Безумното и нагло прахосване на бюджетни средства не е „патент“ на нашите политици и чиновници, в Германия също има трагикомични случаи на пилеене на обществен ресурс – „златно“ саниране, мостове за никъде, безкрайни ремонти и др. Всяка година Съюзът на данъкоплатците в Германия издава Черна книга за разхищенията, в която разказва за фрапантни харчове на централната и на местните власти. В тазгодишното издание има печални сюжети за обществена тоалетна за 335 000 евро, бариера на гробище за 400 000 евро, скъпи, но безполезни мобилни приложения, „вдъхновени“ от ковид-пандемията, разказва „Дойче веле“.
Класика в жанра „Пари на вятъра“ е велоалея в Долна Саксония. В маркировката на трасето за колоездачи били инвестирани цели 261 000 евро. Но това не е всичко – Министерството на транспорта взело решение проектът да бъде прекратен и това наложило маркировката да бъде отстранена, което струвало още … 763 000 евро.
За особено големи разхищения, потресаващ пример е реконструкцията на операта в Кьолн. Освен че се точи вече 12 години – вместо планираните три, санирането на сградата е поскъпнало почти 5 пъти и вместо предвидените 230 млн. евро разходите отиват към 1 милиард. Сроден случай е недовършената сграда за администрацията на Бундестага, чието строителство е започнало преди цяло десетилетие. Заради забавянето разходите са се удвоили до 332 млн. евро, а като капак част от конструктивните елементи трябвало да бъдат премахнати заради промени в нормативната уредба, разказва в Черната книга Съюзът на данъкоплатците.
Подобна е и историята с концертната зала „Бетовен“ в Бон – първоначалният проект предвиждал тя да бъде санирана за 43 млн. евро, но бюджетът на проекта вече е набъбнал на 160 милиона и ще расте още. В списъка с пилеенето на пари е включен и един емблематичен случай от провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там през далечната 1980 г. бил построен мост, струващ 950 000 германски марки – голяма за онова време сума. Мостът бил направен, тъй като имало план за изграждане на околовръстно шосе. Обходният път обаче така и не бил построен, а мостът си стои насред нищото и до днес като паметник на разхищението.
Съюзът на данъкоплатците в Германия е включил сред примерите за разхищения на публични средства и изобретения, свързани с пандемията – различни мобилни приложения, вкл. и за генериране на електронни сертификати за ваксинация. Общото е, че не са много надеждни или не стават особено популярни, но пък за тях са платени доста пари. Подобен е случаят с мобилното приложение Luca, създадено да предупреждава, когато се окаже, че след участниците в колективни събития е имало заразени с коронавируса. В Черната книга обаче се посочва, че федералните провинции са дали милиони за Luca, но електронният обмен на данни със здравните власти не е много ефективен и потребителите са скромен процент от населението.
В предното издание на Черната книга също имаше забележителни епизоди на прахосничество на парите на данъкоплатците. Като мобилната дискотека Dance Cube, която в продължение на три години обикаля из Германия, за да рекламира алтернативните източници на енергия – в случая превръщането на кинетичната енергия от танцуващите в ток. Авторите на проекта обясняват, че дискотеката е енергийно независима – сама си произвежда необходимата електроенергия, вкл. и за акустичните и светлинните ефекти. Реалността обаче е по-различна – оказва се, че само с танци не става и че дискотеката има нужда и от тривиално захранване с електричество. Авангардният „зелен“ проект обаче струва 1.8 млн. евро на германските данъкоплатци.
