Продуцентът и режисьор Магърдич Халваджиян е роден в Плевен, а е живял в Италия и в Русия, където учи цирково майсторство. По-късно завършва режисура в Нов български университет. Занимава се с режисура от 1992 г., а с продуциране – от средата на 90-те години. Има над 450 заснети клипа и реклами и е един от най-успешните в продуцентския бизнес. Негови са едни от най-рейтинговите предавания в ефира – „Море от любов“, „Имаш поща“, „Стар Академи“, „Сладко отмъщение“, „Х Фактор“, „Господари на ефира“, „Като две капки вода“ и „Забраненото шоу на Рачков“. През 2012 г. основава компания „Оупън Фреймс“, която се занимава с филмопроизводство. Има няколко заснети ленти в чужбина, като в единия, „Добре дошли в Акапулко“, участват световноизвестните актьори Майкъл Медсън и Уилям Болдуин. Със съпругата си – стилистката Кремена Халваджиян, са заедно от 33 години. Синът им Бедрос ги направи баба и дядо на две внучета – Еди и Кай. Пред вестник „Галерия“ Маги говори за сдобряването си със Слави Трифонов, за хитовите си предавания „Като две капки вода“ и „Забраненото шоу на Димитър Рачков“, за жена си Кремена и внуците.
Интервю на Ива ДИМИТРОВА
– По-успешен ли е този сезон на „Като две капки вода“ от предишните, господин Халваджиян?
– За нас беше рисков сезон, защото беше първият без Рачков. И е нормално, когато правиш рокади в екипа или сменяш водещ, да има сътресения. След първите две предавания ние самите търсехме баланса между Геро и Зуека и дори преди две седмици ги поздравих и двамата, защото бяха машини. Излязоха със страхотно чувство за хумор и темпо, за което нито мен могат да ме излъжат, нито зрителя, нито никой. Просто когато нещо работи, то се вижда. И да, наистина екипът от звезди, който е събран, е страхотен и всички се справят много добре. Въпреки че мен, ако ме питате, те не тръгнаха много добре и това идва винаги, когато си кажеш: това съм го правил, това го знам и си много спокоен. И тогава винаги се дъниш. И аз затова не спирам да повтарям на екипа, че искам всичко, което правим, да е като за първи път и да сме максимално концентрирани. Понеже участниците са големи звезди с много опит, всичките бързо разбраха, че няма да стане по този начин, стегнаха се и вече се появиха страхотни неща на сцената. И резултатите за момента са много добри.
– Коя е звездата с най-висок хонорар?
– Знам, че това много се коментира, но в България няма практика да се говори за тези неща публично, не знам по каква причина, и аз спазвам това. Има договор за конфиденциалност между участниците, нас и телевизията и не можем да ги коментираме. Примерно, в английския или американския „Х Фактор“ или „Като две капки вода“ тези неща не са тайна, знае се колко взема журито, там става въпрос за милиони и това не е тайна. У нас обаче по незнайно какви причини е тайна и аз съм част от нея. Смея да твърдя, че хонорарите са доста добри за стандарта в България. И това е нормално, защото тези хора, като се отдадат на едно шоу, те на практика си спират другата работа. И е нормално да бъдат компенсирани за това. Специално за „Капките“ обаче е интересно, че общо взето нямаме много спорове за сумите, защото всички идват с желание, те знаят, че предаването помага за имиджа им и няма злонамереност.
– За първи път тази година обаче избухна голям скандал между Фънки и Азис, имаше ли вариант някой от тях да се фръцне и да напусне шоуто?
– И друг път се е случвало. Ако помните, миналата година два лайфа подред Луна говори страшни неща на Юлиан Вергов. И с Фънки се заяде. Щеше да стане скандал, ако те бяха отговорили, точно това, което аз не харесвам. Същото е като с Фънки и Азис тази година. Все едно да кажем може ли Роналдо нещо да се фръцне и да излезе от мач, колкото и да е сърдит. Не става, тези неща са невъзможни, когато става въпрос за професионалисти, защото и двамата са. А и не бих казал, че това е скандал. Много пъти Фънки е ставал и излизал, когато е искал да не казва оценка, защото нещо не му е харесвало. Разликата е, че Васил му отговори. Но Фънки не му върна по достойнство. Естествено, аз говорих и с двамата и зад кулисите те са с големи усмивки. Фънки ми каза: „Какво бе, мен, и друг път съм излизал, като не искам да казвам някои работи“. Да, Васко го усетих, че е леко засегнат. Нека не забравяме и нещо друго, че преди две години нито един от двамата нямаше да обърне внимание на нещо такова, но сега заради ковид кризата всички са с по-изострени сетива. За мен е по-важно нещо друго, когато избухнат искри, те да не се превърнат в огън. Мисля, че всичко скоро ще угасне.
