Социалната еволюция, от мрежите на ловците-събирачи от ледниковия период до династиите за изграждане на пирамиди в Древен Египет и отвъд тях, се интерпретира отново в нова книга като серия от гъвкави системи, които неизбежно водят до необуздано неравенство
Снимка: Osama Elsayed/Unsplash
Има много предположения за това какво се е объркало в съвременните общества. Много учени обясняват нарастващите неравенства между имащите и неимащите като отчасти страничен продукт от живота в гъсто населените градове. Колкото по-голяма е тълпата, толкова повече се нуждаем от мощни брокери, които са способни да управляват шоуто.
Обществата се разрастват в продължение на хиляди години, което е увеличило до гигантски разстоянията между богатите и онези, които са останали бедни. В „Зората на всичко“ антропологът Дейвид Грейбър и археологът Дейвид Уенгроу оспорват предположението, че по-големите общества неизбежно произвеждат редица неравенства.
Използвайки примери от минали общества, двамата отхвърлят популярната идея, че социалната еволюция е протичала на етапи. Такива етапи, според общоприетото схващане, започват с хората, живеещи в малки групи като ловците-събирачи, където всички са на равни начала. След това една земеделска революция преди около 12 000 години засилва увеличаването на населението и появата на племена. Следват обществата с вождове и в крайна сметка бюрократичните държави. Или може би алфа мъжете са доминирали в древните групи на ловците-събирачи.
Ако е така, ранните състояния може да са представлявали опити да задържим нашата егоистична, насилствена природа. Нито един сценарий няма смисъл според авторите. Техният изследователски анализ на 526 страници — рисува по-обнадеждаваща картина на социалния живот през последните 30 000 до 40 000 години.
През по-голямата част от това време, твърдят авторите, хората тактически редуват малки и големи социални надстройки. Някои социални системи включват управляващи елити и работещи хора. Други наблягат на децентрализирано, колективно вземане на решения. Някои били управлявани от мъже, други – от жени.
Големият въпрос, на който авторите все още не могат да отговорят, е защо след десетки хиляди години социална гъвкавост много хора днес не могат да си представят как обществото може ефективно да бъде реорганизирано.
Ловците-събирачи имат дълга история на обновяване на социалните системи от един сезон до следващия, пишат авторите. Преди около век изследователите забелязали, че коренното население в Северна Америка и на други места често действа в малки, подвижни групи за част от годината и после в големи, заседнали общности през останалата част от годината. Например всяка зима ловците-събирачи от северозападното крайбрежие на Канада изграждат дървени конструкции, където благородниците управляват поробени хора, като организират банкети, наречени potlatch. През лятото аристократичните групи се разпадат и клановете с по-малко формални социални рангове ловят риба по крайбрежието.
Много ловци-събирачи от късната каменна епоха са сглобявали и демонтирали социални системи на сезонна основа, сочат доказателства, събрани през последните няколко десетилетия. Разпръснати находки на богато украсени гробове за очевидно уважавани личности и огромни структури, изработени от камък, кости на мамут и други материали изпъстрят евразийските пейзажи.
В гробовете може да са били хора, на които е даден специален статут, поне по време на годината, когато мобилните групи формират големи общности и изграждат големи структури. Вероятно на определени места са се случвали сезонни събирания за провеждане на ритуали и празници. Няма никакви признаци на централизирано управление, липсват дворци или складове, които да съпътстват тези обекти.
Социална гъвкавост и експериментиране, а не революционна промяна също характеризират древните преходи към селското стопанство. Разкопките на села в Близкия изток показват, че опитомяването на зърнени и други култури се е случило постепенно и започва от около 12 000 до 9 000 години. Древните общности на Плодородния полумесец периодично дават началото на земеделието, докато хората все още ловуват, търсят храна, занимават се с риболов и търговия.
Ранните култиватори не бързат да третират земята като частна собственост или да формират политически системи, ръководени от крале, заключават авторите. Дори в ранните градове на Месопотамия и Евразия преди около 6000 години не е съществувало абсолютно управление на монарси. Археологическите доказателства сочат, че колективните решения са взети от областните съвети и гражданските събрания.
За разлика от тях, авторитарни, насилствени политически системи се появяват в мобилното неземеделско население на региона по това време. Авторите твърдят, че ранните държави са се формирали на парче. Тези политически системи включват един или повече от трите основни елемента на господство: насилствен контрол върху масите от властите, бюрократично управление на специални знания и информация и публични демонстрации на властта и харизмата на управляващите.
Ранните владетели на Египет преди повече от 4000 години сливат насилствената принуда на своите поданици с обширен бюрократичен контрол върху ежедневните дела. Класическите владетели на маите в Централна Америка преди 1100 или повече години разчитали на администратори, за да наблюдават космическите събития, като същевременно контролират земната власт в насилствен контрол и съюзи с други царе.
Държавите обаче могат да приемат много форми. Двамата автори Гребер и Венгроу посочват минойското общество от бронзовата епоха на Крит като пример за политическа система, управлявана от жрици, които призовават гражданите да надскочат индивидуалността чрез екстатични преживявания, които свързват всички заедно.
Това, което изглежда се е променило днес, е, че основните социални свободи са отстъпили, твърдят авторите. Свободата да се премества в нови видове общности, да не се подчиняват на команди, издадени от други, и да се създават нови социални системи или да се редуват различни, вече е почти невъзможно.
Източник: ScienceNews
