Изследване разкри, че хората, които се чувстват щастливи, са емоционално активни, склонни да изпитват силни положителни, но и отрицателни емоции. Междувременно такива хора изпитват положителните емоции по-силно, отколкото отрицателните.
За да види как трите пътя – щастие, смисъл и богатство – се проявяват през целия живот, екипът оценява некролозите, които се появяват през лятото на 2016 г. в New York Times, базираната в Сингапур Strait Times и местен вестник Charlottesville.
Сътрудници в научните изследвания трябва да опишат некролози, използвайки само 12 прилагателни, като „сигурен“ и „удобен“ за щастие, „изпълняващ“ и „чувство за цел“ за смисъл и „драматичен“ и „изпълнен със събития“ за духовна ценност.
Некролозите, в които има много духовна ценност, съдържат също смисъл, но не и щастие. Изследването, публикувано онлайн на 12 август в Psychological Review, установи, че големите житейски събития, като развод, промени в кариерата и лични трагедии, са свързани с по-големи духовни ценности, но не със смисъл или щастие.
И все пак Оиши и неговият екип трябваше да отговорят на очевидното: Може ли такъв интензивен, непредсказуем и често нещастен живот наистина да бъде път, който хората желаят? Изследователите поискали от повече от 3100 души в девет държави – САЩ, Япония, Южна Корея, Индия, Сингапур, Норвегия, Португалия, Германия и Ангола – да отбележат 15 термина, подобни на тези, използвани в изследванията на некролозите за това колко точно са описани термините за идеален живот по скала от 1 (изобщо) до 7 (много).
Подгрупа от девет термина от 15-те показва, че за повечето хора идеалният живот на хората се характеризира най-много с щастие и най-малко се характеризира с богатство, съобщават изследователите през юни 2020 г. в Affective Science.
Въпреки това средните оценки на богатството варират от 3,7 до 5,62, което предполага, че хората желаят известно богатство в живота си.
Идеален живот
Когато бъдете помолени да опишете колко добре деветте термина, свързани със щастието, значението или богатството, описват идеалния им живот, от 1 (изобщо) до 7 (много), средните резултати сред респондентите за „богати“ думи, като например са по-ниски от оценките за думи, описващи щастието или значението.
Заради тази неяснота изследователите след това карат участниците да изберат кой живот искат най-много: щастлив, смислен или богат. От 50 до 70 процента от анкетираните са избрали термини, отразяващи щастието, а между 14 и 36 процента са избрали смисъла като свой идеален живот. Процентите варират според държавата, но значително малцинство – 7 до 17 процента – избира психологически богат живот.
Когато изследователите питат 1611 души в Съединените щати и 680 души в Южна Корея дали животът им би бил по-щастлив, по-смислен или психологически по-богат, ако могат да премахнат най-голямото си съжаление в живота, приблизително 28 процента от американците и 35 процента от южнокорейците съобщават, че животът им би бил психологически по-богат с промяна.
Това ми подсказва, че може би имплицитното желание на много хора е психологическото богатство: „Иска ми се да бях се възползвал от тази възможност “, казва Оиши.
Избери едно
Когато са принудени да изберат само един път към добър живот, повечето хора, с известна променливост в различните страни, избират живот с високо щастие, като смисълът идва на второ място. И все пак значително малцинство избира психологическо богатство.
Сглобяването на пъзела не е необходимо Не всеки обаче приема преминаването от дихотомия на добър живот към триада за добър живот. „Има много разговори за тези концептуално обвързани ценности“, казва психологът за развитие Антъни Бъроу от университета Корнел.
„Защото за някои хора не е ли възможно психологически богатият живот да е живот с цел, смисъл?“ Както показаха проучванията на некролозите, богатството и връзката му с големи, често негативни житейски събития изглеждат различни от щастието. Но тези негативни житейски преживявания могат да насърчат смисъла. Голямата литература показва например, че природните бедствия и други травматични събития могат да предизвикат явление, известно като посттравматичен растеж: трансформация, която дава на хората новооткрита оценка за живота и желание да помагат на другите.
