Израелската тайна служба Мосад е най-затвореното и конспиративно общество в света. Неговото минало и настояще е обвито в пълна мистерия, което кара въображението на страничните хора да се мъчи над начините, чрез които Израел отстранява своите врагове. За истинските мащаби на тайната служба може само да се гадае. Знае се, че тя е основана на 1 април 1951 година и посреща своята 70-годишнина при твърде сложни обстоятелства. Сега службата е обвинявана, че вместо да защитава държавните интереси, работи за отделни политици. От друга страна, съвременните технологии усложняват неимоверно живота на агентите, разрушавайки техния имидж на невидими пазители на Израел. Как Мосад стана една от най-ефективните служби в света и защо нейна визитна картичка са ликвидирането на противниците на еврейския народ?
Началото на Мосад е поставено още в началото на миналия век, като за неин предшественик се смята нелегалната ционистка военна организация „Хагана“. Тя е действала по времето британския протекторат над Палестина. Ролята й се е свеждала до борба с местните араби, които никак не се радвали на притока на евреи от Европа и Русия. Преселниците били посрещани с погроми, оскверняване на синагогите, побоища и заплахи. Местната полиция, съставена изцяло от араби, си затваряла очите и така евреите били принудени сами да се грижат за здравето и живота си.От друга страна „Хагана“ преследвала и свои сънародници, които били против създаването на еврейска държава. Това били основно крайно религиозни хора, които вярвали, че само нов месия е способен да върне народа в земите около Йерусалим. През 1929 година избухват антиеврейските вълнения, които вземат близо 150 жертви, над 300 души са ранени. Това провокира „Хагана“ да се промени – от групировка за отмъщение тя се превръща във всенародно опълчение. В един момент в нея членува почти цялото мъжко еврейско население над 18 години. Едно от подразделенията – „Шай“, по същество става първообразът на МОСАД. Нейните членове се занимават със събиране на данни за противниците, както и вербуване на информатори и агенти сред арабското население.
Членовете на „Хаган“ маршируват по улиците град Яфа
През 1948 година е основано независимата еврейска държава Израел. Членовете на „Хагана“, съвсем естествено, стават част от новите тайни служби. Именно те формират принципите на работа на бъдещата легендарна Мосад. В основата на тези принципи лежат две неща – партизански методи на работа и ликвидиране на точно определени хора, врагове на Израел. Първоначално Мосад е само отдел към външното министерство на страната. И едва на 1 април 1951 година, след поредица реорганизации, се обявява създаването на „Ха-Мосад ле-модиин у-ле-тафкидим меюхадим» („Служба за разузнаване и специални задачи“), или съкратено Мосад. Още с основаването си тя е била пряко подчинена на премиера на Израел.
Отровна паста за зъби, отровен шоколад, минирани автомобилни гуми, взривяващи се телефони, подмяна на детайли за ядрени реактори с бракувани такива, вербуване на любовниците на терористите – това са само част от използваните методи и операции на Мосад, за които пишат медиите или разказват бивши агенти. Неслучайно един от лозунгите на Мосад е взет от Соломоновите притчи: „Войната трябва да се води с хитрост и измама“. Уникална е и самата структура на Мосад, която тотално се различава от всички останали световни тайни служби. Дори не се знае колко души работят там. По различни оценки служителите са между 1200 и 7000. Това е далеч по-малко от ЦРУ или руската ФСБ. Бившият агент на Мосад Виктор Островский разкрива в своята книга „Мосад: Път чрез измама“ разкрива, че оперативните работници са не повече от 35 човека. Те обаче разполагат с огромна агентурна мрежа, в която влизат десетки хиляди – от лекари в сирийските болници до служители на външното министерство на Египет. Отделно, в помощ на Мосад да хиляди доброволци, така наречени „саяни“. Тяхната задача се свежда до наемането на жилища за агентите или предаване на мобилни телефони. Те нямат никакво понятие от операциите, в които участват.
С шпионаж в чуждите страни се занимават резиденти с перфектна легенда. Някои от тях дотолкова са успели да проникнат в лагера на врага, че разобличаването им се превръща в световна сензация. Такъв е случаят с Ели Коен. През 60-те години той става част от висшето общество на Сирия. Влиза под кожата на държавното ръководство и е под номер 3 в списъка на бъдещите президенти на страната. Разкрит е малко преди да бъде назначен за министър на търговията на Сирия. Опитите да бъде освободен или разменен се провалят и Ели Коен е обесен на централен площад в Дамаск. Неговата дейност обаче помага на Израел да спечели 6-дневната война и да завземе Голанските възвишения.
Ели Коен почти стига до пост в правителството на Сирия преди да бъде разкрит
Едно от основните направления в работата на Мосад е физическото отстраняване на враговете на еврейската държава. За това отговаря специално подразделение – „Кидон“ (копие). По думите на Островский, то се състои от три отдела, в които работят по същество професионални убийци. Те са избрани от състава на елитни поделения на израелската армия. Те дори не се познават помежду си, толкова е високо нивото на секретност. Членовете на тези отдели нямат представа за останалите структури на „Мосад“.
