Снимки: Пресцентър президентство; интернет
Днес отбелязваме Деня за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т. нар. Народен съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици.
Присъдите са изпълнени същия ден. Цветя на мемориала в градината на НДК поднесе президентът Румен Радев. Това се случва за първи път, откакто е държавен глава. Миналата година на упреците, че игнорира тази дата, той отговори : „Нека да е ясно, че аз не деля жертвите според режима, който ги е убивал. Паметта на всички невинни български жертви е свещена. Нито разстрелите и репресиите след 9 септември 1944 г., нито траповете, които погълнаха Христо Ясенов, Гео Милев, децата от Ястребино, имат някакво оправдание.“
На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити, пише и БГНЕС.
В София десетки граждани по традиция се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК, за да поднесат венци и цветя и да присъстват на молебен. Очаква се сега на церемонията да бъде и председателят на Народното събрание Никола Минчев.
В Ловеч паметта на жертвите ще бъде почетена при каменната кариера край града, където е бил концентрационният лагер „Слънчев бряг“, съществувал от 1959 до 1961 г. след закриването на лагера в Белене. Денят за почит на жертвите на комунизма – 1 февруари, се отбелязва в България за 12-а поредна година, след като бе учреден по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
Пред БГНЕС преподавателят от Историческия факултет на СУ Владимир Станев обяснява : „В почти всеки по-голям град е имало състав на Народния съд. Това, което на 1 февруари е така известната екзекуция на депутати, министри, хора от правителството, но извън първи февруари репресията е доста по-обширна. Доста хора са екзекутирани и вкарани в затворите. Веднага след 9 септември следват няколко седмици на убийства из цялата страна, които са лично отмъщение. Поради конфликти, които нямат нищо общо с политиката, това е трябвало да бъде официализирано. Народният съд осъжда хора, които вече са били загинали. Това е основната му функция. Народният съд осъжда напълно невинни хора, които са просто неудобни на властта. Той е не само разчистване на сметки, но и разчистване на политическата сцена от конкуренти. Целта е била съвсем логична. Новата власт твърди, че идва с нов мироглед, тя изобщо отхвърля монархията, като институция. Това е идеята, че трябва да бъдат махнати хора, които са отречени от новата власт. Намира се удобен предлог, че са виновни за гоненията срещу евреите, войната със САЩ и Великобритания“.
