Влади Въргала, чието истинско име е Владислав Карамфилов, е сред най-популярните родни актьори и режисьори. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, след което учи и кинорежисура при Христо Христов, но не завършва. В началото на 90-те става част от студентското предаване „Ку-ку“, където прави и образа, който му носи огромна слава – далавераджията Влади Въргала от „Магурата“. Впоследствие прави няколко телевизионни предавания, изявява се и като актьор. През 2011 засне игралния филм „Шменти капели“, а после и сериал „Шменти капели: Легендата“, което обаче го докарва до фалит и животът му се обръща с главата надолу. Впоследствие се разделя с жена си Силвия, която е майка на двете му деца. Появяват се и проблеми с алкохола. Миналата година майка му получи тежък инсулт. Днес Влади е оставил в миналото всички проблеми, радва се на малките неща в живота и е неотлъчно до майка си. Не е изоставил сцената и подготвя турне с моноспектакъла си „Мемоарите на един Въргал“.
Интервю на Ивет Савова
– Влади, имахте рожден ден на 11 август. Тогава играхте и моноспектакъла си „Мемоарите на един Въргал“. Успяхте ли да празнувате?
– Всички приятели, зрители и хора успяха да ме направят наистина щастлив. Преди гледах на рождените си дни като на повод за отбелязване, а сега наистина е специален за мен. Сега съвпадна със Sofia Summer Fest, където изиграх спектакъла. Според суеверието да работиш на рождения си ден значи, че ще работиш цяла година, а днес нашият брат – артистът, няма много възможност за това. Щастлив съм, че дойдоха много хора и беше пълна поляната. След като свърши спектакълът, приятелите останаха и си направихме парти, изкарахме до 4-5 сутринта. Успяхте да ме трогнете!
– А правите ли равносметки покрай такива поводи?
– Не, защото не мога да си правя сметката нито за бъдещето, нито за миналото. Не мога да кажа кое е печелившо и кое губещо. Важното е, че сме живи, здрави и на свобода. Изводът за мен е, че трябва да се радваш на това, което имаш, а не да страдаш за това, което нямаш. Така погледнато, животът ми е суперподреден и изобилен.
Няма по-важно нещо от това да си здрав.
Знаете ли, страховете са инструментът на дявола. Когато ги прогониш и се оставиш в ръцете на Онзи, който има планове за всички, нещата се подреждат. Аз имах доста сериозен катаклизъм в живота и още не мога да си върна килограмите от всички изпитания, през които преминах. Отслабнах с около 16 килограма. Бях 72-75 кг, сега на моменти съм около 60. Основата на това са страховете. В един момент се опитах да се смиря и да продължа напред. Но не се получаваше. Откакто майка ми направи инсулта, останах с нея 40 дена в Търновската болница, където я спасиха, не можех с нищо друго да се занимавам. А нямахме и средства. Единственото за мен беше тя, спасяването на нейния живот и възстановяването й. И ето в този момент седнах на брега, загледах се във водата и
по едно време течението започна да влачи труповете на враговете ми.
Точно в този момент се освободих от страховете си. Имаше за какво друго да се боря, а не само за себе си. Всъщност, когато помагаш на другите, ти помагаш на себе си.
– Сега по-спокоен ли сте?
– Да, днес стресът не е част от ежедневието ми. С „Мемоарите на един Въргал“, което ми е основният ангажимент, ми е много приятно. Иначе в момента се снимам и в един филм. Германци снимат у нас документална лента с игрални възстановки за битките на римляните с германите. Участват и български актьори, аз съм в образа на генерал Варус. Имаше много хубава атмосфера в екипа. Между другото, така беше и като правихме сериала „Шменти капели: Легендата“ и след това екипът почти всяка година се събира, което го няма в много продукции. По принцип не се снимам много. Честно казано, нямаме добри филми напоследък и като прочета тъп сценарий, го отказвам. А и заплащането на артистите е унизително ниско. Когато правих сериала, раздух много сценария, за да дам работа на колкото се може повече актьори.
Не изпитвам нужда да се снимам, за да съм известен. Славата не ми е слабост и умишлено съм се отдръпнал от нея. Винаги съм искал да има смисъл в това, което правя. Защото реално нашата работа е като сладоледа – консумираш го и после не остава спомен от него. Ето един Ален Делон – кой го познава сега от младите?
– Това не е ли лош признак, че обществото като цяло няма памет и не познава миналото?