Експеримент от преди няколко години илюстрира как протича тази трансформация. Преди да се вземе предвид богатството, поведенческата икономистка Катлийн Вос от университета в Минесота в Минеаполис се опита да разбере смисъла и щастието в изолация, което беше сложно, защото щастливите хора също са склонни да водят живот с висок смисъл и обратно. Изследователите идентифицират само тези променливи, свързани с щастието, като задоволяване на нуждите и желанията на човека, или само смисъл, като например прекарване на време с децата. Техните открития, публикувани през 2013 г. в Journal of Positive Psychology, разкриха, че щастието в изолация е свързано с фокус върху настоящето, докато смисълът в изолация свързва миналото, настоящето и бъдещето, често чрез саморефлексия.
Разликата между смисъл и богатство като такава зависи от това дали свързването на нишките на живота на човека или съгласуваността е от съществено значение за изграждането на добър живот. Хората, които изучават значението, казват „да“; Оиши казва „не“, обръщайки се към художествената литература, за да изрази своята гледна точка.
В романа на Мюриъл Барбери от 2006 г. „Елегантността на таралежа“ и „Ненужна жена“ на Рабих Аламедин от 2014 г. главните герои са бедни и самотни жени, които нито се интересуват да направят света по-добро място, нито чувстват, че техните преживявания се събират в някакво по-голямо цяло. Вместо това двете жени, Рене и Алия, продължават живота си, изпълнен с консумация на литература, изкуство и музика, казва Оиши.
„И двете жени оценяват моменти на неизразима красота, моменти на удължено време и естетика и водят живот, пълен с вътрешно богатство“, пише той и колегите му през 2019 г.
Предложението на Оиши е просто, но все пак радикално: Опитът, независимо дали предимно като Рене и Алия, или от първа ръка, може да предложи добър живот, без да обобщава нищо по-голямо от конкретните моменти.
„В идеалния случай искаме да имаме и трите: щастие, смисъл и психологическо богатство“, каза ми Оиши в имейл. „Но да имаш само един е достатъчно, за да водиш добър живот.“
Три преследвания
Въпреки че може да има припокриване, пътищата към добрия живот имат различни характеристики. Щастието има тенденция да бъде белязано от сигурност, което означава от чувство за цел и богатство от променящи се перспективи.
Въпреки интелектуалното и творческото си безумие през целия си живот Сакс остава сам. След кратко съжителство на 40-годишна възраст той е бил в безбрачие през следващите 35 години.
„Той не беше щастлив. Той беше креативен. Той беше продуктивен. И той вървеше напред “, казва Бърнс. „И аз мисля, че ако човек е креативен, продуктивен и върви напред, той се движи към щастието.“
Оливър Сакс (вляво) до Бил Хейс. Оливър Сакс открива психологическото богатство и смисъл,което му отнема почти целия живот Фондация „Оливър Сакс“
Въпреки че Бърнс използва термина „творчески“ небрежно, търсенето на изкуство изглежда уникално подходящо за тези, които търсят или са принудени да живеят богат живот. Хората, които имат високи резултати в откритостта към опита, са склонни да водят по-творчески живот.
Работата на Оиши показа, че естетическите преживявания увеличават богатството. Например в проучване през 2020 г. в European Journal of Personality, Oishi и колегите сравняват нивата на богатство между студенти, които учат в чужбина, и студенти, които са останали в кампуса. Въпреки че и двете групи започват на едно и също ниво на богатство, резултатите от богатството сред учениците, които учат в чужбина, се повишиха след 12 седмици.
Учените са се съсредоточили до голяма степен върху художествения гений, прототипното творчество. Но пандемията предполага, че ние също трябва да изучаваме и насърчаваме ежедневното творчество.
Благодарността, показва изследването, е езикът на щастието. Тогава, в залеза на живота си Сакс пристига на кръстопътя на тези три пътеки.
Той заковава финала, казва Бърнс. „Това се дава на много, много малко от нас.“
