Снимка: mediapool
Интервю на Рени Нешкова
– Г-н Лилков, парламентарните и президентските избори са след няколко дни в една ситуация с много неизвестни и задаваща се криза. С какво те ще са по-различни от останалите?
– В модерната ни демократична история не е имало подобна поредица от извънредни парламентарни избори. Добавете изборите за президент, тежката епидемиологична обстановка, политическото и социалното напрежение от последната година и инфлацията, за която почти бяхме забравили. Затова смятам, че кризата не се задава, тя вече е факт. Освен това, България се управлява от половин година от служебен кабинет, който по замисъл съществува с основна цел да осъществи провеждане на изборите.
Една парламентарна република като България не може дълго да функционира качествено с подобно управление. На всичкото отгоре този кабинет действа под командата на президента и е реваншистки настроен спрямо предишното управление, дори взема страна в предстоящите избори. Затова тези избори не само са по-различни – те са изпитание за политическия елит и за самите гласоподаватели, които вече са на прага на своето търпение.
– Нека погледнем към парламентарните избори, трети за тази година и два неуспешни опита за съставяне на правителство. На тези обаче имаме и нов играч – партията на Кирил Петков и Асен Василев, които влязоха с големи амбиции, назоваха се „почтени“, но допуснаха сериозни гафове. Как гледате на подобни политически конструкти, конкретно на партия „Продължаваме промяната“?
– Прави впечатление, че двамата играчи представят своята коалиция с думата „проект“. Лансират идеи, които са смесица от теория на бизнеса, макроикономика и „десни политики за постигане на леви цели“, без да е ясно какво означава последното (за мен е безсмислено).
Проблемът е, че това не е достатъчно за да управляваш! Нужно е онова, което Маргарет Тачър нарича „изкуството на държавника“. Този проект за момента няма нужния политически капацитет да отговори на големите претенции, с които стартира. Все пак трябва да се признае, че те демонстрират диалогичност в кампанията и си отварят врати към определени политически партии, нещо, което партията на Слави Трифонов не направи и единствено се подигра с доверието на избирателите си. За което и заслужено ще бъдат наказани на изборите, разбира се. Колкото по-бързо България забрави за тези политически дилетанти, толкова по-добре!
– Първата политическа сила очевидно е ГЕРБ-СДС, но нейното дружно демонизиране ще се окаже сериозна пречка за съставяне на правителство. Как виждате следващия кабинет, какъвто очевидно преко сили ще се опитат да направят останалите?
– Ако приемем, че това се случи, то съставянето на правителство от т.нар. партии на промяната ще е наистина преко техните сили, защото политиците, които ги представляват, нямат управленски опит и ще им се наложи да управляват в условия на тежка криза, със силна опозиция. Нещо повече – те ще трябва да управляват заедно или с подкрепата на БСП, която в този случай не може да бъде заобиколена. Това ще нанесе удар върху идеологическия им облик и ще понесат тежки електорални щети.
– Възходящият тренд на „Демократична България“ след първите предсрочни избори през пролетта според социологическите проучвания се застопори на едно ниво, дори бележи известен спад. Къде сбърка според вас коалицията и как ще се впише в т.нар. протестърски вот ?
– На първо място, коалицията понася електорални щети от политическия проект на Асен Василев и Кирил Петков, спрямо които не бяха очертани никакви граници. От друга страна, „Демократична България“ се концентрира изключително върху съдебната реформа (разбира се основателно), но не развива своя идеологическа платформа. Преобладава политическият активизъм, а не реалната политика.
– Защо според вас „Демократична България“ се отказа от антикомунизма, който бе разделителна линия не само като отношение към комунизма, но и към историята?
– Ще ви кажа откровено. Защото ДСБ, която бе острието на антикомунистическата десница, се разтвори в коалицията. Загуби се между лявото и дясното, загуби основните си ориентири. Втурна се по определени фронтове, но се разпиля по други още по-важни. И дава неясни сигнали на избирателите в това отношение. Във възванието „За силна България в обединена Европа“ при учредяването си ДСБ ясно заяви, че „нашият антикомунизъм е нужен на България в своя съвременен прочит и не зависи от това дали БСП е реформирана или не“.
В „Договора за силна България“, подписан през 2005 г. от ДСБ с избирателите, пише, че една от целите на ДСБ е „да се противопостави на реабилитацията на комунистическия режим и на присъствието на неговия репресивен апарат в обществения живот“, и че „няма давност за престъпленията на комунистите“.
Казвам това, защото аз знам, че в политиката каузата трябва да се следва и да не се подменя! В този смисъл намеците, че е възможно ДСБ да управлява заедно или с подкрепата на БСП, е подмяна на каузата на ДСБ, да не говорим за мълчанието, с което коалицията подмина наличието на 27 агенти на ДС в Инициативния комитет на Румен Радев.
– За президентските избори като неизменен фаворит се сочи сегашният президент Румен Радев, но балотажът е много вероятен. Може ли решението на Конституционния съд за гражданството на министъра от служебния кабинет на Радев – Кирил Петков, да окаже влияние и върху избора на самия президент?
– На изборите за президент Румен Радев ще търпи пасиви основно заради личните си решения и поведение през последните години. Насаждането на омраза, намесата в политическия живот, вземането на определена страна във вътрешната политика, изграждането на собствен политически проект, антагонизмът и демонстративната агресия нямат място в президентската институция.
Най-притеснителното в последно време е, че всички по-решителни стъпки за овладяването на здравната криза в България са сякаш заложник на Румен Радев и те няма да бъдат направени, докато не мине балотажът, и това избирателите не би трябвало да му простят.
– Живеем в много бързо променящ се свят – ковид кризата, модерните либерали овладяха важни сектори от световната икономика, каквато се явява „зелената сделка“, джендър идеологията навлиза в света на изкуството, технологиите и социалните мрежи, в най-интимните сфери на човека, т.нар. политкоректност взе да напомня антиутопия на Оруел. Накъде върви светът?
– Накъде върви ли? Към тежка социална и политическа фрагментация. Манията за овластяване на всяко малцинство, стремежът към постоянна виктимизация и все по-нарастващите обещания за социална справедливост са нещо изключително притеснително. Част от западното общество сякаш се отрича от идеите на разума и Просвещението и се обръща към културния марксизъм и преразглеждането на нашата история и междуличностните отношения. Младите хора масово попиват една изключително объркана и вредна политическа култура.
Модерните либерали нямат нищо общо с класическите идеи на либерализма, а целят единствено да потъпчат, ограничат и да дискриминират, да разрушат капитализма. Надеждата ми е, все пак, че тази болест основно броди в страни като Канада, САЩ и Великобритания, докато континентална Европа все пак ще успее да я овладее. Важно е българският и европейски политически елит да осъзнае, че даването на приоритет на тези теми е изключително зловредно и ни прави по-слаби и разединени като общество. Имаме много по-сериозни проблеми да разрешаваме и много по-опасни врагове, с които трябва да се справим.
Вили Лилков е професор по физика. Завършва инженерна физика във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“. Защитава докторат по неутронна физика в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, по-късно придобива и научната степен доктор на техническите науки. Женен с трима сина. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ „Св. Иван Рилски“. Общински съветник (1999-2014), зам.-председател на Столичния общински съвет и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017). Автор на книгите „Бивши хора“ (2017) и „Погубената България“ (2019) (в съавторство с Христо Христов) и „Доблест и наказание“ (2021).
Източник: в. „Галерия“
