Христо СТОЯНОВ
Гледах откриването на Парламента. Разбира се, че първото, което ми се наби е онзи забравен рефрен: „Четиридесет и пет години стигат“… Дали пък поредността на този Парламент (45) не е показателна. Или пророческа, ако щете. Дали пък не е краят на българския парламентаризъм. „Четиридесет и пет Парламента стигат“…
Ако изключим градивното слово на Десислава Атанасова имам усещането, че в залата се е настанил ленинизмът. Усещането се подсилваше и от клакьорите отвън, които се изживяват като матроси от крайцера „Аврора“… И, колкото и да им се казва, че реката „Искър“ не е плавателна, те не могат да повярват, че има нещо по-дълбоко от нея.
А по-дълбоко от „Искъро“ е парламентарната глупост. Няма да се опитвам да разгадая стъпките на лениновото танго – това неговата съвременничка М(Ъ)ка Зайкова би трябвало да знае наизуст.
Иде реч за онази малка книжка „Две назад, една напред“… Та, всички тези депутати от опозицията – колкото да не им се иска, но пет от шестте парламентарно представените партии са опозиционни, колкото да им се иска да не са такива.
Едно е да се изживяваш като мнозинство, друго е да си сбирщина. Защото тези пет партии могат да станат мнозинство само тогава, когато окончателно признаят, че са сбирщина. От кол и въже. С амбиции, обаче. Обаче, с амбиции.
Защото, освен лениновото „Две назад, една напред“ нищо друго не ги свързва. Нито идеология, нито възпитание, нито култура. Този Парламент като че ли иска да вкара тълпата вътре и почти е успял. Тълпата винаги се обединява. А нейният обединител е Гюстав Льобон. Но той не е автор с хонорар към „Пайнер“, нито е сценарист в някое телевизионно шоу.
Където и да се намира тълпата винаги ще остане стадо, което се нуждае, и не може да мине без господар. Дали пък Господарят на тълпата не даде виртуална клетва днес. И дали нарочно не чу химна след клетвата, която също недочуваше… Не знам. Но първата крачка назад днес бе направена. Очакват се характерните при ленинизма втори крачки, а те винаги водят към Сибир… Или Белене…
Явно на този народ нито четиридесет и пет години му стигат, нито четиридесет и пет парламента… И става страшно…
От ФБ на писателя
