Актьорът Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в ямболското село Мамарчево и догодина ще чества 70-годишен юбилей. Завършва ВИТИЗ през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев. От 1977 г. е в Народния театър. Изиграл е куп роли, но звездата му изгрява след участието му в „Оркестър без име“. Заедно с колегите си Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едноименното телевизионно предаване „Клуб НЛО“. Женен е от 40 години за адвокатката Ели, с която имат двама синове. Той е и дядо – внучката му Катрин е на седем години. В новия брой на вестник „Галерия“ Мамалев говори за пандемията, имунизацията и новоизлюпения политик Слави Трифонов.
Интервю на Ива ДИМИТРОВА
– Господин Мамалев, кога да очакваме сборния ви моноспектакъл, за 70-годишния ви юбилей догодина ли?
– Той е готов, но има време. С това представление мисля да сложа край на поредицата, защото доста работа свърших през годините. А и никак не е лесно да се създаде комедиен моноспектакъл, който да е актуален. Доста работим с Весел Цанков, за да се представим пред публика, затова искам тези монолози да бъдат на ниво. Трудно е и за самия актьор, защото в другите спектакли можеш да излезеш от сцената и да вземеш глътка въздух, докато колегите ти играят, а тук си сам. Залагам на моноспектакли, които вървят динамично и предразполагат към едно непрекъснато поддържане на контакта с публиката, това е много важно за енергията на представлението, за да се задържи вниманието на хората.
– Не се ли притеснявате от четвърти локдаун?
– Естествено, че всяко затваряне и излизане от нормалния ритъм на живот не е приятно. Още по-притеснително е обаче нежеланието на хората да се ваксинират. За жалост, както казва Михаил Вешим: „Ние сме един малък, но много прост народ“. И ние непрекъснато го доказваме – и с изборите, и с ваксинирането… Нямаме отношение към държавността и никаква отговорност, изобщо не сме единни. Всеки се смята за велик и живее с някаква представа за себе си, а такъв народ не го очаква нищо добро. Много велики държави са били претопявани и са отишли в небитието. Така че най-вероятно и нас това ни чака с тази демографска криза, с това политическо блато, в което сме попаднали, с тази икономическа криза, в която живеем. Не че съм песимист, опитвам се да бъда умерен реалист, но ако продължаваме така, това ни чака.
– Значи сте се ваксинирали срещу ковид?
– Още в самото начало цялото ми семейство се ваксинира, включително и 90-годишната ми майка. Защото, когато има опасност за цялото общество, имунизацията трябва да е задължителна. Всякакви такива либерални идеи, криворазбрани и демократични свободии са абсурдни, когато е застрашен животът на хората в държавата и умират десетки на ден по болниците. Това, че леля Пена и чичо Кольо от Тутракан не искат да се имунизират, не означава че не трябва да бъдат накарани да го направят. Когато държавата е в опасност, тогава се прилагат закони за всички, за да бъде спасено обществото. Правителството трябва да вземе най-строгите мерки. Всички медицински лица, магазинери, учители, държавни чиновници – от чистачката до министъра, трябва да бъдат ваксинирани. Който не иска, да излезе в неплатен отпуск. И какво означава, че нарушаваме гражданските права на антиваксърите, а те не застрашават ли нашия живот? Който разпространява лъжи, че иглите са вредни, трябва да носи наказателна отговорност. Това бих предприел аз, ако зависеше от мен, за да спася народа и децата да могат да ходят спокойно на училище, а родителите на работа. Защото вирусът ще продължи да се върти наляво-надясно, той също се опитва да живее, докато не се умори и нашите организми не свикнат с него. Така е станало и по време на пандемията по време на Първата световна война.
– Вие как се справихте обаче финансово по време на пандемията?
– Слава богу, че цялото ми семейство работи доста активно. Съпругата ми Ели е адвокат, малкият ми син също, а големият е в голяма международна IT компания. Така че в нашата фамилия всички се трудят и ние не усещаме толкова тежко тази криза. Освен това аз също имам участия и играя в спектакли. Може да са малко, но ги има.
Хубавото е, че синовете ми получиха много добро образование. Малкият завърши право в Софийския университет, след което направи едногодишна магистратура по европейско право в Маастрихтския университет. Големият завърши в Щатите, там работи и след това се върна в България. Два пъти имаше тригодишна работна виза от работодателите си, след което те му предоставиха възможността да получи зелена карта и гражданство, но Сашко отказа, той просто не става за емигрант и затова се прибра. И слава богу, защото тук се ожени, момичето беше завършило в Италия голям университет, и тя се прибра в България.
Имам прекрасна седемгодишна внучка Катрин, която сега тръгва на училище. Тя кандидатства и влезе в Италианския лицей. За да се подготви за изпитите, ходи на частни уроци.
– Артистична ли е, какви таланти има?
