Пламен В. ПЕТРОВ
На пазара преди дни се яви ново издание, което е озаглавено „Българската перспектива към художествената култура отвъд Желязната завеса през 1960-те години. Погледът към Франция“. Негов автор е не кой да е, а проф. д-р Ирина Генова, чието име бе замесено в скандала около изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“. Да, точно така – става дума за онази експозиция в столичната галерия „Структура“, в която бяха показани фалшификати, обявени за оригинали, с които д-р Мария Василева, собственичката на галерията, и екипът от учени – начело с проф. Ирина Генова, обявиха, че запълват бели петна в историята на българското изкуство. Вместо това те изведоха на преден план
голямата тема за търговията с фалшификати в България.
Уви, това е проблем, който нито Министерството на културата, нито разследващите органи имаха волята да поставят адекватно за професионален разговор. И така до днес никой не излезе да каже фалшиви ли бяха действително по-голямата част от картините, показани в изложбата. Времето бързо изпрати в забрава случая, а спектакълът, който министърът на културата Боил Банов разигра, че ще се бори с фалшификатите в държавата, скоро беше свален от репертоара.
Когато избухна скандалът, в опит да се разчистят стари сметки мнозина употребиха със задоволство ситуацията и в основни обвиняеми се превърнаха Мария Василева и колекционерът, който се е сдобил с фалшификатите. Някак между другото бяха споменати другите известни ни имена, замесени в случая. Имена, сред които единственият учен, легитимен експерт по български модернизъм, е проф. д-р Ирина Генова.
Тогава тя съвсем удобно отказа да излезе и да поеме
отговорност за случая. Отказа да се яви, да се извини, да обясни случилото се и просто да свали обвиненията от другите замесени лица. Така, струва ми се, е достойно, така повеляват научната етика и морал. Но какво значат днес тези изтърбушени от съдържание старомодни думи?!
Вместо това въпреки титлите си и научната етика, от която би следвало да е движена в професионалните си занимания, проф. Генова се покри и кротко зачака бурята да отмине. И тя действително бързо утихна. Нещо повече – никоя от институциите, в които специалистката развива своя научна и преподавателска дейност, не излезе с официално становище по създалия се казус. Какви са причините за това мълчание – лоялност или някакви други зависимости – не стана ясно. Но от сайтовете на тези две институции е видно, че проф. Генова е преподавател в департамента „Изкуствознание и история на културата“ на Нов български университет и част от екипа на Института за изследване на изкуствата при БАН, където работи в секция „Ново българско изкуство“ и е член на научния съвет.
Всичко се размина и почти две години по-късно проф. Генова, която не успя да се справи подобаващо с перспективата към българския модернизъм и авангард, издаде нова „перспективна“ книга. Този път посветена на „българската перспектива към художествената култура отвъд Желязната завеса“.
Книгата е издание на Нов български университет
и в нея са побрани изследванията на авторката от последните няколко години, които са реализирани с финансовата подкрепа на университета и със съдействието на Института за изследване на изкуствата при БАН. Книгата представлява важна крачка към разкриване на рефлексията на българските художници към художествените процеси във Франция през 60-те години на ХХ век. И макар в някои пунктове изследването на проф. Генова да се движи по повърхността, то позволява да бъде разширявано и надграждано. А че се нуждае от това – е повече от видно, особено по отношение на фактологичния материал, който е извлечен преди всичко от опосредствани източници, а не от документи.
Същото можем да кажем и за фактите, касаещи въобще културния, в това число и политически, диалог между Франция и България, който е добре документиран и неговото по-детайлно проучване ще разкрие важни нюанси за нашата перспектива към художествената култура във Франция през 60-те години на миналия век. Разбира се, това не омаловажава качествата на свършената работа, а е само повод за разговор. Такъв, какъвто трябваше да се случи и около изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“.