– А вие лично видяхте ли расизъм и неуважение към Азис?
– Това е огромно недоразумение, което уточнихме. Васил всъщност не е толкова обиден, че Фънки е излязъл, а по-скоро, защото е казал една реплика – за прическата на Рафи, с която прилича на индианец. В това е видял расизъм и го е засегнало. Когато го казах на Фънки, той ме погледна адски удивен и каза, че не е обсъждал Васил, а прическата на Рафи в конкретния образ. За мен също няма нищо лошо.
– Смятате ли, че Рачков липсваше на зрителите?
– Естествено, освен това той не се беше появявал на екран и не него много му липсваше работата. Защото актьор без сцена е като риба без вода. Щастлив и доволен съм за него, че си има собствено шоу, което ние тепърва ще развиваме. В момента правим проби и експерименти, защото е нещо ново за всички нас. Най-много ме радват резултатите, това че тръгна много добре и успяхме да съберем на една сцена хора, които никога преди това не се бяха виждали заедно. Това е ново предизвикателство и тежко шоу за Митко, защото в „Капките“ все пак има много хора, които пеят, а той сега е нонстоп сам и е човекът оркестър. Сценаристите го натоварват със страшно много задачи, защото доста хора влизат и излизат и той става луд в един момент. Има според мен какво да се прави в това шоу откъм забавната му част и смеха, но като за начало е добре.
– В същото време обаче получихте и хейт, че уж сте срещу чалгата, а пък в шоуто ви гостуват фолк певци и силиконки? Това ли искат зрителите?
– Това е животът в България. Ти не можеш да се правиш, че няма силикон. И всички ние говорим за това. И хората по улиците го обсъждат непрекъснато. Затова и направихме предаване за и против силикона. Няма как да се правиш, че нещо не съществува, когато то е превзело страната. Колкото и да не ни се иска, него го има.
– А доколко е истина, че предаването нарочно влиза в часовия пояс на „Папараци“, за да отвее Рачков бившата си приятелка Мария Игнатова?
– Това са глупости, просто всеки в България търси под вола теле. И го намира. Първо това предаване трябваше да е два часа, но ние го правим два часа и половина, защото става по-дълго. Така че никога не е имало такава идея, предаването е до десет часа. Нека да не забравяме, че Мария все още е наш артист и никога не е била на друг. А за неделя е нормално за сложиш това шоу и това е идея на Нова телевизия, ние не отговаряме за програмирането. Те направиха правилен ход, защото целта беше да е пряка конкуренция на „България търси талант“, и това, което се случи, е, че нашият рейтинг е по-висок. А да не забравяме, че навремето ние поставихме основите на това предаване. Ново шоу като нашето да бие друго с осемгодишна традиция е гигантски успех. Всеки, който се занимава с телевизия, знае, че това е невъзможна задача. Представете си сега Би Ти Ви да сложи предаване на гърба на „Капките“ с осемгодишна история и да е по-успешно, чакам да го видя кое ще е това шоу. Защото в нашата работа, както във всяка друга, резултатите са най-важни. Дадеш ли добри, значи си се справил.
– Някога с Мария Игнатова ще работите ли пак заедно?
– Сигурно, стига да има нещо подходящо, в което Мария да може да се включи. Ние сме си в суперпрекрасни отношения. Аз много искам да върна на екран например шоуто „Пееш или лъжеш“. Беше суперуспешно и Мария се справи страхотно заедно с Ненчо Балабанов. Би било добре, ако можем да го върнем на екран. Все ще му дойде времето.
– Със Слави как заровихте томахавките след 12-годишно мълчание и няколко дела?
