Лоранс ДЕФРАНУ, в. „Либерасион“
Европейският съюз за първи път обяви в понеделник санкции срещу четирима бивши и настоящи китайски лидери в провинция Синдзян, обвинени в сериозни нарушения на правата на човека срещу малцинството на уйгурите и други тюркски народи от този регион в далечния запад на Китай. Като отмъщение Пекин обяви във вторник черен списък на личности, избрани служители, изследователи и евродепутати. Един от френските представители в Европарламента от Групата на социалистите и демократите Рафаел Глюксман, силно ангажиран в защитата на уйгурите, е един от обвинените от Пекин, „че сериозно подкопават суверенитета и интересите на Китай и разпространяват лъжи и дезинформация“.
– Какви са наказанията, постановени срещу вас?
– Забраната е за влизане на китайска територия, включително Хонконг и Макао, за контакт с китайски институции и компании и за правене на бизнес, свързан с китайските интереси. Това се отнася за мен и моето семейство, без понятието за семейство да е уточнено. Китайските власти също така ме призовават да си направя публична самокритика и да поискам тяхната прошка. Всъщност те ме обвиняват, че съм допринесъл, заедно с още девет европейци, за разбиването на стената на мълчанието върху китайската система за концентрационни лагери, което означава, че съвместната ни работа е оказала влияние.
Съществува важна разлика между двата вида санкции: европейските санкции са насочени към извършители на престъпления срещу човечеството, докато китайските санкции са насочени към тези, които осъждат тези престъпления.
– Имало ли е прецеденти за санкции срещу избрани европейци от чужда държава?
– Не, това първи случай и идва в допълнение към други събития, които показват как усещането за всемогъщество изглежда е спечелило лидерите на Китайската комунистическа партия. Те са убедени, че пандемичната криза, макар и родена в Китай, демонстрира превъзходството на тяхната система и работи за тях. С тези санкции те утвърждават властта си над общественото мнение, показват, че са способни да санкционират европейците и че не се страхуват от реакцията им.
Ето защо е много важно да се сложи край на подобни практики и да се предприемат конкретни стъпки за оказване на натиск върху Китай. Заради уйгурите, но и в наш стратегически интерес. Не е в наш интерес да оставим тази система да се развива, като я караме да вярва, че нещо се случва и че тя никога няма да бъде подложена на отговорност пред никого. Европа все още е водещият световен пазар и търговска сила. От нас зависи да превърнем пазарната си сила в политическа.
– Смятате ли, че европейските санкции срещу китайски служители, отговорни за репресиите в Синдзян, са достатъчни?
– Те очевидно са недостатъчни, но това е първа стъпка и аз знам колко трудно е било да се предприеме тя. Разбира се, въздействието ще бъде символично, защото китайските комунистически лидери нямат милиарди евро по сметки в Европа и не са прекарали всичките си ваканции на френската Ривиера. Но този символ е важен и се надявам, че това е началото на реална политика, която ще се превърне в конкретни мерки, особено търговията, и ще има пряко въздействие върху решенията, взети от китайското правителство.
Този епизод може да е ключов момент, който ще накара Европа да се замисли за своята дипломатическа и политическа слабост, както и стратегическата си зависимост от Китай, особено по отношение на производството на наркотици. Тези санкции идват, тъй като инвестиционното споразумение между ЕС и Китай, подписано през декември, трябва да бъде ратифицирано от Европейския парламент.
– Това ще промени ли играта?
– Дебатът обеща да бъде труден по отношение на това набързо подписано споразумение, което е фиаско от гледна точка на политическо послание и загриженост за правата на човека и дори от гледна точка на стратегически интерес. Но сега, за Европейския парламент гласуването на ратификация на споразумение с правителство, което санкционира неговите членове, ще бъде още по-сложно. Бих искал основните фракции да се съгласят, че е невъзможно да се ратифицира споразумението, докато тези санкции не бъдат отменени. Зелените и социалдемократите вече заеха твърда позиция, би било добре, ако и останалите го направят.
Заглавието е на редакцията. Превод: Михайлина Димитрова
