Снимка: 24 часа
В яростните и безсмислени конфликти през последната година пропиляхме не само финансовите си резерви, но и голяма част от социалния си капитал – доверието към лидерството и институциите и солидарността между хората. Разделено общество като нашето логично ще възпроизведе на изборите си фрагментиран и трибализиран парламент, в който враждебните племена ще враждуват и съзаклятничат.
Предизборната кампания беше на глупостта, умората, депресията и омразата. Цели райони се крепят на държавно субсидиране, хората там са уплашени и се чувстват изоставени и предадени. Уплашените хора лесно могат да привидят властта като лидерство, амбицията като визионерство, фантазиите като реалност, насилието като сила. Това казва в интервю за 24 часа социалният антрополог Харалан Александров.
Виждам в следващия парламент крехки съюзи на две или три политически племена, колкото да си разчистят сметките с четвърто. Първото, което за мен беше изненада, е ниската избирателна активност. Очаквах повече хора да гласуват поради големия залог на тези избори. Навярно умората и страхът са си казали думата, коментира Александров.
На второ място е радикалното преразпределение на гласовете на партиите на промяната – изумително е как “Продължаваме промяната” изсмуква останалите протестни партии. Очертава се интересна ситуация – на терена имаме две големи партии. Едната новина е, че има лидер на консервативния вот, който го консолидира и това е ГЕРБ. Другата новина е, че лидер на прогресисткия вот е “Продължаваме промяната”, която налага императивно лидерството си в това поле. Ако тази ситуация се стабилизира, изглежда че това са двете политически сили, които ще доминират в политическото пространство през следващите години, смята той..
„Силно се надявам този път магията да се получи, макар че политическите магьосници се ненавиждат люто и постоянно си хвърлят черни заклинания. В своята война обезумелите магьосници освободиха демоните на мрака и сега не могат да ги овладеят. Но се налага, защото българското общество трудно ще понесе още безвремие и разруха, особено в условия на множествена криза, която ни атакува отвсякъде. Отчаяно се нуждаем от нормално, компетентно и отговорно управление и добро лидерство – тоест точно обратното на това, което получаваме от служебното правителство и неговия патрон Радев. Важно е обаче да се каже, че провалът е системен, а не индивидуален, защото ние сме склонни да свърхперсонализираме вината, особено в тази озъбена политическа ситуация“, анализира Харалан Александров.
„Образованите, заможни и глобализирани хора в големите градове разполагат със значителни ресурси – спестявания, собственост, алтернативни доходи, социални контакти и пр. Дори да обеднеят, дори и да фалират, оцеляването им не е поставено на карта – в краен случай могат да напуснат страната и да си намерят прилична работа. За разлика от тях бедните, болните, старите и самотни хора са фатално зависими от функционирането на държавата и крехката местна икономика. Знаете ли на колко места общината е най-големят работодател? Цели райони се крепят на държавно субсидиране. Тези зависими и магинализирани хора, които отглеждахме в продължение на десетилетия, в момента са много уплашени, защото се чувстват изоставени и предадени“, смята социалният антрополог.
Източник: 24 часа
