За бедния език на новите поколения – между „уау“ и „в смисъл“, между „ъ-ъ-ъ“, всичко е „предизвикателство“ и всичко е „проект“. Камен Донев избухна в БНТ по „Панорама“ заради словото на българите.
В серия от много емоционални откровения той направи дисекция не само на отношението към словото в днешния българин, но и като цяло на отношението, което възпитава. Думите му не за първи път са остри като бръснач със смисъла си!
„Смехът върви редом с драмата и с тъжното в живота на човека, като един лек, като една билка. Иначе аз винаги се опитвам да размисля хората, да ги зарадвам с някакво мое послание, макар и на пръв поглед то да изглежда банално. Преоткриването на думите и на всичко свързано и изречено със словото, е нещо много важно.
Човек съди по себе си и трябва да може да преоткрива нещата в живота си, не да живее с убеждението, че вече ги познава, че е сигурен, че владее ситуацията. Това не е така, поне за мен. Това се опитвам да направя. Смехът, радостта, хуморът, са част от моя живот и от моето изкуство, без да имам претенции да съм изчерпателен“, каза Донев в тв интервю пред БНТ. А на въпрос как говори според него българинът днес, актьорът отвърна така:
„Българинът не мисли като говори, защото не желае, измъчва се, когато трябва да извърши това усилие. Но не говоря за всички българи, опазил Господ. Слава Богу, има много интелигентни хора, но има и много, които са в едно речево безсилие, което се поражда от всичката простотия, която свърши с България така наречения поп фолк.
Преходът, който направи България от тоталитаризъм към свобода, беше опорочен от хора, неинтересуващи се от духа. Хора с тазобедрено чувство за хумор. Хора простаци, невежи, нахални и жалки. Но аз се радвам, че по някакъв начин интелигентните и чувствителни хора успяха да преплуват тази мътна река.
Проблемът с българското слово е липсата на почит, на уважение и на любов към самото слово. Когато едно малко дете, подрастващо момче или момиче, живее в среда, в която има уважение към словото, то неминуемо израства и се формира с това. Когато един родител говори на детето си на „ма“ или на „бе“, когато му казва, че е уруд и изверг, няма как детето да израсне по някакъв хубав начин. Това е проблемът с българското слово. То е прекрасно, има го, съществува и ние трябва да го пазим и обичаме, но и сами да сеем тези семенца в живота си.
Заемките от чужбина, например, са част от речевото безсилие. Не е само „уау“. Много хора, говорейки, казват „в смисъл“ и почти винаги има едно „ъъъ“ на всяка трета дума, после пак „в смисъл“. Също така се говори напоследък с много жестове, с една хореография на словото, ръкомахания, която цели да покаже нашата дълбока словесна подготовка, нашата невероятна речева култура, преливаща от думи, които ние не можем да удържим вътре в себе си…
Всички тези неща, които се появяват в медиите, хора, които говорят на ръба на нечленоразделното, включително и мои колеги артисти, които някак си нямат това уважение към словото. И не говоря тук за диалекти и т.н., защото в диалектите няма нищо лошо. Говоря за внимателното говорене, за любовта към думата, към подреждането на изречението, на мисълта.“
От профила на Румен Леонидов във Фейсбук
