– Как сте след катастрофата, г-н Рашидов, възстановявате ли се бързо?
– Има една поговорка, която гласи: в душата ти може да влезе всеки, но на късмета ти – никой. Такъв ми е бил късметът на тези години. Наближавам 70-те и това не беше ми се случвало в живота, но ето че стана. За жалост имам болезнени травми, но се налага да преживея това. Надявам се бързо да се възстановя.
– Прочетохме в социалните мрежи всякакви спекулации за инцидента, каква е истината от първо лице?
– Не съм привърженик на социалните мрежи. Винаги съм предпочитал живия живот – да усещам човешката енергия, да бъда реален, за да не губя чувства и разсъдък. В този нелеп, но неприятен случай има и нещо добро – че при такъв сблъсък няма жертви. Спокоен съм, че момичето от другата кола е живо и здраво. Да се надявам, че моите травми скоро ще отзвучат, а всичко останало е поправимо. Колкото до социалните мрежи, не разбирам тяхното поведение: стоят пред една кутия едни хора, които не те познават, а имат мнение за теб. Това са хора, на които никога и с нищо не си навредил, но чийто живот минава във виртуалната реалност. За тях най-важното е да съществуват, за да мразят.
– Как ще коментирате поредните скандали с подслушването и имат ли морално право хора като Атанас Атанасов и Бойко Рашков да ни връщат в едни други времена?
– Ние не сме излизали от тези другите времена. У нас като че ли подслушването, доносничеството, оклеветяването е начин на живот. От ранния социализъм и Държавна сигурност до ден днешен с тази тема се родихме и с тази тема сигурно ще умрем. Почти през целия си живот живях с чувството, че съм подслушван, следен и наблюдаван. Понякога съм се чудил какво толкова желаят да чуят, но никога не бих подкрепил по какъвто и да е повод някой да влиза в личния живот на когото и да е. Не бих приел тази тема да бъде подхвърлена в публичното пространство точно от генерал Атанас Атанасов. Явно и неговата памет, и паметта на много хора е къса. Нима всички забравихме кого обслужваше с подслушване, докладни и следене в тази система Атанасов, докато беше шеф на НСС. Мога да му припомня документи, подписвани от него с гриф „строго секретно“, когато бяха в кампания срещу „Мултигруп“, за да вземат газовия бизнес на компанията. Да му припомня подслушването и доносите, които получаваха от ресторантите в квартал „Симеоново“ за определени хора, или онзи прословут списък с 25 лица, разработвани под кодовото название „Асистенти“ – като се започне от мен, през Волен Сидеров и Слави Трифонов и се стигне включително до името на днешния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Още пазя изрезки от вестници по повод скандала с достойни български граждани, обявени за народни врагове. Тази разработка беше обида към българските интелектуалци и към един много добър юрист, какъвто е моят стар приятел Бойко Рашков, към когото питая уважение. Бих искал той да се предпазва от активни мероприятия, за да се съхрани такъв, какъвто го познавам, защото мандатите си отиват, но всичко в живота се връща като бумеранг. Затова – по-яваш… В двата си мандата като министър този „спектакъл“ съм го играл. Всяко ново правителство трябва да направи проверка на това, което заварва. Това е съвсем нормална практика. Направих тази проверка, като запазих достойнството на голям български артист и интелектуалец, какъвто беше Стефан Данаилов. Та за господин Атанас Атанасов да кажа – би било полезно, когато е в ролята на морален стожер в обществото, първо внимателно да се огледа в огледалото, когато решава безразборно да подхвърля недоказани компромати, чиято цел е да омърсят човешки съдби и човешко достойнство. Едва сега започвам да разбирам някои неща – защо прозвищата на такива като него, известни в обществото като „гном“, приличат на първообраза.
– Като теглите чертата, какво остава след най-късия парламент в нашата история?
– След като съм избиран за депутат в пет парламента и през всичките тези години мечтата ми беше все някога да намеря време да отида на цирк, самият цирк дойде в парламента. Хората забравиха тежката пандемия, недоимъка, безработицата и се повеселихме под звуците на „великата“ песен на учиндолския „славей“: „Ще ти скъсам г..а“, превърнала се в химн на простотията. Каква веселба падна само, особено под пируетите на Мая Манолова и компания, които достойно заместиха балет „Магаданс“. Дано хората да са разбрали каква беля са си направили сами с безотговорното си поведение по време на изборите, защото шегата е необходима, но животът и бъдещето ни не са майтап. Да гласуваш за хора, които са готови едва ли не да вкарат в парламента бесилките и ковчезите от протеста, е безотговорно. Затова нека този къс парламент е урок и повод за сериозна равносметка. Иначе болката ще бъде голяма. Хората затова са казали: кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.
– Какво провокира политическо напрежение така, сякаш се върнахме в първите години след 1989?
