Учудващо е колко много хора вярват на очевидни лъжи и небивалици уж от спецове, а после тиражирани от доверчиви приятели в социалните мрежи. Обикновено наивникът се разминава с присмех или обичайните ругатни от изнервени потребители на интернет.
Съвсем друг е въпросът с теми като Ковид-19, по които и специалистите не са на едно мнение, меко казано, а понякога на коренно противоположно.
Така заради дезинформация паникьосани хора се „спасяваха“ от заразата с hidroxychloroquine, залагайки на надеждата, че лекарството ще ги предпази, без нито едно доказателство. Дори напротив, имаше съобщения, че лекарството е предизвикало у някои усложнения, освен че не ги е предпазило. Колко са жертвите на само тази фалшива информация, никой не може да каже, защото снабдяването с лекарството е ставало с връзки.
Други категорично отказваха да носят маски, защото някой някъде бил казал, че това е много вредно, противно на най-добрите налични съвети, изпитани десетки години при подобни пандемии.
Пандемията отвори очите на много хора, че лошата информация може да убие. Лъжливата информация е стигнала такива размери, че заплашва да удави обществото в океан без никакви ясни знаци кое е истина и кое преднамерена или просто измислица.
В анкета през декември, проведена сред 1115 възрастни в САЩ, от NPR и изследователската фирма Ipsos, 83% заявяват, че са загрижени за разпространението на невярна информация. И все пак по-малко от половината успяват да идентифицират като фалшива теория та за педофилите поклонници на Сатана, които били постигнали контрол над политиката и медиите, съобщава ScianceNews.
Но защо някой ще иска да си измисля фейк за лекарство, освен ако няма облага от това, като примерно фармацефтичните фирми, в които се намеси и много политика. Един очевиден отговор е, защото повечето хора си падат по лошите новини. А защо си падат по лошите? Някои характеристики на публикациите в социалните медии помагат за разпространението на дезинформация много по-успешно, отколкото истинските новини .
И тъкмо затова с дезинформацията е трудно да се борим, отчасти защото се разпространява по всякакви причини. Някои излъчват фалшиви новини в търсене на кликвания в интернет и приходи от реклама, други – заради популярност.
Някои неволно споделят дезинформация, просто защото ги намират за изненадващи или интересни.
Друг фактор е методът, чрез който се представя дезинформацията – независимо дали чрез текст, аудио или видео. От тях видеото може да се разглежда като най-достоверно, съобщава Penn State.
Учени решили да проучат това. Те наскоро показали на 180 участници в Индия аудио, текстови и видео версии на три фалшиви новини. Видео историите са оценени като най-достоверни и най-вероятно ще бъдат споделени от респонденти с по-ниски нива на знания по темата.
Когато става въпрос за Ковид-19, политическата поляризация се прелива и в поведението на хората. В документ, публикуван за първи път онлайн на 14 април 2020 г., се изследва как хората реагират на фейкове. Изводите са, че политическата поляризация може да надвие уменията за разсъждение на хората, когато става въпрос за предприемане на защитни действия, като примерно носенето на маски.
Трябва да спрем да изключваме мозъка си толкова често, препоръчват учените, участвали в експеримента. Но и без да го казват, можем и сами да се сетим, стига да имаме навика да мислим, тоест да подлагаме на съмнение информацията, колкото и масово да се предлага на интернет сергията. Липсата на елементарни аналитични способности струва скъпо, понякога се плаща с живота.
