Пенка Стоянова става втората българка в Залата на славата на ФИБА. Легендата на пловдивския „Марица“ и националния отбор, която почина на 16 август 2019 г., ще бъде приета посмъртно официално сред най-големите легенди и светила на баскетболната игра в историята на онлайн церемония на 18 юни. Преди това единствено Ваня Войнова от жените баскетболистки в България е получавала подобна чест, като тя бе приета в Пантеона на баскетбола посмъртно през 2007 г. През 2019 г. в Китай в Залата на славата на ФИБА бе приет и Атанас Голомеев. България има представители и сред легендите в съдийството в Залата на Славата в лицето на Артеник Арабаджиан и Валентин Лазаров. Новината за огромната чест към Пенка Стоянова първа научи дъщерята на легендата Теодора Бонева, която живее в Англия.
„За нас е огромна чест да ви информираме, че Вашата майка г-жа Пенка Стоянова бе избрана посмъртно за член на Клас 2021 на Залата на славата на ФИБА като играч. Залата на славата е олтар, посветен на удивителните личности, които положиха основите на глобалния баскетбол от създаването му до славата му в днешни дни. Залата се опитва да е уникална международна институция, която промотира и припомня за успехите на баскетбола по цял свят и приема велики мъже и жени от всички епохи, които са били проактивни и забележителни по пътя за развитието на нашия спорт. Впечатляващите индивидуални постижения на г-жа Стоянова като играч на женския национален отбор на България, спечелил сребърен и бронзов медал на олимпийски игри, сребърен медал на ЕвроБаскет, а също и безброй клубни успехи подпомагат изключително много развитието и популяризирането на играта във Вашата страна и целия свят“, пише в писмото от ФИБА. В Клас 2021 Стоянова се нареди до имена като гръцката легенда Панайотис Янакис, германеца Детлеф Щремпф, руснака Сергей Тараканов, канадецът Стив Неш, французойката Елизабет Фияковски и треньорските знаменитости Чък Дейли и Еторе Месина.
ТОВА Е ТЯ
Родена на 21.01.1950 г. в Карлово. С националния екип е сребърна медалистка от олимпиадата в Москва през 1980 г. и бронзова от Игрите в Монреал през 1976 г. Участва на 8 европейски първенства. Сребърна медалистка е от шампионата във Варна през 1972 г. и бронзова от Клермон Феран през 1976 г. Има 8 първи места от участие в 12 Балканиади и още 2 трети места на младежки фестивал и универсиада. Три пъти (през 1972, 1976 и 1981 г.) е включена в Сборния отбор на Европа, на който е и капитан. Има второ място от световния фестивал в Лима през 1973 г. и в световните игри на турнира ,,R. W. Jones” в Тайпе през 1983 г. с втория отбор на Италия.
Трикратна шампионка на България с отбора на „Марица“ (Пд), през 1971, 1973 и 1974 г. с треньор Тенчо Начев. По четири пъти е сребърна и бронзова медалистка в първенството на България. С родния си клуб е и два пъти финалист за Kупа „Лиляна Ронкети“ – през 1979 г. и 1980 г. В националния отбор има записани 580 мача. Била е капитан на всички държавни гарнитури, а от 1974 г. до 1981 г. е капитан на представителния женски национален тим, в който е включена за първи път за световното първенство в Прага през 1967 г. Стоянова е първата българска баскетболистка, която играе професионален баскетбол в чужбина. От 1981 до 1983 г. е състезател на италианския „Рома“. Включвана е в символичните петици на Европа от вестник „Кориере дело спорт“. През 1969 г. е наградена лично от президента на Италия на големия международен турнир в Авелино. Два пъти е избирана за Спортист №1 на годината на Пловдив. През 1985 г. в нейна чест се организира за първи път бенефисен мач между националния тим на България и сборен отбор на Европа.
Почетен гражданин на Карлово от 1985 г. и на Пловдив от 2000 г. Тя е сред факлоносците на олимпийския огън за игрите в Атина през 2004 г. През 2007 г. е включена в списъка на ФИБА от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на 20 век.
