Тодор ТОКИН
„Каква я мислехме, каква стана е мотото“, под което протече целият т.нар. преход досега. И трябва сериозно да се замислим защо стана така точно в деня за размисъл.
Добре е, че в деня преди изборите е забранена консумацията на алкохол по кръчмите. Защото на една ракия се мисли едно, на две – друго, на три – съвсем друго.
Мисля, значи съществувам, е казал един философ.
А българинът хич не си пада по това занимание – мисленето. Има куп поговорки в подкрепа на това. Например – най-мразим да мислим. Или – седим и мислим, мислим и седим, по едно време се улавям, че само седим.
Известно е пък какво се е случило на една българска патка, която мислила, мислила и …
Българинът е свикнал друг да мисли вместо него и когато този друг не прави това, което е обещал, да му бие шута и да се огледа за друг, който да мисли вместо него.
Но има поне един ден на няколко години, когато българинът трябва да мисли предварително, а не след това да се тюхка. Този ден е денят преди и денят на самите избори – президентски, парламентарни или местни.
От досегашната практика е известно, че за българина денят за размисъл не е този преди изборите, а този след изборите. Когато се задейства прословутият му втори акъл като види резултатите и започва вайкането – абе аз ако бях помислил… Ами да си мислил и да не си се подлъгвал по лозунгите.
През 1990 обещаната сполука доведе до лукановата зима, бухалките и мутрите.
През 1994 г. подвеждащият лозунг бе за работа, хляб, демокрация за всеки. И хлябът стана най-дефицитната стока.
През 2001 г. един цар щеше да ни оправи за 800 дни, пък оправи само себе си и многобройната си челяд, като прибра имоти за стотици милиони.
През 2013 г. дойде правителство, чиято програма се наричаше „Път за стабилизация и развитие“. И побърза да гарантира тази стабилизация с избора на Пеевски за шеф на ДАНС. И за да е още по-стабилна България, фалира КТБ.
Сега обещанията са за 7 милиона богати българи. безплатни лекарства, вдигане на пенсии и заплати, отнемане от богатите и даване на бедните…
Мисли, българино, не гледай тъпо, както викаше Жорж Ганчев, светла му памет.
Мисли за онези социолози, политолози и прочие последователи на древната Касандра, които се опитват да те накарат да не мислиш, като от сутрин до вечер ти набиват в главата, че изборите са решени, че мачът е свирен и че всичко е ясно.
Нека припомним, че преди 18 години на президентските избори един кандидат, който преди деня на вота бе класиран трети, препоръча на социолозите да си съберат дипломите и да си ги изгорят на клада. И стана първи. Друг един политик ги нарече врачки.
Наистина гафовете им са много, откакто се нароиха в годините на демокрация. През 1991 г. „вкарваха” в парламента 6 партии, пък то влязоха само три. По-късно предричаха абсолютно мнозинство на една партия, т.е. поне 121 депутати, пък се оказа, че са само 82. Пак тогава врачките се правеха, че една партия не съществува, тя пък взе, че стана четвърта политическа сила. На първите избори за евродепутати у нас предсказателите изкараха една партия първа сила, после се оказа, че тя е едва трета.
И всеки социолог твърди, че допитването му е обхванало една голяма, представителна част от електората и поради това данните са ако не абсолютно точни, то почти. Аз лично не съм срещал нито един „допитан”. А вие?
Няма такъв филм. Изборите не са решени докато не бъде затворена и последната избирателна секция, докато не бъде преброена и последната бюлетина и докато не се изключи и последната машина. Ако се наложи, може да има и повторно преброяване, може да се наложи да има и ръчно броене.
Друг един предизборен трик е, че избирателната активност щяла да бъде ниска, че партията на негласувалите била най-многолюдна и т.н. Целта е ясна –– ще гласуват онези, които трябва, другите били или аполитични, или нямало за кого да пуснат бюлетина. Това са откровени лъжи, които целят да демотивират допълнително нерешителните гласоподаватели и да втвърдят още повече железните ядра на онези партии, на които трябва. Едните да си викат – от нас нищо не зависи, другите – от нас всичко зависи.
Разбира се, че от избирателя зависи всичко и той може да опровергае лъжегадателите само по един начин – като гласува.
Защото политиката и властта са средства за решаване на въпросите на хората. От своя страна политиката и властта са права и възможности, които се концентрират в ръцете на определени хора и им дават възможност да определят правилата на обществените отношения. Никой няма право да остане безучастен към тези правила. Ако ти не ги изработиш чрез бюлетината, някой друг ще ги изработи вместо теб.
Ето още една тема за размисъл. За да не стане после каква я мислихме, каква стана….
