Деян Славчев-Део е сред най-известните лица от малкия екран. Роден е в София и завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Още като студент започва да работи като сервитьор, а по-късно става барман. Междувременно печели конкурс за водещи в предаването „Джубокс“, който се провежда в заведението, където работи. И така започва телевизионната му кариера. Део има актьорски и музикални изяви – участва в няколко филма и записва песни с Д2. От 6 години пък е част от екипа на Българския спортен тотализатор. Део имаше дълга връзка с певицата Лора Караджова. През 2017 г. водещият се ожени за приятелката си Мариана, с която имат двама синове.
– Део, подготвяте моноспектакъл в рамките на летния културен фестивал Sofia Summer Fest, който Българският спортен тотализатор подкрепя. За какво става дума?
– Моноспектакъл доста сериозно звучи за моите възможности и умения, но да, подготвяме нещо. Нека така да го наречем – „нещо“. През последната година пиша и заедно с Борко Чучков и Владимир Димитров оформяме съдържанието. Мисля, че се получава нещо като стендъп комедия с елементи на драма за и без това колебливата ми кариера и живот. А Българският спортен тотализатор подкрепя събитието за втора поредна година. Sofia Summer Fest ще се проведе от 16 юли до 30 септември зад музея „Земята и хората“. Има много интересна програма и съм сигурен, че всички гости и участници ще си изкарат страхотно. А на сцената на фестивала с представлението, което подготвям, аз ще изляза на 4 септември.
– От 6 години сте част от Българския спортен тотализатор. Случва ли се често непознати да ви питат за числата от тотото?
– Ако не бъда попитан за числата на тотото, значи в този ден не съм излизал от къщи. Преди хората подвикваха: „Д2 и Део“ зад гърба ми, сега ме питат за числата.
– А ако вие грабнете джакпота, какво бихте направили с парите?
– Бих си оправил ипотечния кредит, ще заделя средства за образование на децата, ще помогна на роднините си и
ще отидем с жена ми и момчетата на уиндсърф ваканция
на остров Мавриций. Джакпотите в тотото са такива, че и доста пари ще ми останат.
– Кое в живота си определяте като вашата шестица от тотото?
– Съпругата ми Мариана е моята шестица, метафорично казано.
– Последната година мина под знака на коронавируса, вие разболяхте ли се?
– Не се срещнахме с вируса. Спазвахме правилата и си стояхме вкъщи. Децата не ходиха на градина и го добутахме до ваксина – дори има и рима. Искрено се надявам, че вече се връщаме към нормалността и с научените уроци и с усмивка отговорно да можем да продължим животите си.
– Със семейството ви живеете в Годеч. Не е ли трудно за човек, израснал в големия град, да свикне с живота извън него?
– Около пет години подреждахме този пъзел – да можем да се преместим да живеем в по-малък град в близост до София. Брат ми ни помогна много. Той, съпругата му и двете им близначета го направиха преди нас и ние имахме възможност да стъпим на техния опит.
Годеч е страхотно място и си има всичко.
Благодарен съм на съдбата, че успяхме да реализираме тази наша идея.
– Имате си и зеленчукова градина – какво сте насадили тази година?
-Ха-ха, да, имаме градина. Засадили сме тиквички, фасул, краставици, лук, праз лук, картофи и подправки. Имаме си и оранжерия, в която има домати. Все още сме на аматьорско ниво, но се грижим за продукцията и се надявам да има добра реколта. На този етап единствено ягоди берем и ядем. Студена е годината до момента. Предимно вали и няма много слънце, но все пак се надяваме всичко да е наред.
– Освен с градинарство как поддържате добрата форма и младежкото си излъчване?
– Градинарството е свързано с доста движение и ми помага да съм в кондиция. Отделно бягам и карам колело. Всеки ден медитирам.
– А промени ли ви бащинството?
– Надявам се, че ме промени към по-добро. Иска ми се двете ни момчета да са любезни, търпеливи и възпитани хора, а за да станат такива, аз самият трябва да съм такъв и да им бъда пример. Тоест те помагат и на мен да бъда по-добър човек.
– Обмисляте ли и женско попълнение в отбора?
– На този етап – не. Нека да се ориентираме в тази обстановка, в която се намираме в момента, пък ще видим.
– Казвате, че жена ви Мариана е вашата шестица от тотото. Любов от пръв поглед ли беше и как съхранявате чувствата напук на битовизмите?
– Жена ми е много организиран човек. Успя да ме накара да си преразгледам приоритетите и да разбера какво ми липсва. Оженихме се, имаме две деца и си построихме къща. Не знам какво повече да добавя.
Не бяха много светли перспективите пред мен,
преди да я срещна, за което сам си бях виновен. Така че съм благодарен на съдбата, че ни събра. Нямам ясен отговор на въпроса как се поддържат чувствата, когато ежедневните задачи надделеят. Но знам, че обичам и уважавам жена си, верен съм й и съм лоялен към нея.
– Завършили сте руска филология, но от дълги години сте на малкия екран. Всъщност работили ли сте по специалността си?
– Не, никога не съм работил по специалността си. Но контактът с руската култура ще ме топли винаги. Вторият ми баща беше руснак и съм научил много от него. Беше душа човек и беше винаги готов да прегърне и да целуне всеки.
– А кой от руските автори ви беше най-труден за изучаване? Късали ли са ви?
– Може би Достоевски. Вероятно съм бил малък, за да мога да осъзная дълбочината на това, което чета. Обичам Пушкин. От по-съвременните автори харесвам Сергей Довлатов – много забавни истории разказва с невероятно чувство за хумор. Късали са ме на един изпит, но за съжаление не помня точно на кой. Това, което помня обаче, е, че се прибрах вкъщи и веднага заспах – толкова бях стресиран. Впоследствие си взех изпита на поправката и продължих напред.
– Наскоро БНТ излъчи сериала „Порталът“. Ако имаше машина на времето, в миналото или в бъдещето бихте искали да отиде?
– Страхотен сериал е „Порталът“. Може би бих искал в бъдещето да отида в момент, в който ще сме решили всичките си енергийни проблеми, няма да има пластмаса, всички ще са нахранени, щастливи и доволни. В свят без войни, крайна бедност и страдания. Бих се радвал, ако едно такова бъдеще е възможно.
– А ако можехте днес да говорите с 20-годишния Део, какво бихте му казали?
– Бих му казал да не се притеснява толкова, че нещата ще се подредят. Бих му казал: „Ето – виж ме, живи и здрави сме, избутахме го дотук. Видя ли?“.
– От малкото хора сте, които открито говорят за пороците. Колко време отнема на човек да се „откъсне“ от тях?
– В представлението, което подготвяме на 4 септември в рамките на Sofia Summer Fest, обръщаме специално внимание на това и разказвам за всичко, през което съм преминал. Едновременно сериозно и с доза хумор. Това, че прекратих зависимостите си, ме кара единствено да се чувствам по-силен и по-добра версия на себе си. Много от нещата, които ми се случват в момента, нямаше да са възможни. Надявам се опитът, който имам, да ми помогне с моите момчета. Дали ще стане, само времето ще покаже. Ще бъда успешен родител, ако всичко това мине покрай тях.
– Дълги години много коментирани бяха отношенията ви с Лора Караджова. Днес чувате ли се?
– Пишем си по празници и рождени дни. Ако се засечем някъде, се прегръщаме. Тя има прекрасни дечица и страхотен човек до себе си. Пожелавам й щастие и успехи.
