*Джордж Фридман, Geopolitical Futures, за сп. „Експрес“
Много се говори за сценария, че Китай нахлува в Тайван – почти колкото, че руските войски влизат през украинската граница. Ако трябва да вярваме на много коментатори, това е началото на потенциална война. В тези мнения виждаме добрата стара мъка от съюз между Русия и Китай за отслабване на Съединените щати чрез едновременни атаки на два различни фронта. Ако това не е немислимо, то със сигурност не е много вероятно.
Да започнем с Китай
Очевидно нахлуването в Тайван би приело формата на амфибийна операция. Един от принципите на войната е стойността на изненадата, която е особено ценна в случай на дебаркиране. По време на „D-Day“ във Втората световна война например, САЩ и Великобритания бяха водили кампания за дезинформация, за да накарат германците да повярват, че няма да кацнат на плажовете на Нормандия. Дори да си представим, че Китай има превъзхождаща сила, коефициентът за правилно разполагане и добра подготовка на неговите противници би бил опустошителен за китайските войници.
Има и проблем с разстоянието. Около 160 километра отделят Китай от Тайван. Следователно в случай на атака по пряка линия китайските сили ще бъдат в морето за около пет часа. Корабите ще бъдат подложени на въздушни и балистични атаки, но и на още по-опасни нападения от подводници. Вероятността китайците да успеят да стигнат до зоните за кацане, без да претърпят големи жертви, е ниска. И дори да успеят напълно да неутрализират американското космическо разузнаване – в което много се съмнявам – подводниците биха могли да предоставят координати за насочване на американските ракети, разпространени по целия свят.
Това е най-основният проблем за Китай. Цялата война е загубена. Победата би направила Китай истинска, а не фиктивна суперсила. Но поражението би разбило тази мечта на хиляди парчета. Освен това САЩ биха могли да изберат да се противопоставят на инвазия с едновременни действия в критични за Китай теснини като Малакския проток или в китайските пристанища. Китайците няма да имат контрол върху реакцията на Съединените щати, която може да бъде насочена към пълна парализа на морската търговия на страната им. Като цяло и без да се броят враждебни икономически мерки от Европа, подобна операция – с изключение на мълниеносна победа – би била катастрофа за Китай. Пекин не е водил морска военна кампания от 1895 г. И ангажирането на нейния девствен флот в амфибийна операция срещу американския флот би било все едно да играете „печелиш или плащаш двойно“. Китай е наясно с това, поради което се е отказал от изненадите и няма намерение да нахлува в Тайван.
Нека се пренесем в Русия
Както писах преди, страната днес се стреми да пресъздаде стратегическата дълбочина, която е нейна от векове и която загуби с разпадането на Съветския съюз. В момента тя може да се похвали с господстващо положение в Беларус и затвърдено влияние в Кавказ след войната в Нагорни Карабах и разполагането на руските миротворци. Което означава две неща: че Русия затвърди позициите си по западния маршрут на равнинната Северна Европа и че точката на влизане в Кавказ беше консолидирана чрез меки политически мерки с миротворци.
Има трета линия на атака срещу Русия, през Карпатите или по-точно Украйна. От всички марки, които Русия загуби през 1990-91 г., нито една не е по-важна за нея. От разпадането на СССР руснаците се опитват да маневрират, за да променят подреждането на властта в Украйна, но постоянно се провалят, отчасти защото Киев запазва горчив спомен за съветската жестокост. Освен това се възползва от подкрепата на Запада. В този смисъл разполагането на руските войски по украинската граница трябва да се тълкува. Подготвят ли руснаците военна операция за връщане на Украйна? Ако приемем, че Русия не среща никаква съпротива, което е малко вероятно, ще отнеме седмици, за да окупира напълно територията. През това време ресурси, а може би дори и западни войски, биха могли да се влеят в Украйна. Продължителната кампания не само би струвала скъпо за Русия, но би изложила и други интереси на опасност. Статутът на Беларус може да бъде поставен под въпрос, както и позицията й в Кавказ. Да не говорим, че пристигането на Русия до границите на поредица от държави-членки на НАТО – балтийските страни, Словакия, Унгария, Румъния и България – вероятно би било токов удар за Атлантическия алианс и несъмнено ще тласне към паника голяма част от Европа.
Бързата руска победа в Украйна може да се превърне в блато
Украйна несъмнено е от жизненоважен интерес за Русия и изправянето пред НАТО може да е ниска цена, но Русия се сблъсква със същия проблем, пред който е изправен Китай: тя може да загуби. Москва има голяма армия, но както по времето на Съветите, ефективността на нейните сили е много разнородна. И както в дните на Съветите, способността да подкрепи логистично масивна бронирана сила е неизвестна. Бързото превземане на района на юг от блатата на Припят може да не подложи на изпитание руските сили, но ако САЩ и НАТО бързо въоръжат украинските сили с противотанкови и зенитни оръжия и им осигурят логистична подкрепа, тогава бързата победа може да се превърне в блато. Това ще бъде толкова по-вероятно да се случи, ако американските самолети, оптимизирани за противотанкова война, бъдат изстреляни в битка.
Турция също може да изпита руските сили в Кавказ, а Полша може да атакува Беларус. Разбира се, нищо от това не е сигурно, но руските специалисти по планиране трябва да приемат тези възможности сериозно. Оптимистите рядко печелят войни, а Русия се научи да не вижда бутилката наполовина пълна. Тя може да затъне в Украйна, да бъде нападната от модерни оръжия и да бъде атакувана по нейните флангове. С други думи, тя може да загуби. Нещо повече, започването на война в Украйна би означавало жертване на икономическите възможности в Европа.
Руско-китайски съюз: но за какво?
И все пак е възможна война. Русия вече използва военни учения като параван, особено в Грузия. Но Грузия е малка държава и Русия не я е завладяла напълно. Украйна е доста голяма и подозирам, че нейните сили ще получат американски оръжия, които все още не са разпределени там от страх от руснаците, но които могат да бъдат дислоцирани бързо в случай на война. Следователно е възможна координация между Русия и Китай. На пръв поглед е разумно. На практика това би имало малък ефект. Война с Китай би била морски конфликт. Война с Русия – конфликт по суша. Русия и Китай не могат да се подкрепят взаимно – със значителна военноморска подкрепа и съответно със сухопътни сили на такова разстояние. Съюз, целящ започването на съвместна война, разбира се би паникьосал САЩ, но те винаги са знаели как да се възползват от паниката, за да мобилизират общественото мнение. Следователно, според мен, вероятността от координирана война е ниска. Нито Китай, нито Русия са толкова отчаяни, че да рискуват поражение или дълга и смъртоносна война. И всеки се държи така, сякаш не приема темата за войната сериозно; обратно, те насърчават заплахата. Което е по-разумно и политически умно.
*Джордж Фридман е американски политически изследовател, един от най-известните съвременни международни експерти, създател и ръководител на интернет платформата Geopolitical Futures, която се занимава с анализи и прогнози на геополитическо равнище. Роден в Унгария в семейство, оцеляло от Холокоста, Фридман преди това бе директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги, сред които най-известната е „Тайната война на Америка“ от 2004 г. „Антени“ публикува преводи на негови статии, които той предоставя на френското сп. „Експрес“
