В Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложбата на Роберт Баръмов „Миграции в студиото на артиста II“.
Подготвяхме изложбата, срещайки се онлайн и на живо. Роберт се възмущаваше колко е затворена сцената на съвременното изкуство у нас и колко бавно и трудно се развива. Следеше с интерес какво става по света – нямам идея как успяваше да е винаги информиран. Планирахме да покажем няколко инсталации и обекти, видеа и живопис. Беше пълен с идеи, обсъждахме множество творби. Опитвах се да внеса ред, да изчистя темите, да намаля произведенията. Той се съгласяваше, след това хитруваше и отново вкарваше в разговора някоя отпаднала творба. Шегуваше се, че художникът има малко възможности да представя изкуството си и затова му е трудно да е дисциплиниран. Искаше да покаже всичко, да каже всичко и да го направи веднага. Опонирах му, че ще подготви още много изложби, а той настояваше, че няма как да го разбера – вече е на 54 и няма никакво време.
За това как се чувстваше в света на изкуството, говори живописното му платно „Печене на артист в културния огън”. В центъра му е фигура, обгърната от яркожълти пламъци, в тъмнината наоколо греят цветя и изпълзяват разкривени „живи мъртви“ – любопитни свидетели на кладата – с тела на инсекти и земноводни. Роберт обаче беше намерил спокойно място, далеч от „културния огън”.
В студиото си художниците са винаги в локдаун. Сами с изкуството си, в изолация. Стават видими само когато имат изложба (това усещане за невидимост присъстваше във всичките ми разговори с Роберт). Беше разпознал в ателието си други такива като него – мигранти, невидими, чудати същества. Съжителстваше с тях, изучаваше ги внимателно и им създаваше малки градове, отстъпваше им от своята територия и ги документираше – буболечки, пеперуди, паячета. Имаше и няколко гротескни рожби – боядисана в жълто врана, която преживяваше като грозно патенце; русалка, която болезнено беше постигнала мечтата си да проходи, и един подскачащ пенис с рокля от шарен целофан. Към тези се числеше и зелена жаба, която настоява да бъде целуната – така и не я открихме в ателието му, беше ми я показал само на снимка.
Не всички третираше еднакво – група хлебарки беше затворил в „Лагер за нелегални мигранти” и ги беше хигиенизирал и естетизирал с бяла боя. Други с най-добро чувство се беше опитал да спаси, но ги беше уморил при тези си операции – заварих ги инсталирани с резин върху малки дървени кубчета. Беше им направил паметници – миризливка, пеперуда, калинка и оса, затворена в космическа капсула-спринцовка. Искрено се забавляваше с екосистемата на студиото, а метафората на неговите обитатели беше съвсем очевидна.
На 4 март тази година Роберт Баръмов внезапно ни напусна. Не успя да се пребори с коронавируса. Остави богато наследство от графики и живопис, видеа, обекти и инсталации. Разделяме се с него с благодарност за щедростта му и с вероятно най-личната изложба, която някога е правил. Светъл път, мигранте! – пише Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата
Роберт Баръмов е роден през 1966 г. във Варна. Завършил е Художествената гимназия в София, а през 1994 г. се дипломира в специалност Графика в Националната художествена академия в София.
Реализирал е свои проекти и инсталации на международни форуми за графика и съвременно изкуство в галерии, музеи и културни институции в Германия, Дания, Китай, Италия, Белгия, България и др., сред тях са музеи като Kulturhaus в Хановер; Музей на модерното изкуство в Боденбург; Museum Art Frederikshavn; Музей Castle в Малборк; Национален музей в Пекин; Национален природонаучен музей в София; Исторически музей в София; Градска художествена галерия – Варна.