Десетилетия „Кидон“ търси по цял свят врагове на Израел и ги отстранява. Начело в списъка е Адолф Айхман – отговорникът за избиването на милиони евреи в концентрационните лагери в Германия. Следват убийците на израелските спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, главатарите на палестинските терористични организации и иранските учени, които разработват ядрено оръжие. Мосад предпочита „точната ликвидация“ – без излишни жертви и максимално красноречиво. Подготовката за убийствата им продължава с месеци. Към планирането и събирането на информация се привличат стотици агенти по цял свят, но детайлите се знаят от малцина оперативни работници. Целта се изучава перфектно – график на деня, близкото му обкръжение, оборудването на автомобила, навиците и капризите й.
Технологичният прогрес сега ускорява процеса на подготовката. Мосад в момента може да подготви операция за броени дни, при това не само, когато има сведения за готвена терористична атака или друга заплаха. Дори само да се появи удобен момент да се зачеркне още едно име от „списъка“, тайната служба е готова да действа. Ами Аялон, бивш шеф на външното разузнаване „Шабак“, нарича този подход „банално зло“. „Свикваш да убиваш. Човешкият живот става нещо просто, лесно е да се приключи с него. Губиш 15-20 минути, за да избереш кого да убиеш. Два или три дни решаваш как да го направиш. Проблемът е тактиката, а не последствията“, казва Аялон в едно от много редките си интервюта.
Ами Аялон
Първото, което бъдещите агенти на „Мосад“ научават при обучението си е: понятия като „етика“ и „морал“ не съществуват. Те трябва да могат да извадят оръжието си на секундата, при всякакви обстоятелства и да стрелят, без да се замислят, че може да има невинни жертви при престрелката. Егоизмът в разузнаването е много полезно качество. Немалко представители на израелските служби оправдават подобно хладнокръвие и безмилостност. „Не мисля, че може да става дума за някаква морална дилема, когато въпросът е да спасиш живота на своите съграждани. Ти трябва да ги защитаваш“, смята Рам Бен Барак, бивш заместник шеф на „Мосад“, сега депутат в Кнесета.
От друга страна, в Мосад вярват, че „точната ликвидация“ има и силен психологически ефект, освен чисто практическия. В цялата си история Израел е обкръжен от двадесетина ислямски държави, които са настроени, меко казано, враждебно към еврейската държава. Как може 10 милиона души да се противопоставят на 500 милиона? С хитрост и безпощадност. Противникът трябва да бъде убеден, че шпионите на Мосад са навсякъде и няма как да се скриеш от израелското „копие“. Според журналиста Рон Бергман, това отношение е продиктувано от травмите, нанесени на евреите от холокоста. Ръководителите на Израел, както и народът, вярват, че над страната е надвиснала опасност от пълно унищожение. И както по времето на холокоста, никой няма помогне.
Въпреки това, Мосад предпочита да остане в сянка. За всяка разузнавателна служба успехите остават тайна. Достояние на обществото обаче стават провалите. А те за 70 години история на Мосад са достатъчно много.
Арестуването на предполагаемия агент на Мосад Ури Бродски във Варшава
В началото на новия век Мосад започна постепенно да напуска полето на политическия шпионаж и да се съсредоточава върху операции срещу главните врагове на Израел – Иран и Палестина. „Ние не сме САЩ – казва Меир Даган, шеф на външното разузнаване в периода 2002-2011 година. – Ако продължаваме наивно да вярваме, че можем да направим всичко и веднага, няма да направим нищо.“ Обекти на атаките на Мосад вече не са само терористи от Палестина, Сирия и Ливан, но учени. Именно Мосад се смята за организатор на убийството на иранския учен Мухсин Фахризаде, който е баща на иранската атомна бомба.
Колкото и да е странно, една от последните сфери на дейност на Мосад е…пандемията от ковид. Още с началото на кризата, Мосад хвърли огромни сили в търсене на оборудване, технологии и препарати за борба с новата напаст. Дори се твърди, че Израел е успял да купи апарати, вече запазени за други държави. Тактиката на Мосад и Израел е проста и ефективна: „Всички методи и начини за борба с коронавируса са добри, защото това е война.“
Въпреки големите успехи, въпреки легендарните истории, славата и имиджа на Мосад постепенно върви надолу с всяка изминала година. През февруари тази година израелският елит бе потресен от внезапната оставка на заместник-директора на Мосад, известен с прякора Алеф. Той е в основата на много успешни операции против Иран и неговото оттегляне е някак странно и нелогично на фона на нарастващата заплаха от ислямската държава. Интригата не бе пазена дълго в тайна. Месец по-късно Алеф даде интервю, в което се нахвърли върху премиера Бенямин Нетаняху точно преди изборите. „Ръководството на страната е виновно за проблемите, които имам в борбата с Иран – заяви Алеф. – Само вижте колко уран успя да събере Техеран, как се увеличава неговото регионално влияние. Това е ужасно, потресаващо.“ Той предупреди, че независимостта на тайните служби е под заплаха и това не е случайно изказване. В средата на миналия месец стана ясно, че шефът на разузнаването Йоси Коен се е заклел във вярност на Нетаняху, само и само да получи поста. КОен и съпругата му, разбира се, отричат това, но в Израел се опасяват, че под негово ръководство Мосад действително рискува да се превърне в лична охрана на премиера и ще изпълнява неговите заповеди, дори и те да са против националните интереси на страната.
