Велизар ЕНЧЕВ
Четвърта седмица след изборите на 4 април в лагера на победителите цари гробовно мълчание.
Лидерът на „Има такъв народ“ отказва всякаква комуникация – както с парламентарно представените партии, така и със своите избиратели. За икономическата и социалната програма на партия „Има такъв народ“ никой не говори – нито преди вота, нито след него. И как да се говори, след като тя не бе представена пред избирателите.
Шоуменът се държи като египетски сфинкс, в парламента крепостните му депутати са със запушени усти и в казармен режим. Говорещият в две-три минути Тошко Йорданов клейми… БСП и изпраща закани за връщане на мандата. Сякаш някой му е виновен за получените половин милион гласа.
Този театър на абсурда има много обяснения, но нито едно оправдание.
С мълчанието си Трифонов демонстрира арогантност, която е без аналог в съвременната ни политическа история. Арогантност, граничеща с презрение към собствения народ.
Дали зад арогантността му не прозира паника от неочаквания за него изборен резултат, задължаващ го да поеме отговорността за държавното управление?
Дали кукловодите не са изпуснали контрола над своя проект и също са в ступор?
А Борисов продължава да управлява, раздава порциите на властта и се готви за четвърти мандат!
Това ли е каузата на антисистемния Слави Трифонов?
