“ Работил съм с три правителства за два мандата, но не съм си и помислял да пробвам да вървя към служебно правителство. Имал съм във вътрешния си джоб списък на служебен кабинет, но не си позволих. Напротив, бях един от онези, които градяха, стабилизираха изпълнителната власт, дори споделяха непопулярни мерки на правителството. Мисля, че тези две роли трябва да се съчетават – коректив и конструктивна опора на кабинета.“
Това разказа Георги Първанов, президент в годините 2002 – 2012 г. пред журналисти при представянето на книгата си „Пътуване към паметта. Разкази за политиката“ в зала 3 на НДК.
Книгата е повече документална, отколкото мемоарна, тя не е хроника на политическата дейност на президента, а по-скоро опит да се пресъздадат събития и да се анализират процеси, които той намира за важни, дори определящи за българското развитие в годините на прехода.
Първанов каза, че държи на тезата си, че президентът е силен не със своите правомощия, а със своето влияние, със своя авторитет. „Тук са неговите възможности, неговите лостове за въздействие и аз съм се стремял през годините да го доказвам”, каза той, цитиран от БГНЕС .
По думите му, президентът наистина има своето място и роля, въпросът е как използва тези възможности. „И тук стои въпросът за взаимоотношенията президент-премиер. Тема, която придобива своето актуално звучене последните, не само за мандата на сегашния президент, но и в рамките на предишния. Аз съм работил с три правителства в пълните им мандати“, посочи той. Първанов специално подчерта, изключително ползотворната, по думите му, работа със Симеон Сакскобургготски.
