Представете си свят, в който водни кончета с големина на гълъб се извисяват над паяци с дълги половин метър крака, където 2-метрови стоножки се придвижват и 20-килограмови скорпиони ловуват.
Преди около 300 милиона години такива сюрреалистични същества процъфтяват в природата; днес скалите съхраняват знаци как са живели тези и други същества в далечното минало. Тези улики позволяват на геолога и писател Джон Дворжак да пресъздаде ярко древните пейзажи в „Как растяха планините: нова геоложка история на Северна Америка“ (How the Mountains Grew: A New Geological History of North America), пише ScienceNews.
Далеч от прашния материал, който се промъква през тектониката на плочите, книгата кипи от живот, тъй като Дворжак установява неразривни връзки между геологията и биологията. Вземете огромните водни кончета, стоножки и многоножки, които сега са запазени като вкаменелости. Скалите на подобна възраст съдържат доказателства за повишаване на атмосферния кислород, което помага да се обясни как тези животни са станали толкова големи.
Книгата се движи зигзагообразно от място на място в хронологична екскурзия в континентален мащаб. Дворжак преглежда определени сайтове, които му подсказват множество нишки от геоложката история.
Например, в планината Ръшмор в Черните хълмове на Южна Дакота, той описва как преди около 2 милиарда години разтопената скала се издига и се забива в седиментни скали, отложени върху морското дъно на отминали древни океани.
Днес лицата на президентите зяпат от тази вече втвърдена магма, тези древни океански седименти, седнали точно под образа на Джордж Вашингтон. По-късно книгата се връща, за да хвърли поглед на по-млади морета, които идват и изчезват, като отлагат утайки, сега пълни с вкаменелости. Всички тези скали, обяснява Дворжак, шепнат истории за израстването на тази планина.
Черните хълмове на Южна Дакота, дом на планината Ръшмор, са едно от няколкото места, където Джон Дворжак многократно се връща
Дворжак също се замисля и за бъдещето на Земята, представяйки си леден лист, който смила внимателно издълбаните профили на планината Ръшмор след повече от 100 000 години. И той разглежда бъдещето на човечеството, като твърди, че трябва да определим как ще приключи нашата зависимост от изкопаемите горива – резултат от друго взаимодействие между биологията и геологията.
Но това е различен край, въздействието на астероида, който бележи смъртта на динозаврите не-птици, където разказът на Дворжак е най-бляскав. Той си представя последните дни на последния Тиранозавър рекс, описвайки отчаяното му търсене на храна някъде северно от планината Ръшмор. В часовете и месеците след удара споделяме последните стъпки на този гигант.
„Никаква степен на еволюционно съвършенство не би могла да гарантира оцеляване“, пише Дворжак. Тъй както този самотен Tирекс умира, описан в книгата, няма как да не осъзнаем, че и ние сме кратки биологични моменти в геоложкото време.
