това е време да се спре с раздаването на субсидии „на калпак“ и да се въведат точни критерии, кой има нужда от тях и кой – не. Сега очаквам между двете четения на проекта за удължаване на бюджета да настане яко предизборно наддаване, както в предишния парламент. Тогава бяха направени доста неща от глупост и популизъм и едно от тях бе именно тази уравниловка на енергийните помощи и за бедните, и за богатите. Само 25-те стотинки за течните горива струваха на хазната 150 милиона и тази мярка трябва са спре. Маса простотии се направиха и с ДДС. Необмисленото му намаляване за някои стоки също оряза приходите в хазната с още стотина милиона, а нямаше полза за потребителите. За това и планираните приходи в бюджета от косвения данък няма да бъдат изпълнени. Знае се, че българската хазна се пълни именно от ДДС. За това, когато се вземат такива мерки, е редно да се прави анализ на въздействието върху икономиката и какъв ще е резултатът. Освен това и
данъчната ни политика също не е добре обмислена.
У нас данъците от върху доходите на физическите лица носят двойно повече пари в бюджета, отколкото корпоративното облагане на бизнеса, защото фирмите винаги намират начин да укриват печалбите си.
Даването на субсидии „на калпак“ е вредно и за енергетиката, защото за инвестиции в модернизацията и развитието й остават по-малко пари. С най-съвременни технологии напр. може да се спасят от затваряне въглищните централи в Маришкия басейн. Да не забравяме, че в момента енергетиката носи големи приходи на държавата.