– Артистична е като цялото ми семейство. Купили сме й детски куклен театър и тя много обича да играе на него, като се превъплъщава в няколко герои. Сама измисля всичко, навързва си ги, много е интересно. Затова сега в училище баща й я е записал на актьорско майсторство. Много е закачлива и най-важното е, че обича шегите. Всяка събота се събираме със синовете и внучка ми ни кара да разказваме по една смешна история, което говори, че е много комуникативно и забавно дете.
– Не ви ли беше тъжно, че синовете ви не тръгнаха по вашия път?
– Не, защото това, с което те се занимават, е много сериозно и човек, стига да си върши добре работата, може да направи сериозна кариера. Докато моята професия е рискова. Тук по време на пандемията най-много пострадаха хората на изкуството и туроператорите. А и кой ще тръгне да купува картини например, като хората нямат пари за ядене. Да не говорим, че на много места по света храната е много по-евтина оттук. Това е геноцид спрямо нашия народ, управниците го унищожават, иначе твърдят, че ще ни оправят. Ако го искаш наистина, трябва да направиш така, че тези хора да се хранят нормално, да живеят като бели хора. И те чак тогава ще спрат да се интересуват от русата Златка и да слушат „Червената патка“. Когато народът е беден, смачкан и гладен, ще слуша глупости и ще гласува на изборите по много тъп начин.
– Какво ви е мнението за новоизлюпения политик Слави Трифонов?
– Удивявам се, че партията му стана първа на изборите. Но както има една приказка, прост народ, слаба държава. От друга страна, хората, като са отчаяни от едно управление и могат да се обръщат от крайно ляво в крайно дясно, търсят друг, който само обещава, а после не прави нищо. Зарича се, че ще сформира правителство, как ще станат нещата в съдебната реформа, а в крайна сметка се оказва, че не може да състави кабинет. Не трябва да казваш хоп, преди да си скочил. Като не можеш, не притежаваш качества, липсва ти визия за това какво е политика и как се управлява, тогава не го прави. Защото, ако някой скеч не става в шоуто му и някой от актьорите не си е изиграл образа, не е фатално и като не ми харесва, ще изключа телевизора, но когато си правиш експерименти с народа, това вече засяга държавата. Защо хората, които гласуваха за Слави, не си зададоха въпроса той може ли да управлява, има ли въобще хабер от политика. Гласуваха основно нашите българи в чужбина, да не говорим, че трябва да се промени законът. Защо тези хора ще гласуват за местни избори, като от 15 години не са се връщали в родината си. Като толкова я обичат, да си дойдат тук и да гласуват лично. Ето сега нашата бедна държава ще изразходва пари за трети избори. Никой не трябва да си позволява да си играе с нас, за да станем още по-бедни. Само пресметнете колко вертолета можеше да се купят с тези пари. Поне три-четири. А ние хвърлихме луди пари за машинно гласуване, за да може хората, които живеят навън, да си упражнят правото на вот.
– Вие самият бихте ли влезли в политиката?
– Не, имал съм такива възможности, хора са ми предлагали да се включа на различни нива, но това не е моята работа. От дете мечтая да бъда артист и това ще правя до края. Бях на 19 години, когато снимах първия си филм, още преди да вляза в НАТФИЗ, оттогава играя в киното. А от 1976 година съм на професионалната театрална сцена. Играл съм с много големи актьори, истински величия на българския театър. Благодарение на киното и телевизията пък съм се срещал с големи европейски актьори, така че спокойно мога да кажа, че ако имам още възможност да работя, ще го правя с удоволствие, но вече не с това темпо. Но дай боже тази пандемия да отмине, за да може да дишаме малко по-спокойно. И най-вече младите актьори, за които трябва да се помисли как ще живеят и ще се прехранват в една такава ситуация. Наистина тези хора в парламента са толкова безочливи, лъжливи и безотговорни и въобще не мислят за младите, които раждат и се чудят как да издържат семействата си, а само за собствените си затоплени от депутатски седалки дупета.
– Оправдавате ли емиграцията на Зуека в Испания?
– Това е негово право, въпрос на личен избор. Явно наистина иска по-добро бъдеще на детето си, едва ли е страдал от финансови проблеми, не го вярвам. Може би иска да се реализира като художник и е намерил начин да стане това. Той е умен и способен човек, преценил си е и аз му пожелавам успех.
- С жена ви Ели сте заедно от 40 години, на какво се дължи това дълголетие в брака ви?
- Може би на това, че се вслушваме един в друг. Предполагам и на това, че още се обичаме. Когато беше пандемията, когато никой никъде не ходеше, ние с Ели си седяхме само двамата вкъщи, излизахме на разходки в Южния парк, гледахме телевизия, готвехме си, измисляхме си занимания и ни беше много добре. А какво да иска повече човек от живота, след като и след 40 години със същия този човек се чувствате прекрасно заедно.
