Мария ПЕТКОВА
Сигурно няма човек, чел „Малкият принц“ на Екзюпери, на който да не му се е приискало, ако не да опитоми лисица, то поне да я срещне. Едва ли има и фен на „Междузвездни войни“, който не мечтае да види мястото, на което Джордж Лукас снима сцените от планетата Татуин, а по-късно Спилбърг изпраща там Индиана Джоунс да търси изчезналия кивот. Да не говорим за любителите на историята, които със сигурност не биха пропуснали да се разходят из най-впечатляващия след Колизеума в Рим амфитеатър – Ел Джем, или да посетят един от четирите свещени за мюсюлманите градове – Кайруан. И двата обекта са под закрилата на ЮНЕСКО.
Можете да получите всичко това накуп в Тунис с двудневна екскурзия до Сахара. Предлага я най-добрата агенция с 20-годишен опит „Емералд травъл“, която всяка седмица има чартърни полети до Енфида, а с тях само за два часа сте на средиземнорското крайбрежие, където са най-известните курорти в страната. В момента Тунис е сред най-бюджетните дестинации – цената на полета и почивка със 7 нощувки на база олинклузив, които фирмата предлага, започва от 240 евро и нараства според звездите на хотела. Двудневната екскурзия до Сахара с гид, нощувка и пълен пансион ще ви струва още 110 евро. За тези пари ще можете и да яздите камила из пустинята като истински номад, да вдигнете адреналина си на джип сафари из дюните,
да видите с очите си мираж
и да посрещнете слънцето край соленото езеро Шот Ел Джерид, да усетите атмосферата на един от най-големите оазиси – град Тозер. Но най-вече ще се срещнете с берберите – истинските стопани на тази земи от незапомнени времена, още преди писаната история.
Безспорно чарът на средиземноморския север на Тунис е неустоим с попилите слънце плажове, оградени от палми и портокалови горички, и ласкаво изумрудено море, уханието на жасмин и омайни подправки из суковете на старите медини, по които се редят сергии с пъстри керамични съдове и кафенета, в които на чаша чай и наргиле съзерцаваш красивата арабска архитектура и кипящия наоколо живот. Но това е само едното лице на Тунис. Другото е берберският юг, където първите обитатели на страната, наричани още „имазиген“ – „свободни хора“, оцеляват в суровите условия на пустинята. Потеглите ли към магичната Сахара, вие не просто пътувате до пустинята, а прекосявате цялата страна и опознавате културното й наследство и природа.
Първата спирка е в свещения за исляма град Кайруан, където през 670 г., заедно с основаването на града, е издигната Голямата джамия Укба с материали от амфитеатъра в Ел Джем. Тя напомня на крепост с 35-метровото си минаре, а вътре впечатляват 414-те колони от римско-византийската епоха.
По пътя към града оазис Тозер, отправна точка към пустинята, се редят маслинови гори – Тунис е най-големият износител на зехтин, и скалисти планини. В Древен Рим градът е важен транспортен център – тук спирали керваните с различни стоки. Стотици хиляди палмови дървета растат в града, който впечатлява с интересната тухлена зидария на сградите си от малки жълтеникавокафяви плочки. Днес градът предлага луксозни хотели, а в медината му от XIV в. ще усетите стария дух на Арабия. След разходка из местния зоопарк, където гидът с много чувство за хумор ни представи различни животни и растения, се отправихме на джип сафари в пустинята. Майсторите шофьори вдигнаха адреналина ни, катерейки умело пясъчните дюни, а после укротихме ритъма на сърцето, докато гледахме как
слънцето потъва в пясъците до декорите от „Междузвездни войни“.
Днес филмовото селце, насред което стърчат космически ракети, е сред основните атракции в страната. Обитавано е от бедуини, които предлагат разходки с камили, продават типичните пясъчни рози, изваяни от вятъра, и ви срещат с лисицата на Малкия принц – пустинния фенек със симпатична муцунка и дълги щръкнали уши.
След тази вълнуваща среща с величествената пустиня се разхлаждаме в басейна на хотела и дремваме няколко часа, за да се завърнем отново към Сахара и да посрещнем изгрева над соленото езеро Шот Ел Джерид. Щом слънцето разкри отново меките й овали, се отправихме към оазиса Дуз, за да яздим камили и караме АТВ-та сред дюните. Но най-вълнуващото предстоеше – срещата ни с Амида в нейната пещерна къща в берберското селище
Матмата – едно от най-удивителните места в страната.
Вместо да изграждат жилищата си, берберите ги изкопават в меката почва на нагънатите склонове. Матмата и шепа други подобни селища се намират на терен от пясъчник, който е достатъчно мек, за да се копае с ръчни инструменти, но достатъчно здрав, за да осигури живот на домовете векове наред. Дебелите естествени стени действат като ефикасен климатик и през лятото, и през зимата. На пръв поглед местността изглежда необитаема – голи склонове, в които сякаш от нищото се появяват фигури на хора и животни. Чак след това се виждат причудливите домове, издълбани в стените край голяма яма в земята с дълбочина около 10-ина метра. В отделни дупки са разположени хол, спални, кухня, обор. Леглата, рафтовете, както и шкафовете също се дълбаят в скалите. Между различните етажи придвижването става по въжета с навързани възли, наричани пандуси. Ямата, която прилича на широко дъно на кладенец, служи за голям вътрешен двор на открито и понякога е свързана с други близки дворове през проходи, които образуват голям подземен лабиринт. Долу винаги има сянка, както и защита. Освен заради горещините берберите, които тук се наричат троглодити – пещерни хора, строят жилищата си под земята и за да се предпазят от нападенията на нашественици. Край вратите са нарисувани риби и човешки длани – защитни берберски символи.
Амида ни посреща с традиционни тънки питки, печени на каменни плочи, които са удивително вкусни, особено потопени в пресен зехтин и мед. Сервира ни и нещо като миш-маш, но доста пикантен. Докато пием ароматен чай, сестра й изпълнява на тарамбука местна сватбена песен. Научаваме и че част от сцените в „Междузвездни войни“ са снимани в една от тукашните къщи. Днес
домът на Люк Скайуокър е превърнат в подземен хотел
– Sidi Driss. Наблизо са и декорите на „Английският пациент“. Друг световен шедьовър – „Гладиатор“ с Ръсел Кроу, пък е сниман в амфитеатър Ел Джем, който посещаваме на връщане. Строен през III век за гладиаторски битки и представления с колесници, той впечатлява с архитектурата и размерите си – дължина от 149 м, височина – 40 м и капацитет от 35 000 души.
Тук можете да вървите по коридорите под арената, откъдето зверове и гладиатори са излизали на манежа или да се изкачете до най-горните нива и да си представите кървавите битки долу. Вечерта на чаша питие в бара до ласкавото море на Север, ще има за какво да разказвате.