– Не, защото всяко поколение трябва да има своя Ален Делон или Арнолд Шварценегер. А на тази географска ширина това животно „памет“ не вирее. Но пък Хитлер всички ще го помнят. Всъщност злодеите винаги се помнят. За добро не награждават, защото то е нормалното, но напоследък става такъв дефицит, че като се прояви, се изненадваш. Веднъж Краси Райдовски ме пита дали знам някъде да има паметник на доброто. Не знаех. Каза ми, че има такъв в Сиатъл и представлява Злото, което плаче на гроба на Доброто.
– Споменахте за изпитанията, през които сте преминали. Не се ли питате защо се случват точно на вас?
– Да, но не знам дали ще ни стигнат редовете, а и да не ме вземат за сектант. В България сме християни, а вярата, която изповядваме, значи, че вярваме в някакъв Бог. И вярвам, че Христос е умрял на кръста заради нас. Когато Бог е създал човека, той е имал всичко, бил е на върха на щастието, пълната хармония на съществуването. Но когато отхапва от ябълката на познанието, се сдобива с
най-тежкото си бреме – свободата или правото на избор.
И тогава вече започваш да различаваш кое ти харесва и кое не. В правото си на избор човек през целия си живот се стреми да се развие до онези божествени представи, които е имал при създаването. Но ние няма да го постигнем и точно тук е нашата трагедия. Сами си поставяме изпитанията. Не се радваме на живота, а изискваме от себе си и от другите. Държим отговорни другите за това, че ние сме несъвършени. Изпитанията човек може да ги минава, като се осланя на Божието слово. (Сега вече ще кажат – „тоя е изплИскАл легена“)… Не казвам, че някой може да бъде богоугоден. 50 години аз живях с мисълта да направя тази държава по-добро място и хората да бъдат по-щастливи. От 4 години живея за себе си, а е трябвало да го направя по-рано. Каквото и да ми се е случвало в живота, винаги съм гледал на събитията като на филм и съм се питал как би постъпил положителният герой. И постъпвах така, както са постъпвали героите от литературата, киното, историята. И в крайна сметка се оказа, че съм бил глупак. Когато кандидатствах във ВИТИЗ „Кино и режисура“, закъснях за писмения изпит – имах уважителна причина. Разрешиха ми да го направя, но ми казаха, че после комисия ще прецени дали работата ми ще бъде допусната. В крайна сметка ми анулираха писмената работа, само че първо я бяха оценили. Оказа се, че от триста човека бях на второ място по оценка. Вторият в състезанието беше елиминиран, но бях удовлетворен.
– Кога осъзнахте, че спасението може би е точно в Божието слово?
– Винаги изпитанията са това, което те „обръща“. По принцип всичко е въпрос на личен избор, но съдбата на Мануела Горсова не е. Когато ми се случи нещо, което приемам за лошо, се сещам за нея и разбирам, че нямам никакъв проблем. А когато постигна нещо, което приемам, че е важно за хората, се сещам за отец Иван.
Той си ляга и става с мисълта как ще изхрани, изучи, облече
и стопли 200 души. Тогава разбирам, че нищо не съм направил. Доброто е всекидневно дело. И в крайна сметка се връща, просто не веднага. То идва, когато си долу. Така оцелях няколко години. Добрините, които бях направил, се върнаха при мен. Иначе нямаше да мога да оцелея. Доброто в крайна сметка побеждава.
– В такъв случай очаквате ли положението в България да започне да се подобрява?
– В България през последните месеци не се случва нищо ново, просто паметта не съществува. И преди столетия го е имало, и преди десетилетия, и в бъдеще ще го има. Никога през живота си ние не сме били единни, солидарни, последователни, водени от регламент. Ние сме били задкулисни индивидуалисти, които се групират по интереси и след това гледат как да си направят мръсно. Който и да дойде, ще бъде същото. Бойко Борисов не знам дали ще се върне и дали иска. Каквото и да говорят, той създаде ръст в политиката. За да могат да го погледнат, трябва да се качат едно върху друго. Защото на сцената излязоха политическите джуджета. Довчера не бяха фигури, изведнъж станаха лидери.
– В това число влиза и Слави, с когото сте работили?
