Иво АТАНАСОВ
„Качило се секо на кола и писка!“ – дразнеше се в автосервиза героят на Павел Поппандов от „Оркестър без име“. Подобно е и преобладаващото отношение към „съчките“ и „стъчките“ в политиката. Първите са се отчупили от „клона“ на партията, с която са придобили известност.
Причините са различни, а общо е упованието им, че сами ще постигнат повече – в реализацията както на идеите си, така и на самите себе си. Макар „съчките“ да няма как отново да станат „клони“ или „стволове“. Има и сполуки, но пренебрежимо малко. За целия преход до парламента се добраха само „Българската евролевица“ през 1997 г., ДСБ през 2005 г. и АБВ през 2014 г. И все за по един мандат. Във всички останали случаи отломките от БСП, СДС, НДСВ, „Атака“ и дори от ГЕРБ не успяха като самостоятелни формации. Но пробите продължават.
За разлика от „съчките“, които са със самочувствие, но и с опит в политиката, както и с визия какво да се прави, ако дойдат на власт, „стъчките“ са без опит в тази сфера. Вярват, че доброто име, което са завоювали в досегашното си поприще, ще се пренесе в политиката и ще пожънат успех. Щом пожарникарят може да стане премиер, а летецът – президент, боксьорът и ММА-боецът да не би да са по-лоши, та да не сторят същото?
Забравили са сякаш, че след пожарникарството Бойко Борисов доста години трупаше популярност, но и управленски опит като главен секретар на МВР и столичен кмет, докато прецени, че е готов за парламентарната надпревара. Волен Сидеров дълго време беше телевизионен водещ и политическите му възгледи бяха прегърнати предварително от достатъчен брой избиратели. Подобен подготвителен път измина и Николай Бареков. Слави Трифонов беше на екрана цели три десетилетия, от които две – всяка вечер, докато се реши да се пробва в политиката. Може би само Румен Радев влезе изведнъж, но той е от изключенията, които потвърждават правилото. Защото дойде със солиден ръководен стаж в рискова сфера като военната авиация. А преди това – златен медал в гимназията, първенец на випуска във военното училище, № 1 сред чуждестранните студенти във Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ, в чиято Алея на славата е изписано името му, а в дипломата му е подчертано, че е готов за стратегически лидер.
Ще бъде ли и Стъки от тези изключения? Всеки ден не е Великден, казвахме като деца. Реакциите във Фейсбук на амбицията му да „скочи“ за президент са доста негативни. Извън сферата, в която е шампион и заема високи световни позиции в съответната федерация, публичният актив на ММА-боеца е предимно като контрапротестър, а това надали е достатъчно. Политиката не го изкушавала, защото нямал нужда от привилегии, имунитет и облаги. Добре, но това ли е представата му за нея? Тя може и да е популярна, но не отива на кандидат с претенции да е алтернатива. Как президентът Радев да приеме поканата му за публичен диспут?! Какво може да си говори с претендент с подобна визия?
Видяхме колко помогнаха на Марешки в предишните избори Димитър Пенев и Петър Жеков. Може би няма да се излагат и в следващите, ако вече им е дошъл акълът. Не футболният, него си го имат. Бяха ми любимци и в ЦСКА, и в националния, в безброй спорове с левскарите съм ги защитавал. Но след като си повярваха, че могат да бъдат политици, отношението ми към тях не може да бъде същото. И не защото оспорвам правото им да се кандидатират, както обикновено възразява Валери Найденов, а тъй като на почтена възраст живеят с илюзии.
Стъки обаче е късметлия. Конституцията не му позволява да „скача“ във вота наесен – не е навършил 40 години. Дори и разумът да не надделее, основният закон ще го предпази от конфузията на двамата футболни колоси.
От ФБ профила на автора
