Михайлина ДИМИТРОВА
Първият правен абсурд в България по повод деца от еднополови бракове вече е факт. Съдът на ЕС в лицето на един от генералните си адвокати посъветва страната ни да издаде български паспорт на дете с две майки, едната от които е българка, и което е родено в Испания през 2019 г. Само че… това дете според българския закон няма как да има акт за раждане, в който да са вписани две лица от женски пол вместо жена и мъж като майка и баща. И без акт за раждане няма как да получи ЕГН и международен паспорт. Поне у нас.
Засега становището на генералния адвокат не обвързва Съда с окончателно решение, но случаят изобщо не е за подценяване, защото тепърва страната ще бъде заливана от подобни нерешими казуси, които засягат много човешки съдби. И в които основни потърпевши ще бъдат деца, чийто брой ще се множи в геометрична прогресия с годините. Юридическият казус поставя един основен въпрос – доколко европейското право има приоритет над националното в случаи, когато има пресичане на коренно противоположни правни норми между различни страни членки, от една страна, и общностното право – от друга. Само една малка част от държавите в Съюза (засега) признава еднополовите бракове и съответно – родителството от две лица с еднакъв пол.
Историята
Генералният адвокат в Съда на ЕС е фигура, която води развитието на едно дело пред Съда по въпрос, поставен от дадена държава членка, и излиза със становище пред магистратите там, които са с компетентност да постановят официално решение. В конкретния случай Софийският административен съд чрез съдия Десислава Корнезова отправи запитване до Съда на ЕС, известно като преюдициално запитване. Така за първи път в България беше повдигнат правният въпрос за признаването на две лица от едни същи пол в качеството им на майки на дете – български гражданин, родено в друга страна от ЕС.
Съдия Корнезова съвсем правилно е отправила запитване за тълкуване до Съда в Люксембург, тъй като въпросът засяга и други страни членки и решението по него ще създаде съдебна практика, важаща за територията на целия Европейски съюз.
Каква е историята? Детето се ражда в Испания през 2019 г. и има две майки – българка и британка от Гибралтар. Те отказват да съобщят коя е биологичната майка, тоест коя от двете е родила детето, като се позовават на правата си да не бъдат принуждавани да разкриват лични данни. В Испания няма проблем да впишат в акт за раждане на момиченцето и двете майки като родители, защото там еднополовите бракове са признати. Но… то няма да получи испански паспорт, тъй като двете жени нямат испанско гражданство. И така остава без възможност за пътуване из ЕС, защото междувременно Гибралтар, като част от Обединеното кралство, напуска ЕС и личните документи по линия на майката британка, не служат за свободно придвижване из територията на Европа на 27-те.
Кутията на Пандора
И тук се отваря кутията на Пандора, защото заради инат да се отстояват права, каквито в България не съществуват, майката българка лишава, поне засега, момиченцето си от правото да получи своята националност по произход у нас – произход от майката. Нямаше да има никакъв проблем детето да има вече български акт за раждане, ако тя бе вписана в него като биологичната му майка. Но жената отказва, защото партньорката й нямало да бъде вписана като родител и съответно няма да има родителски права. А българският закон признава, че едно лице има произход от МЪЖ и ЖЕНА и на основата на тази нормална биологична философия е изградена цялата система от правни норми, свързани със Семейния кодекс, законите за гражданско състояние, Закона за наследството и в крайна сметка – един значителен и важен дял от българското гражданско право и процес.
Без акт за раждане няма как детето да получи съответно и паспорт, защото на практика не съществува в правния мир на България като физическо лице. Но… според генералния адвокат Юлиане Кокот не е така. В твърде обърканото правно становище, което тя съставя, се предлага момиченцето да получи паспорт, защото иначе се нарушават правата му като европейски гражданин на свободно придвижване, но пък не се настоява да му бъде издаден акт за раждане у нас, защото в тази сфера – на гражданското състояние, ЕС не може да се меси в националното законодателство. Как точно това да стане, адвокат Кокот очевидно не знае. Защото предлаганото от нея соломоновско решение – България да издаде паспорт на детето, като признае създадените в Испания родствени връзки с двете майки, просто няма как да се случи – чисто законово и документално.
Засягане на национална идентичност
Единственото разумно нещо в становището на европейския адвокат е фактът, че тя не отрича, че в случая се накърнява националната идентичност по начина, по който е заложена в Българската конституция – разбирането за традиционното българско семейство, което означава, че едно дете може да има само една майка и един баща. Не го отрича, защото прекрасно знае, че няма право. Иначе – вероятно с удоволствие би го направила.
Този случай е исторически не само от гледна точка на правото, тъй като там досега няма подобен прецедент. Той показва колко лесно модели, които не съществуват в България, могат да бъдат привнесени по най-безпрепятствения начин – чрез налагане на псевдоавторитети с европейски адрес, които се смятат за недосегаеми заради принципа, че правото на ЕС има приоритет пред националното. Този постулат обаче далеч не е еднозначен, той има много нюанси и изключения, и всяка държава членка има право да защитава себе си.
В България няма нито историческа, нито културна, нито съвременна обществена нагласа изконните норми на закона, свързани с биологичното семейство и родителство от мъж и жена, да бъда променяни. Затова и този абсурден случай трябва да бъде разглеждан именно така – държавата се крепи на устоите на Конституцията и законите, а те не правят място на подмяна на принципите за произход на едно българче. Останалото би било анархия и погазване на принципите на правовата държава, за която толкова милеят и ни критикуват именно европейските институции.
