*Бруно Тертре, сп. „Експрес“
Французите не знаят, но най-оживеният проток в света е Па дьо Кале, през който минават над 400 търговски кораба на ден. Голям, но граничещ с държави, които са в мир помежду си, този морски път не е в основата на горещи геостратегически въпроси. Както и Гибралтар, дори и при спора между Обединеното кралство и Испания за контрол.
Босфора, изходна порта за руския флот
Ситуацията е различна обаче за няколко важни водни пътища, разположени в райони на напрежение в Близкия изток и в Азия. Спомняме си, че през 1956 г. национализацията на Суецкия канал доведе до катастрофалната криза със същото име. И че през 1967 г. блокадата на Тиранския проток от Египет доведе до повод за война с Израел. Що се отнася до протока Ормуз, който отделя султаната на Оман от Иран, Техеран често заплашва да го затвори. А какво да кажем за Босфора, портата към руския флот, разположен в Черно море, контролиран от Турция и жизненоважен за икономиките на региона? Съгласно условията на Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г., Анкара може да спре свободното движение на кораби, плаващи под флага на държава, с която е в конфликт, или ако смята, че е заплашена от „непосредствена опасност от война“. Що се отнася до втория по важност проток в света по трафик, този на Малака, който разделя Сингапур от Индонезия и Малайзия, там бензиновата тръба захранва растежа на азиатските икономики, а също така е и основен път за износ на китайски стоки за Европа, Средният Изток и Африка.
Ако обаче проливите и каналите винаги са играли важна роля в глобалната геополитика, днес това се усилва от три фактора. Първо, разбира се, феноменалното увеличение през последните тридесет години на международния морски трафик, който представлява почти 90% от търговията със стоки. Това обяснява използването на все по-големи контейнерни кораби… точно като този, който „блокира“ Суецкия канал за няколко дни. Вече удвоен като натоварване, този маршрут несъмнено ще трябва да бъде, като този при Панама, още разширен в бъдеще.
Второ, разширяването на правата върху морските райони, свързани с прилагането на Конвенцията от Монтего Бей, която влезе в сила през 1994 г., направи някои стратегически маршрути по-малко присъстващи в новините, като Мозамбикския канал, където Франция има голям интерес. Трето, възходът на морския империализъм, особено китайският. Пекин отдавна инвестира в държави, контролиращи проливи или канали (като Панама) и развива първата си военна база в чужбина в Джибути, в устието на Баб-ел-Мандеб. В случай на конфликт в Азия, контролът над проливите би бил основен залог, въпреки че блокирането им в една глобализирана икономика би било контрапродуктивно.
Алтернативни маршрути
Но четвърти фактор може да доведе до по-ниско напрежение около тези теснини- разработването на алтернативни пътища. Например умножаването на нефтопроводи и газопроводи. По отношение на стоките, може да бъдат отворени арктическите маршрути – дори ако последното ще включва и геополитически проблеми- Канада за Северозападния проход и Русия за Северния морски път (удължен от Северния проход-Изток към Атлантическия океан). Що се отнася до Беринговия проток, който разделя Русия и Съединените щати само с няколко десетки километра, той ще си върне основната стратегическа роля, която е имал по времето на Студената война.
*Бруно Тертре е специалист по геополитически анализ, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания и старши сътрудник в Института Монтен.
Превод и редакция: Михайлина Димитрова
Заглавието е на редакцията
