Графика „Глобал Метрикс“
Над 60% от гражданите определят здравната система като една от сферите с най-високи нива на корупционни практики. Над 95 на сто от анкетираните са склонни да твърдят, че Националната здравна каса се източва. Оценката за ефективността на управлението на сектор здравеопазване е силно отрицателна – над 70% от българските граждани са на мнение, че здравеопазването в страната не се управлява по ефективен начин. Може би недоверието в системата е и отговор на въпроса, защо толкова малко българи се ваксинират. Това са данни от национално представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от социологическа агенция „Глобал Метрикс“ по поръчка на Български институт за правни инициативи.
Според 56% от анкетираните, корупцията в здравния сектор е свързана както с обществени поръчки, така и е част от процеса на предоставяне на здравни услуги. 17% смятат, че тя е свързана само с предоставяните здравни услуги, а други 16% са на мнение, че корупцията в сектора е основно при прилагане на Закона за обществени поръчки.
Малко над 15% от гражданите са ставали лично жертва на корупция в здравно заведение, като едва около една пета от тях заявяват, че са подали сигнал за това. Поставяйки фокус върху здравната система, анкетираните посочват ръководството на здравните заведения като най-силно свързано с подобни неправомерни дейности. Въпреки това повече от половината анкетирани са склонни да твърдят, че такива са налични и в работата на лекари специалисти и ръководители на отделения.
Тези тенденции са идентични както при частните, така и при държавните болници, макар да съществува по-силно разпространено мнение, че това е обичайно за държавния сектор.
Силното недоверие в ръководствата на болниците би могло да се отдаде на относително силно разпространените нагласи сред обществото, че болниците не се финансират прозрачно, не дават достатъчно публична информация за получените и разходваните средства от здравната каса, както и това, че се приемат с предимство „пациенти с връзки“.
Над 95 на сто от анкетираните са склонни да твърдят, че Националната здравна каса се източва.
Нерегламентираните плащания в здравния сектор са силно разпространени в страната, като около четиридесет на сто от респондентите споделят, че им се е налагало да доплащат за лечение, а на около една пета от тях не е бил издаден документ за плащането. Силно разпространено е и мнението, че тези доплащания са прекалено скъпи. В страната е относително популярно поднасянето на подарък или пари на лекар, извършил лечение, но това се случва предимно по инициатива на гражданите като жест за свършената работа.
В същото време, 10% от пълнолетните българи посочват, че са им били поискани пари извън регламентираните такси за лечение в държавна болница, докато в частна болница, в тази ситуация са попадали едва 3% от пълнолетните българи. Около 95 на сто от анкетираните са здравно осигурени. Неосигурените лица са предимно във възрастовите групи от 25 до 30 години и от 40 до 50 години.
Статистическото разпределение показва, че делът на здравно неосигурени представители на ромското население и сред лицата с ниско образование и ниски доходи е близо десет пъти по-голям от този при останалите групи. Забелязва се също, че тази тенденция е разпространена предимно сред най-бедните и най-богатите представители на населението.
През последните пет години гражданите на страната са посещавали предимно държавни болнични заведения, като повече от половината анкетирани споделят, че те или техен роднина е бил пациент в такова заведение. Посещавалите частни лечебни заведения са малко под тридесет на сто. Сред посетилите частни болници се наблюдават по-високи нива на удовлетвореност от получените грижи, но това им е коствало повече финансови средства.
Предпочитанията за лечение в частни болници са силно изразени сред българските граждани – над 70% от тях биха избрали частно лечебно заведение в случай че имат нужда да се лекуват. Равнопоставеност между лечебните заведения по отношение на финансирането от здравната каса е налична според 40,9% от българските граждани. 44,4% са на мнение, че равнопоставеност между двата типа лечебни заведения няма и, че частните болници се радват на по-добри условия. Малко под 15% от анкетираните смятат, че държавните болници са с по-добри условия по отношение на финансирането от НЗОК. Много добрите условия за престой в лечебното заведение (73,8%) и наличието на модерна апаратура (68,1%) са характеристики, които мнозинството от българските граждани приписват на частните болници. По-високото качество на лечението също е по-често посочвано по отношение на частните болници, но за сметка на това според анкетираните, лечението в тях е по-скъпо.
Изследването е по поръчка на Български институт за правни инициативи и е проведено по метода на пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица чрез таблети. Използвана е двустепенна гнездова извадка чрез квоти, формирани по показателите: възраст, пол, образование и тип на населеното място. Анкетирани са общо 1048 пълнолетни граждани на България.
Източник: BILI