– Просто той се обади един ден първо на брат ми, а след това и на мен, говорихме и той тогава ми каза: „Мисля че сме на достатъчно години, за да приключим с цялата тази история“. Аз понеже нито съм злопаметен, нито съм отмъстителен, характерът не ми е такъв, забравям бързо лошите неща и също смятам като него. На този малък пазар е глупаво това, което се случи. След това няколко пъти се видяхме, пихме кафета, аз даже направих интервю с него, по-скоро бях водещ, който предаваше въпросите на зрителите. И това нещо в интернет беше гледано от един милион души, което беше гигантски успех, но явно на хората им е било много интересно да си говорим след 12 години мълчание.
– Делата между вас приключиха ли?
– Да, спряхме делата. Съдът се беше опитал да вземе Соломоново решение – хем вълкът сит, хем агнето цяло, но след като се чухме със Слави и си поговорихме, прекратихме всички спорове.
– А някога можете ли пак да бъдете същите приятели като преди?
– Не са се върнали старите ни отношения в момента по една проста причина, че са минали 12 години. Ако ме питате дали се случва като преди Слави да ми звънне в един през нощта и да мине да хапне един яйца вкъщи, това не е ставало, откакто се сдобрихме. Не знам дали ще се случи, ще видим. Но сега се чуваме от време на време по телефона и всичко е наред. Когато нещата се отпушат и страстите утихнат, се оказва, че плюсовете от това да сме в добри отношения са много повече, отколкото ако тези взаимоотношения са замразени. Добре е и за зрителите, защото те получават добавена стойност от цялата тази работа.
– Очаквахте ли този негов успех на изборите?
– Честно казано, не, защото с тази предизборна тишина се притеснявах от това, че всички са по телевизиите и тече някакво страшно състезание за зрителско внимание, а само тях ги нямаше. Това е хубав и хитър ход, но се чудех дали е за политика. Ясно беше, че ще влезе в парламента, но второто място определено ме изненада, и най-вече разликата между втората и третата политическа сила, защото тя е не е на ръба, а е сериозна. После обаче си дадох сметка, че няма какво толкова да се изненадвам – да, последните два-три месеца не говореха и ги нямаше в предизборната битка, но всъщност те го правят вече 25 години.
– Но виждате ли Слави като премиер и смятате ли, че може да бъде успешен политик, защото е много по-различно от това да си шоу звезда, водещ или певец?
– Те така всички се питаха за Бойко Борисов навремето, но ето че той изкара на кормилото на държавата 12 години и не се знае колко още може. Кой предполагаше някога, че той така изведнъж ще стане кмет, а после и премиер. Задаваха се и тогава тези въпроси. Ще кажа това, което знам за Слави. Той е много прагматичен, освен шоумен е човек, който много добре знае как се управляват хора и екипи. Неслучайно толкова години е в ефир и се задържа, винаги съм казвал, че случаен успех не съществува. Зад всеки такъв се крие или ум, или много работа, или добри качества, които не всеки притежава, така че успехът му в телевизията толкова години и ясните му позиции по някои въпроси сами говорят. Сега аз не знам дали той ще иска някога да стане премиер или дали няма да има въобще нови избори. Дори ще се удивя, ако той стане премиер, защото се чудя откъде ще има сила и енергия да се занимава с това нещо. Да не забравяме, че Слави е бил на екран 20 години, и то всяка вечер. Който не е бил в този бизнес, не може да разбере за какво натоварване става въпрос. Другото странно ми е как всички бързо отписаха Бойко Борисов, а той спечели изборите. Истината е, че предстоят много интересни времена.
– Как се роди идеята да произвеждате свое просеко и наистина ли е кръстено на внучка ви Кай?
– Съвпадение е, но като се замисля, чак не мога да повярвам как е възможно. Истината е, че не е нарочно. Аз си бях измислил всъщност името Кайо, но се оказа, че такава марка някъде има регистрирана, махнах О-то и остана Кай. Иначе започнах да правя просеко, без да казвам на жена ми и децата, защото не споделям с всички вкъщи какво правя, тъй като съм прекалено ангажиран. Три-четири месеца по-късно след като бях решил, те казаха, че ще кръстят детето си Кай, и аз направо се вцепених. Реших, че са разбрали за просекото и са ми взели името. И аз много предпазливо ги попитах защо Кай, какво означава това име и те обясниха, че на хавайски е океан. Така че те по друга линия са стигнали до това име. За всички това е съвпадение, но аз не вярвам в него. Зад всяко нещо има логика.
