Снимка: Фейсбук
Днес ще се състои дебатът между Румен Радев и Анастас Герджиков в последната права на президентското състезание. Този текст на Кристиян Шкварек от 2019 г. във Фейсбук публикуваме поради неговата актуалност. Кое е решаващо в един дебат е кой всъщност е победителят?
Кристиян ШКВАРЕК
През 1960-та година в САЩ се провежда първият телевизионен, предизборен дебат. Цели 70 милиона души включват черно-белите си телевизори, за да гледат двубоя между Кенеди и Никсън. В дебата Никсън е значително по-подготвен, конкретен и наясно с обсъжданите теми. Но той изглежда по-зле от Кенеди, блед и отпаднал след наскорошно преборване на инфекция, често сменящ поза заради контузия на крака. Кенеди, по-млад, неопитен и неподготвен за отговорната позиция стои изключително добре на екран, с правилното поведение, увереност, че и хубав тен.
След дебата социолозите отчитат сериозна аномалия. При онези, чули дебата само по радиото Никсън е категоричния победител. При далеч по-голямата извадка – зрителите пред телевизорите, това е Кенеди. Той и печели изборите, въпреки сериозната преднина на Никсън в проучванията преди дебата.
Още с първото екранизиране на политическия процес ние научаваме новите правила на „играта“. Разбираме моментално колко лесна за манипулиране е Демокрацията. Колко елементарни импулси движат масите, на които утопично и наивно сме дали пълното суверенно право. Маси, които се взират в порите и бледия тон на лицето повече, отколкото слушат аргументите, тезите и нивото на кандидата. Маси, които едва ли биха избрали питбулоподобния Чърчил или татаровидния Стамболов , ако ги бяха гледали в дебат с някой като Кенеди. Или като хубавия и наперен млад Сталин, в интерес на истината. Колко ли велики исторически личности не биха достигнали властта ако трябваше да минат през „кастинга“ на телевизионни изяви? А следователно колко ли потенциално великолепни управници днес не успяват, защото са експерти, но не и актьори?
Следва да си зададем въпроса модерните медии, и особено телевизията, помагат или вредят на демократичния избор? Не вкарват ли нуждата от драматургични и сценични умения в управлението – място, където водещи следва да са други качества? Не прави ли вкарването на политиката в телевизията така, че хора без нужните качества и експертиза, но пък с умела актьорска или циркаджийска дарба, да изпреварват останалите?
Източник: Фейсбук