– Жаждата на посредствеността да бъде забелязана и алчността за власт на провалилите се в шоуто.
– Очаквате ли през юли да се повторят резултатите от изборите на 4 април?
– Малък народ сме, населението ни е по-малко от това на Лондон, така че ние до един се познаваме. Всеки човек в страната ни е важен. В една държава, където живеят и се трудят прекрасни професионалисти, образовани и умни хора, осъществени в занаята си, народ с лекари, инженери, архитекти, строители, творци, журналисти, спортисти, хора на духа, обикновени работници, хора със самочувствие, които плащат своите данъци, с които гарантираме и бита на нашите родители – за мен бъдещето на тези хора е по-важно, отколкото личният егоизъм на други хора, част от които с нисък статус, които обслужват други държави, плащат данъци на други държави, а искат да предопределят бъдещето на тези, които носим кръста тук, създаваме и пазим идентичността на народа си с достойнство и самочувствие – няма как да го приема. Всички българи, където и да се намират, имат равни избирателни права, но парадоксът е налице.
– Може ли машинното гласуване да опорочи изборния процес?
– Всичко, което е машина, би могло да се развали. Но аз не проумявам каква беше у нас тази битка за машинно гласуване, отречено в Европа и съществуващо в нискообразовани общества? Имам странното чувство и се питам дали това не подценява и не унижава до краен предел българския народ.
– Дълги години бяхте мишена в шоуто на днешния политик Станислав Трифонов. Можете ли да простите нападките и нормално ли е шоуто да влиза в политиката и обратното – политиката да става част от шоуто?
– Напоследък, след като се наслушахме на гениалните скечове на учиндолския Джей Лено, след като изтърпяхме да бъде опростачено едно цяло поколение, а сега слушаме моралните му послания за изчегъртване, то аз се чудя дали той не е загубил разсъдъка си или паметта си? Нима е забравил годините, когато обслужваше софрите на новобогаташите с дебелите вратове и дебелите синджири. Нима е забравил, че го отглеждаха новите корпоративни вождове и банкери? Нима е забравил как обслужваше като сладкопойна чучулига празниците и компаниите на хора като Фатик, на ВИС, на СИК, вечерите му в Японския хотел и приятелските му прегръдки с онези бизнесмени със звучни имена от зоопарка, с хора като „руснаци“ и „вълци“ или „интелектуалците“ от „Макси“, с които обсъждаше живота, или куп други хора, които вече не са между живите. Бих могъл да вляза и в още подробности, но да го оставим по-нататък някъде във времето. Все пак съм човек, живял дълго, с памет. Пазя и спомени за неговото шоу, неговото арогантно поругаване на достойнството на много по-достойни от него хора. И този човек днес си позволява да нарича достойни хора в парламента мутри?! Точно той, който беше обслужващ персонал на мутрите със своите дълбоко „възпитателни“ и „смислени“ песни. Той поруга по отвратителен начин и моето достойнство, и достойнството на моето семейство. Безпардонното му арогантно поведение и подигравки много често разплакваха моите внуци, за да ги принуди днес да изберат страна, където простащината не вирее, и да могат да растат спокойни и усмихнати. А колкото до мен – съжалявам, че не си потърсих правата в съда заради образа си и името, върху които авторски права има само моята майка. Недопустимо е някой да използва публично с комерсиални цели името и образа ми, от което той е милионер, а аз съм опозорен. Колкото до прошката, тя трябва да иска не от мен, а от Господ. Нека се моли за това. А дали е нормално шоуто да влиза в политиката и обратно – то вече е влязло.
– Приключва ли ГЕРБ, както някои твърдят?
– Този въпрос да се задава, когато ГЕРБ все още е партията победител, е късогледство.
– Кога за последно се чухте с Бойко Борисов и какво си казахте?
– Аз нямам проблем да се чуя с Бойко Борисов. Чуваме се често. При всяка необходимост се чуваме.
– Ходим по земя, под която има четири културни пласта, а отгоре се друсаме в неравноделни ритми. Защо допуснахме да подменим идентичността и културата?
– Този въпрос ще си го задаваме много дълго, защото години наред в един преход, който бе направен по най-неудачния начин, ние всички носим тежката вина за това време – с мълчанието си, с надменността си и високото си самочувствие, със славолюбието непрекъснато да сме на екрани, за да ни видят колко сме умни, открихме ниша, в която се намести един неосъществен виолист, който създаде пошло изкуство и музика и си отгледа едно цяло подобно поколение. Халал да ни е, защото ние всички позволихме това да се случи.
– Живеем във време на морална и духовна катастрофа, виждате ли изход?
– Изход винаги има. Когато изгоним пошлостта, опростачването и омразата от живота си, тогава ще видим изхода.