Много обичам просеко, това е единственото нещо, което пия. Научих се още преди 30 години в Италия. Там са луди на тази тема, в момента, в който спреш на бензиностанцията за кафе, си вземаш и чаша просеко. Те го пият като вода. Консумацията му е чудовищна в Италия, те успяха да го направят модерно в целия свят. И аз, като голям фен на просекото, си казах – един ден защо да не започна да го произвеждам, защото обичам да правя бизнес от неща, които познавам, харесвам и обичам. Мога да различа доброто от лошото, като идеята ми беше да го продавам само в Италия и по света, защото тук не е най-големият пазар за тази напитка. Но в един момент ми стана интересно. Две години работехме с енолог, с който бъркахме съставките. И аз участвах, като опитвах. Имам и италиански партньор, който движи там нещата. Ние си берем гроздето, правим си бутилките, всичко. За мен най-важното беше, че накрая се оказа, че сме направили страхотен продукт, защото ние имахме дегустация в Италия на сляпо и петте дегустатори, пред които се слагат различни чаши с номера, без да знаят каква е марката, избраха нашето на първо място. Сега ще ходим по фестивали и се надявам да вземем и награда. Отзивите тук също са страхотни от хора, които разбират и пият просеко.
– Внуците ли са най-голямата ви гордост и радост?
– Мога да го кажа. Бебо когато се роди, бях толкова млад, на 23, и толкова луд за работа, че почти не разбрах как порасна. Кремена насила ме избутваше някой уикенд да отидем някъде заедно, защото аз нонстоп снимах и монтирах и не разбрах той как порасна. Сега е по-различно. Наскоро бяха вкъщи. Въпреки че беше лудница и доста натоварващо, защото Еди кара тротинетка вкъщи, как не се пребива, се чудя, като минава от ръбовете на масата, малката вече тича навсякъде, си дадох сметка, че няма по-хубаво от това. И като дойде Еди при мен, а той е един любвеобилен, и ми каже: „Дядо, толкова ми липсваше“, направо се разтапям.
– Все още ли сте същият хипохондрик?
– Не познавам по-голям хипохондрик от мен, не съм от най-крайните, но си го преживявам вътрешно. Хубавото е, че гледам да не натоварвам другите. Иначе за мен е най-невероятното, че не се разболяхме от ковид, общувайки постоянно с много хора. Моят близък приятел доктор ми каза, че живея с илюзията, че съм се опазил, защото няма такъв шанс с моята работа. Затова според него ние сме го прекарали по начина, по който много лекари са го минали. Тоест те се заразяват по много малко от различни хора и въобще не усещат. Той не вижда логика една година ние да не се заразим, защото не живеем изолирани. Кремена много се пази и стриктно спазва всичко, аз не винаги. Тя постоянно ме следи колко често съм си мил ръцете, кога съм си сменил маската. И в един момент това ме побърква, защото ми се струва, че трябва да спра да работя и да мисля само за това коя маска да сложа и дали имам ръкавици. Не мога да подчиня живота си на такова нещо. Да, внимавам, но не прекалявам. Вече се ваксинирах, както е целият ми екип. Най-вече заради майка ми, защото не мога да си говоря с нея през вратата, живее затворена, не ходим да я виждаме да не я заразим, че сме в контакт с много хора.
– С жена ви Кремена как успяхте да съхраните брака си толкова години, и то в шоубизнеса?
– Дори в годините, в които бях супермодерен режисьор, защото снимах клиповете на всички и в тях участваха различни топ модели, на мен единствената ми мисъл беше да ги заснема по-хубаво. Въобще не ме е интересувало да ги гледам като жени. Не знам, има мъже, които са ловци и само се чудят коя да свалят и това е мисията на живота им. Смятам, че приоритетите им са грешни, ама това си е тяхна работа. На мен не ми беше трудно, защото Кремена е много луда, шантава и цветна, а аз като Водолей имам нужда от това, защото съм много свободолюбив. Като ми писне нещо, знаеш ли колко бързо си тръгвам. С годините се научихме да се съобразяваме един с друг и да правим компромиси. До ден днешен ми е много интересно и приятно да си говоря с нея. Забавляваме се. Да, може да се караме за някакви неща от време на време, но философията ни и виждането ни за света са еднакви. В момента главите ни са заети със сто проекта и внуци. Когато си на една вълна с човека до себе си, тогава съвместното съжителство е лесно, защото живееш със съюзник, а не си в постоянна война.
