Мира Радева е магистър по социология на Софийския университет. Специализира в Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. с дисертация на тема „Конфликтите в организацията“. Преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където става доцент през 2012 г. От 1991 г. ръководи Института за социални изследвания и маркетинг МБМД. В края на 2014 г. открива ресторант „Сладко и солено“ в с. Бели Искър.
Интервю на Тодор ТОКИН
– Завърши ли сагата с премиера на ИТН, госпожо Радева?
-Не смятам, че е завършила. Искрено и дълбоко се надявам да се стигне до някакво решение. Но е интересно, щом като има такива вълнения, публиката стои със затаен дъх. Това предвещава, че ще се родят нови герои. Дълбокото ми усещане е, че това е и една поколенческа трансформация. Нашето поколение дори почва да се чувства засегнато – говоря за тези, на които егенето започва с 5 или 6. Явно има едно ново поколение, което настъпва и търси своята реализация, и трябва да му се даде шанс. Има някакво политическо раздвижване, излизат напред нови герои, надявам се да се родят и нови лидери. И да се роди нова енергия. Това би трябвало да е от полза за всички.
-А отрицателните моменти?
-Може би защото с възрастта човек става скептик и имам доста политически опит, имам и съответните притеснения. Едно от основните е, че дори популистките партии – да припомня, че навремето към тях бе поставена ГЕРБ, там са партиите на Силвио Берлускони, на Алексис Ципрас, дори и Еманюел Макрон – това са новите политически лидерства. Те излизат извън традиционния модел „дясно-ляво“. На тези партии традиционната политическа класа гледа с изключително недоверие, защото те не се побират в представите и ценностите на „ляво-дясно“. Само че и традиционната политическа класа, и избирателите не си дават сметка, че понятията „дясно“ и „ляво“ са абсолютно остарели за съвременния свят.
-Това са понятия от времето на Карл Маркс, когато имаше капитализъм, буржоазия и работническа класа…
-Само че от края на XIX до първата третина на XXI век има огромна разлика. Светът се е променил чудовищно. И дори тези, които се занимават с политика, забравят, че политическият популизъм е роден от наличието на една широка средна класа, която печели изключително добре, която се е раздула като балон и притиска и десните притежатели на производството, и така наречените работници. Тя буквално ги е смазала. Живеем във времето на екстремния либерализъм, когато средната класа казва „аз съм богата и мога да си позволя всичко, вие сте ми длъжни“. Представата за гоненето на успеха днес е надминала всякакви разумни граници. В тази крайно изострена откъм амбиции обстановка се ражда пренебрежение и неуважение към околните. „Аз за един ден имам 30 000 последователи във Фейсбук“. И в този смисъл как трябва да се учи всеки ден, как трябва да си пестелив, което беше протестантската етика на Макс Вебер, представата, че като си купиш една фабрика, земя, и предаваш това на своите деца – всичко това става безсмислено. Бил Гейтс става най-богатият човек от един гараж. Марк Цукърбърг става хипермилиардер, защото му е хрумнала една хитра идея. И в този смисъл не може да очакваме съвременната политическа система на която и да е страна да се вписва в стандартите на класическата представа за ляво-дясно. Защото най-силният успех за теб е твоят ум, а не физическата сила, не тоягата. Не дори и парите влязоха в клопката на ума, когато изгърмяха гигантски фирми, довели до световната криза през 2008-2009 г. Светът е различен и не може да очакваме политиката да бъде онова, което е била някога.
-Как се вписва кандидат-премиерът Пламен Николов в тези процеси?