– Всички без БСП и ДПС, които са старите играчи. За да могат да катурнат Бойко, политическите джуджета трябва да се качат едно върху друго. Но в момента, в който трябва да се реши кой върху кого ще е, колонката се разтурва. Точно такъв бе анализът ми преди изборите и така се случи. Уви, гласът на народа бе използван. И аз съм бил овца и съм ходил на митинги на СДС. Скачах и крещях, докато не разбрах, че ония от трибуната взеха местата, които трябваше да вземат, и нищо не направиха. Следователно нищо ново не се случва в тая държава. Досега хранихме ситите въшки, сега ще храним гладните. Извинявам се на младите поколения, че ние бяхме глупаци. Наистина животът в България е непоносим. Аз, както 90% от хората тук, съм на прага на мизерията. Имам чувството, че отдавна сме мъртви, но не са ни прочели епикризата. Но това не е само у нас, то е световен проблем.
– Споменахте, че майка ви прекара инсулт миналата година. Как е сега?
– Тя е много по-добре, то няма и как да е по-зле. Със здрав разум е, всеки ден правим упражнения, гимнастики, разхождаме се. Винаги намира нещо да прави, опитва се да пише, върти колело и прави баница. Стана на 80 на 21 август. Събрахме се семейството и много хубаво се получи. Много хора й звъняха да я поздравят.
– Наскоро писаха, че взимате пари като неин личен асистент. Така ли е?
– Аз съм личен асистент на майка ми и съм постоянно с нея. Проблемът е, че с такива статии се цели да се уязви човекът. Като личен асистент на майка ми, имам правото да получавам пари. Нямам възможност да работя, защото не искам да се отделям от нея и не би трябвало да го правя. Няма по-висше чувство от това да може да върнеш нищожна част от това, което са ти дали. Родителите са най-свещеното нещо. Когато състоянието й беше много лошо, бяхме щастливи, защото бяхме заедно.
Няколко пъти минахме през момента да се сбогуваме
и накрая Господ реши да ни даде време. Ние имаме време за всичко и всички, само за родителите не. Всъщност е прекрасно, че като личен асистент мога да получавам някакви средства. Те никога няма да са достатъчно, но имам приятели и се справяме.
– Зуека обяви, че е напуснал България. Вие някога мислили ли сте за подобна крачка?
– На различните етапи от живота си човек поема по нови пътеки. Някои оставят уредения си живот и се посвещават на лишения в името на по-слабите. Други емигрират, за да постигнат изконното си право на щастие и по-добър живот. Трети ги гони законът. В случая, каквато и да е причината, винаги ще подкрепям Зуечето и неговото решение. Да, на всички им е ясно, че не е от добро. Единственото, за което ще се моля, да е за добро! Вижте как се случи с Митко Маринов, с Мария Бакалова и с… за други не се сещам. Знам само, че вече няма да може да се радваме на труда на Зуека, и това ме натъжава.
Не от патриотични подбуди, но никога не съм го имал за вариант да потърся реализация в чужбина. Вярвах, че има смисъл да дам това, което мога тук. Ако знаех какво ще стане, отдавна да бях запалил джапанките.
– Изгубихте много покрай продукциите, които направихте. Съжалявате ли, че изобщо инвестирахте в тях?
– Не, въпреки че засега излиза, че съм най-големият глупак. Има хора, които се занимават с тази професия, живеят в охолство, а дори не са изкарали толкова, колкото аз съм изхарчил за това. Моят подход не беше правилен. Съжалявам, че не намерих правилната пропорция да подсигуря и себе си, че не успях да прецакам системата. Това, което стана, е закономерност. В киното е като навсякъде другаде – най-отгоре застават амбициозните и неспособните. Навремето в „Ку-ку“ бяхме против това някой да ни загробва таланта и да ни слага окови с договори. И всичките тия сега имат компании, в които с договори млади хора бачкат за тях. Слави е единственият, който даде заявка, че иска да промени системата и нейните играчи, и всички се съюзиха срещу него. Това беше неговото политическо самоубийство. Обединиха се срещу него, както преди това се обединиха срещу Бойко. Всъщност в политиката няма значение какъв човек си. Там важат определени правила и който знае хватките, той успява.
– Има ли жена до вас в момента?
– Една връзка изисква време, което аз нямам. Не ми липсва женско внимание. Странно е, че хората стават все по-самотни и по-големи егоисти. Имал съм всички видове от любовта. Знам, че има и такава, която още не съм опознал, силно вярвам, че ще ми се случи, но съм малко като евреина, който молел Господ за шестица от тотото, но не ни си пускал фиш. Не ми се ходи сред хора, но нямам драма. Всичко, от което имам нужда, ми го е дал Господ.
