Беатрис МАТЬО, сп. „Експрес“
Не беше толкова отдавна, когато икономистите все още играеха играта на буквите и цифрите. Какъв растеж за годините 2021 и 2022? И какъв профил на икономическото възстановяване, което щеше да разпери крилата си с пристигането на ваксините?
Поразени от мащаба на плановете за стимулиране, най-оптимистичните прогнози разчитаха V-образен отскок и бързо завръщане в света преди Ковид; най-предпазливите излагаха сценарий W, предвиждайки рецидив и след това неизбежно рестартиране; най-песимистичните залагаха на възстановяване във формата на Swoosh, емблематичното лого на Nike…
И тогава зимата отмина, епидемията възвърна мускулите си, вариантите отпаднаха и ваксинационната кампания започна на фона на недостиг на дози. Днес „синоптиците“ са премахнали математическите си уравнения и са променили играта. И гледат сценария, когато пандемията трае дълго време, подновявана всеки път от появата на нови щамове на вируса. Това би принудило правителствата да редуват периоди със и без ограничения в продължение на месеци в зависимост от епидемията.
В проучване, публикувано миналата седмица от престижния Институт за международна икономика „Питърсън“, американски мозъчен тръст, двама французи, Жан Пизани-Фери, бившият президент на Съвета за икономически анализи, и Оливие Бланшар, бившият главен икономист на МВФ, се опитват да измерят икономическото въздействие на такъв сценарий.
Рискът от трайно затваряне на границите
Най-важното – изкушението на барикадата. „Докато страните ще се опитват да се предпазят от инфекции, случващи се другаде, рискът е да станем свидетели на трайно затваряне на границите и спад на пътническия трафик“, казва Жан Пизани-Фери. Като форма на обобщение на британския пример. От януари Лондон забранява на пътниците от над 30 държави да влизат на нейна територия и налага период на самоизолация на всеки, който пристига от която и да е държава, различна от Ирландия. Очевидно последиците биха били пагубни за туристическите центрове. Само във Франция чуждестранният туризъм пряко и косвено представлява близо 3% от БВП. „Но най-същественото въздействие би било дезорганизацията на производствените вериги“, продължава икономистът. В основата на глобализацията наистина има мрежа от подизпълнители, разпръснати из цялата планета. Очевидно нищо няма да попречи на контейнерите да преминават през океаните, но „всички проучвания показват, че мобилността на хората е важна за създаването и управлението на веригите за създаване на стойност“, продължава икономистът. Последиците ще бъдат значителни за рентабилността и производителността на фирмите.
Пример ? Когато в средата на първото десетилетие от новия век страните от Шенгенското пространство наложиха виза за пътници от Еквадор и Боливия, търговията с Испания – страната, най-засегната от тази промяна – бе сериозно засегната. По същия начин ограниченията за обучение в чужбина – спирането на програмата „Еразъм“ в Европа или намаляването на броя на чуждестранните студенти и преподаватели в американски университети – могат постепенно да намалят международното сътрудничество в научните изследвания.
Внимание и предпазни мерки
Разбира се, хората и компаниите проявяват креативност, измислят нови начини на работа, а новите технологии донякъде заличават липсата на физически контакт. Всъщност свиването на икономическата активност беше много по-малко по време на второто затваряне: 5% спад в БВП за една година през ноември срещу спад от 20% средно през пролетта. За това трето, сегашно ограничение експертите очакват въздействие от 0,2 пункта от БВП през цялата година за Франция. „Въпреки това има ограничение на устойчивостта. Умора“, предупреждава Жан Писани-Фери. Да не говорим за постоянните последици по отношение на дългосрочната безработица, здравеопазването, бедността, образованието. Ще се появи свят на предпазливото поведение. Нищо общо със сценария от 20-те години, изпълнен след испанския грип преди век.
Заглавието е на редакцията. Превод: Михайлина Димитрова
