Преднината на коалицията ГЕРБ пред БСП сред твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори вече е 8.3 процентни пункта. Това показва последното изследване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“. Според него избирателната активност ще бъде около 51%, като на тази база се определят и твърдо решилите да гласуват. 25% от тях все още се колебаят за кого да пуснат гласа си.
Предизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.
ГЕРБ-СДС приключват кампанията с подкрепа от 28,1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19,8%), но с явен отлив на привърженици. При столетницата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна). А част от симпатизантите й се преориентират основно към „Изправи се! Мутри вън!“.
В битката за третото място „Има такъв народ“ (12,7%) и ДПС (12,5%) са с изравнени сили и крайният им резултат ще зависи от избирателната активност на 4 април. При по-слабо гласуване, предимството е на страната на ДПС. Проучванията не отчита гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава доста гласове от българската диаспора.
„Демократична България“ (6,3%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (6,0%) са с интензивен ръст в хода на кампанията. При тях също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. градска десница има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около Мая Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели.
За ВМРО, Воля-НФСБ, Атака и Възраждане кампанията се превърна в своеобразна битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3,1%. Възраждане (1,7%) и Атака (1,2%) също се намесват в разпределението на този вот.
Около 25% от решилите да участват във вота ще гласуват машинно, а 55,5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина. По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високо образовани избиратели.
Проучването е проведено между 27 и 30 март. В него участие са взели 1007 души. То е финансирано със собствени средства на агенцията.
