Пловдивската стачка през 1953 г. на тютюноработничките срещу установените условия за труд е първата работническа стачка в Източна Европа след смъртта на Сталин. Стачката е потушена безкомпромисно от комунистическите власти.
В началото на април 1953 г. пловдивските тютюноработници решават да защитят трудовите си права. По това време са спуснати годишните списъци за освобождаване на работниците, които остават без препитание до следващата кампания. Те решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост и поставят също други синдикални искания, като да се възстановят бонусите, които са ползвали преди национализацията.
На 20 април стачниците изпращат исканията си писмено на премиера Вълко Червенков. В посланието им изрично е казано, че в началото на май ще напуснат работа и ще протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив. Същата вечер се избира и стачен комитет. След 20 април започват събрания по тютюневите складове в Пловдив с намерение да се протестира. Най-активни са работниците в складовете и фабриката „Томасян“ в тютюневия град.
На 3 май нощната смяна в склада „Иван Караджов“ изгонва охраната и работниците се барикадират в склада. В ранната сутрин народната милиция обгражда помещенията и заключва външните врати. В този момент груба намеса няма вероятно защото повечето от протестиращите са жени. Същата сутрин спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев“ и „Георги Иванов“. Те се отправят към окупирания склад „Иван Караджов“, разбиват вратите и прогонват милиционерите. Те стрелят във въздуха няколко пъти и се оттеглят.
Стачкуващите от трите склада правят митинг, към тях се присъединяват и работници, които не са на смяна. Оратори са водачите на стачния комитет Кирил Джавезов, Димитър Бахаров и Златка Влайчева, както и анархистът Станьо Вътев. Той ги уверил, че делото им е право и трябва да направят демонстрация до секретариата на монопола. Около фабриката и складовете на „Томасян“ се събират още протестиращи – според някои свидетелства стотици, според други – хиляди. Освен за целогодишна заетост са издигнати още искания: за увеличение на заплатите, за 5-дневна работна седмица и др.
В този момент по булевард „Руски“ пристига делегация на властта в състав: Георги Цанков – министър на вътрешните работи, Антон Югов – министър на промишлеността, Райко Дамянов – подпрeдседател на Министерския съвет, Станко Тодоров – министър на земеделието, и Георги Чанков – началник на Държавната планова комисия.
Те са придружавани от кмета на града Никола Балканджиев и секретаря на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов и охранявани от милиционери.
Пръв от тях на трибуната в двора се изправя Антон Югов. През 1940 г. той ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. Югов започва с думите „Другари и другарки“ и към него политат камъни. Секретарят на окръжния комитет Иван Пръмов се опитва да предпази министъра и милиционери започват да стрелят във въздуха. Думата взема Станко Тодоров, но и срещу него обаче реакцията е същата – камъни, псувни, викове.
Тогава Пръмов заповядва на милицията да стреля и милиционерите откриват огън по стачкуващите. Протестиращите се разбягват. Станка от Коматево, член на стачния комитет, е убита при първия залп, падат и още няколко души, като не се знае дали са останали живи. Започват арести. Задържаните ги тъпчат в камионетки. Делегацията от министри се изтегля под кордон от милиционери по улица „Иван Вазов“.
До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов. Официалната вересия е, че е убит от протестиращите. Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев“. Тя умира на другия ден в Окръжна болница.
Въпреки че властите пазят стачката в абсолютна тайна, месец след това – на 6 юни 1953 г., на първа страница на британския вестник „Манчестър Гардиан“ пише: „Според наши сигурни източници миналия месец (май) в Пловдив са се развили бурни антиправителствени демонстрации… Над 5000 тютюноработници са манифестирали из улиците на града с антикомунистически лозунги и плакати… За да усмири стачкуващите, правителството е било принудено да обещае отстъпки и да прати на място министър Антон Югов с няколко членове на Политбюро, които са били освиркани“.
Водачите на стачката Димитър Бахаров и Златка Влайчева успяват да избягат от България и работят в радио „Горянин“ в Гърция до закриването му през 1962 г.
Днес малцина пловдивчани знаят за бунта на тютюноработниците през 1953. В града няма никакъв белег за загиналите в опит да защитят правата си работници. От властта, поела управлението на държавата точно в името на правата на народа.
Преди две години в Пловдив се появи гражданска петиция с искане да се постави паметна плоча, обозначаваща първата стачка срещу тоталитарния режим в бившия социалистически блок, завършила с кървава разправа. Да се обособи пространство в съществуващите тютюневи складове, което с фотографии и документи да разкаже на пловдивчани и гостите на града за този бунт. В същите тези тютюневи складове, които за мнозина пловдивчани днес са символ на разпада, беззаконието и липсата на справедливост, е даден първият отпор на сталинизма в цяла Източна Европа, още преди прочутата стачка в Берлин, се казваше в петицията.
Потушената жестоко пловдивска стачка от май 1953 г. нанася силен удар по авторитета на БКП. Оказва се, че работническата класа се вдига срещу работническата партия, която нарежда да се стреля по работническата класа. Семето на съмнението е посято. Нужни са обаче няколко десетилетия ерозия на системата, за да се стигне до краха в края на 1980-те.
