На цялото ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) тази седмица беше връчена заповед за уволнение с мотиви, които останаха неразбрани за обществото.
„Беше ни връчена заповед, като в нея мотивите бяха по преценка на министъра на регионалното развитие. Това е съвсем нормално, в закона има такава възможност. Изненада ме официалното съобщение на министерството, с което бяха посочени други мотиви”, каза пред Нова телевизия Георги Терзийски – вече бивш председател на Управителния съвет на АПИ. По думите му това може да се дължи на факта, че министър Комитова е била подведена от свои експерти. „Това нямаше да се случи, ако ни беше извикала лично, в нормално време, за да ни връчи заповедите и да обсъдим мотивите”, допълни Терзийски.
„Ако тя не е подведена, а с нейно съгласие тези мотиви са сглобени, защото това е една сглобка, която усещам как в последно време често се прави. От истини и полуистини се сглобява едно внушение”, допълни бившият председател на УС на АПИ и разясни кое е истина и кое не от мотивите за отстраняване относно плащаните аванси. Истина било, че са плащани аванси по някои договори. За строително-монтажни дейности обаче – полуистина.
По думите на Терзийски именно авансовите плащания били условието, за да започне един проект да се реализира на първо място. „Проектната готовност и разрешението за строеж не са условия за плащане на аванса. Те са следствие от плащането на аванса. Подготовката за строителството е много по-тежък процес, отколкото самото строителство“, заяви уволненият шеф на Пътната агенция.
Терзийски коментира и казуса около държавното дружество „Автомагистрали“ и съмненията на членове на Комисията по ревизия в последния парламент за непрозрачно изразходване на 5 млрд. лева.
„Как са разходвани непрозрачно тези пари? Кой го казва? Аз няма как да твърдя това, тъй като съм сигурен, че това не е така. Това е още едно внушение, който никой в комисията не разясни. 5 млрд. са средства осигурени от правителството, за да се гарантира необратимостта на изграждането на големите инфраструктурни проекти, а не са по сметките на „Автомагистрали“, категоричен бе Терзийски.
Също като „внушение“ определи Терзийски това, че в България се строят най-скъпите магистрали в Европа. „В България строим най-евтините магистрали в Европа. Има изследване на Камарата на строителите, което го показва. Нека експертите да говорят.“
Единствената магистрала, влизаща в класацията на най-скъпите в Европа била АМ „Люлин“ със средна цена 9 млн. евро на километър. Тя обаче била проектирана и строена при предни управления – през 2005-2008 и „при съвсем други нива на цената на труда и материалите. „След това се налагаше да ремонтираме тази най-скъпа българска магистрала“, допълни Терзийски.