-Той е нов, симпатичен кандидат. Но това, което ме смущава, неслучайно говорих за Ципрас, Берлускони и Тръмп, че лидерите поемат персонална отговорност. Те залагат името си и казват – аз съм гарантът, че ще изпълня обещанията си. Аз съм този, който носи отговорността. Ако нещо лошо се случи утре, мен можете да ме детронирате, да ме изхвърлите от политиката. Докато в нашия случай това мило момче е просто един бушон. И тази позиция е хем удобна, хем изключително неустойчива за Слави Трифонов. Тук виждам неговата персонална безотговорност. Защото си намира едно бушонче – ако не е Николай Василев, ще е Петър Илиев, ако не е Петър Илиев, ще е Пламен Николов. Слави лично не носи отговорност. И кой тогава носи отговорността в държавата? Отговорността се търкаля по улицата. Това предвещава една изключителна нестабилност. Защото аз малко се съмнявам в личния опит на Пламен Николов. Десетки хиляди са тези, които са били ръководители на фирми. И аз съм ръководила фирма 25 години и говоря 5 езика…
-Ама не сте били на кастинг при Трифонов…
-Още повече ме притеснява, че е бил на конкурс за млади политици. Това означава, че той е от поредните хора, които търсят бърз успех, типичен представител на новата генерация, който иска да има 50 000 последователи за 2 дни. Това момче не се е борило за популярността на „Има такъв народ“. Той е като бушон, каквито слагаха на фалираща фирма, даваха пари на един циганин да му я припишат и после фирмата с 50 милиона дълг фалира.
-Как ще коментирате войната на ИТН с „Демократична България“?
-Според мен нещата си идват на мястото. Имайки някакви отношения в по-далечното минало с г-н Христо Иванов, не останах с добри впечатления от него. Не открих тогава в него някаква велика безкористност. Но донякъде го разбирам. Какво значи безусловна подкрепа? Да не би „Демократична България“ да е майка на ИТН, за да ги обича безусловно? Това е класически неолиберализъм, политически волунтаризъм, арогантно високомерие, „ние сме всичко, вие сте нищо“. Хубавото е, че ИТН разбраха, че в политиката морето не е до колене и че другите хора не ядат доматите с колците. И че в политическата им наивност – да не кажа инфантилизъм – започва леко да се усеща едно узряване. Почнаха да разбират, че нещата са по-сложни, отколкото са си ги представяли.
-Ако ДБ не подкрепи правителството на ИТН, на кого ще разчитат? На БСП, на ДПС?
-Не мога да предвидя. Неизвестните са много. Ясно е, че има скрити неща, които ние не знаем – дали ще има подкрепа от ДПС, дали във всички ще заработи инстинктът за самосъхранение и ще си кажат: хайде на спокойствие да изкараме поне до президентските избори, да закърпим бюджета… Нови играчи, непредвидими ходове, изкарват едни зайци от ръкавите, никой не ги познава. Но кризата е и възможност за нови лидери, нови политики, да погледнем на себе си от друг ъгъл.
-Каква е ролята на президента в цялата тази ситуация?
-Това е златният му шанс. Позицията му е доста изгодна, той си създава визията на единствен крепител на държавността в момента. Колкото по-разбит е парламентът, колкото тези хубавци не могат да се разберат, толкова повече растат шансовете на Румен Радев да спечели втори мандат. Да се окаже спасителят на нацията и най-вече да унижи Бойко Борисов – знаем за тази негова лична амбиция.
-А как виждате ГЕРБ в опозиция и лично Бойко Борисов?
-Рано е да се каже. Ако продължават да се провалят другите, имат шансове да се върнат на бял кон. От друга страна, ако успеят да ги изчегъртат от други постове на властта, много е възможно да им се отрази негативно.
-БСП като че ли е най-твърдият поддръжник на правителството на ИТН. На какво разчита „Позитано“ 20?
-Те са в голяма вътрешна драма. Но колкото и в момента всеки да крие някакви ходове, рано или късно нещата ще излязат наяве.
-Бяхте казали преди време, че Слави Трифонов е сто пъти по-авторитарен от Бойко Борисов. Сега така ли е?
-Ами така изглежда. Когато го казах, имаше една втвърденост на Слави. И се опитах да го сравня с гъвкавостта на Бойко Борисов, защото той е авторитарен, но всеки път като го натиснат, той отстъпва. Докато Слави Трифонов бе много втвърден. Сега отчетливо виждаме, че и той леко отстъпва – оттегли първия кабинет, смени Петър Илиев.. Виждаме, че е разбрал нещо много важно – политиката е игра на възможности, а не на желания.
