Пламен Димитров, президент на КНСБ коментира приетото на първо четене увеличение на минималната работна заплата: „Зарадвахме се на увеличението на минималната работна заплата. На ход е бюджетната комисия, защото удължаването на бюджета за 2022 г. е грешен подход, на ръба на конституцията“. Това заяви той в БНТ.
КНСБ посреща депутатите днес с коледна елха, украсена с искания
„Топката е в Министерски съвет. Ние сме умерени оптимисти, че ще надделее разума и нуждите на хората и бизнеса ще бъдат отразени от държавните мъже, които трябва да вземат решенията как ще изглеждат финансите на държавата”, смята той.
Корнелия Нинова: Разумът надделя! Минималната заплата става 850 лв.
По думите му, по разчети на финансовия министър, увеличението на минималната работна заплата би трябвало да струва около 700 милиона лева на годишна база и това трябва да се види в бюджета, а него го няма.
Няма как да искаме хора да работят в държавните системи със заплати, които са изостанали драматично поради ръста на цените. Всички заплати трябва да бъдат индексирани или компенсирани с инфлацията, 15-20 процента увеличение на годишна база, това трябва да стане и в публичния сектор. „Да припомня, че малката кошница е пораснала с 45%, а ние говорим за 15-20% увеличение.”
Според Димитров, държавата е по-лош работодател в сравнение с бизнеса: „Увеличението в частния сектор към септември приближава процента на инфлацията, той по-адекватно реагира и запазва кадрите си. В публичния сектор е 10%. Затова казваме, че сега трябва да се вдигнат заплатите на тези, на които не са били увеличени. РЗИ нямат грам увеличение, а и не само те.”
„Данъчната политика трябва да бъде преразгледана. Трябва да се запитаме 10% корпоративен данък върши ли толкова работа, колкото ни се иска, за сметка на ДДС? Трябва ребалансиране на преки-косвени данъци, за да са справедливи, както и повече облекчения на работещи семейства. Трябва да запушим всички дупки, които отворихме”, смята още той.
„Още има домати по сергиите по седем лева. Кое струва точно седем лева, че не ми е ясно? Има много подобни примери за ценообразуването у нас и кой следи за защитата на конкуренцията. Регулаторите в цялата си същност трябва да имат по-голяма функция, за да имаме по-малък ръст на цените”, отбеляза също Димитров.
