Костадин КОСТАДИНОВ
Вече повече от седмица цяла България е свидетел на голяма драма покрай канадския гражданин Кирил Петков (не знам как се изписва правилно на английски и френски името му, иначе щях да го напиша така от уважение към държавата и гражданството му). Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ напусна възмутен Консултативния съвет по национална сигурност при президента, защото там бил чуждият гражданин Петков. Същият този Карадайъ обаче само преди 3 месеца се закле във вярност на Турция лично пред турския президент, като заяви, че не България, а Турция му е родина майка. В тази връзка едва ли някой може да каже колко точно са турските граждани в ДПС, но едва ли могат да бъдат изброени бързо и лесно.
БСП също изрази недоволство от гражданството на Петков, което е странно с оглед на факта, че техният бивш председател Сергей Станишев стана българин едва през 1996 г. Вероятно е искал и по-рано да вземе наше гражданство, но пък е трябвало да ходи в казармата, така че е възможно обстоятелствата да са го притиснали, така да се каже. И затова
става български гражданин чак когато навършва 30 години,
за по-сигурно. Защото от ходене в казармата едно време мъжът се отърваваше едва след 27-ата си година. Спомням си колко много го нападаха ГЕРБ по този повод, изтъквайки, че бил руски гражданин. Само че в същия този ГЕРБ също има руски граждани – като кмета на Варна Иван Николаевич Портних, станал българин едва преди 12 години, през 2009 г.
Колко са американските граждани в ГЕРБ, не е ясно, знае се за бившия финансов Симеон Дянков и се говори за бившия външен министър Даниел Митов. Първият официално си подаде заявление за отказ от щатско поданство, но като по чудо 4 години американските чиновници не му разгледаха молбата и след като престана да е министър, оттегли и молбата си за отказ. Даниел Митов, който само преди 3 месеца ни беше предложен за министър-председател, твърди, че не е американски гражданин, но дали е така, може да се каже само след проверка. На този етап е ясно че със или без гражданство
той плътно брани американските интереси на българска земя.
От друга страна, в БСП също има американски поданици, като Георги Пирински например. Той дори, за разлика от другите нововъзникнали американци в българската политика, е американец по рождение и английският му е майчин, тъй като е роден в САЩ и майка му е американка.
С две думи казано, нищо ново в българската политика. Това, че ни управляват чужди граждани, е ноторно известен факт – добре поне, че в някои случаи все пак чуждите граждани имат и наше поданство, покрай всичко останало. Само че това не е редно и не бива повече да го търпим! Какво ще се случи утре, ако има конфликт между българската държава и някоя канадска фирма, оперираща в България? На чия страна ще застане канадският гражданин Петков? На нашата или на тяхната? И още нещо – ще изтегли ли молбата си за отказ от канадско гражданство, след като престане да е министър, което очевидно е въпрос на много кратко време? Така постъпи Дянков и това няма да е ново.
И на финала – тема за размисъл: как става така, че уж противостоящи и враждебни една на друга формации като тези на Борисов и Радев, щом стане дума за редене на кабинет, веднага намират, и то за ключови постове, чужди граждани? Свършиха ли се българите, господа?
За да бъда докрай обективен обаче, трябва да ви разкажа още нещо. Климент Шопов е мой приятел, съмишленик и председател на „Възраждане“ в Сливен. Той е млад, още няма 30 години, завършил е висшето си образование в Канада, върнал се в България миналата година и избрал да живее и работи тук. Като изключително кадърен млад мъж и добър българин, на него беше гласувано доверие да поведе листата на „Възраждане“ в града на войводите. Само че, когато му го съобщихме, Климент отказа. Причината – Климент има канадско гражданство, за което ние не знаехме.
Аз не се примирих толкова лесно и го помолих да се откаже от него, за да го кандидатираме. Той обаче ми отвърна следното –
по канадското законодателство процедурата отнема месеци,
като се започва с поредица от декларации, първата от които е заявление, че вече не живееш постоянно в Канада. Климент в момента е в точно такава процедура и още чака. За мое и наше общо съжаление се наложи да се лишим от него в листите си. Засега.
Сега си представете, че го бяхме вписали в листите си само на базата на започнатата от него процедура. Няма нужда да си представяме какво щеше да се случи – просто ЦИК щеше да го изхвърли от листата. Разбира се, тогава нямаше да има реки от сълзи и други телесни течности за него в социалните мрежи – той е от „Възраждане“ и поради това никой нямаше да се застъпи за него. А ако си мислите, че нямаше да го изхвърлят, недейте. Имахме подобен казус с друг наш член, Димитър Александров, който заради майка си, която е полякиня, има и полско гражданство. Той беше в листата ни в Силистра, но
ЦИК го изхвърли от нея, без да се церемони.
Такъв е законът и ние се примирихме. В случая с Александров никой и никъде не обясни как законът и Конституцията в този случай не бива да се спазват. Просто никой не му обърна внимание.
В тази връзка искам да добавя и още нещо – Климент е роден в Канада, защото родителите му са политически емигранти! За първи път е дошъл в България години по-късно, никога не е ходил в българско училище у нас, на практика целият му живот е минал там. Въпреки това българският му е брилянтен – не само говоримо, но и писмено! Само че законът за него важи и той не може да е депутат, а за Петков не важи, или поне се настоява да не важи. Защо?
Не е достойно да има двойни стандарти и се надявам тези българи, които безкритично защитават Петков, да го осъзнаят. Защото в крайна сметка казусът с чуждото гражданство е най-вече морален. Климент не ме излъга, когато ми каза каква е процедурата за отказ от канадско гражданство, но Петков не е казал това на президента, макар че съм сигурен, че го е знаел. Изводите оставям на вас.
Иначе основната причина, поне за мен и моите съмишленици, да не одобряваме фигурата на министъра е политиката, а не личността му. Категорично сме срещу премахването на българската валута, чуждия контрол върху българските пари, задължителната ваксинация, назначаването на хора на Прокопиев в администрацията – все неща, които Петков застъпва. Да не говорим, че генезисът на министъра показва ясно, че той е един от хилядите агенти за влияние на САЩ у нас, внимателно отглеждани в почти оранжерийни условия до момента, в който бъдат активирани. Не е ли странно как така американският президент Байдън в приветствието си до инициативата „Триморие“ в София открои имената само на двама български политици – Радев и Петков? Същият Радев, който назначи Петков.
Крайно време е нашият народ да мисли с мозъка, а не със сърцето и телевизора си. Политиката трябва да борави с факти, не с емоции.
Много хора ме питаха защо не харесвам Петков –
аз им обясних, че не харесвам политиката му, защото не се различава от тази на соросоидите преди него. Иначе нямам нищо против човека, не го познавам и допреди три месеца не бях чувал за него. По същия начин през 2009 г. ме питаха защо не харесвам Борисов, през 2005 г. защо не харесвам Сидеров, през 2001 г. защо не харесвам Сакскобургготски, през 1997 г. защо не харесвам Костов. Политиката не е плод на харесване, а на свършена работа. Докато, вместо да харесваме този или онзи, не започнем да гледаме какво прави и какво смята да направи, ще продължаваме да умираме като народ и държава. Една и съща история, една и съща грешка…
„Целите сме изгорели от парене и пак не сме се научили да духаме.“ Надявам се с тези думи на великия българин Левски да ме разберете най-добре какво искам да ви кажа.
