Проф. Ювал Харари, сп. „Експрес“
Проф. Ювал Ноа Харари е историк и автор на добили изключителна популярност книги, който се смята за един от най-влиятелните интелектуалци на нашето време. От книгите му „Sapiens. Кратка история на човечеството“, „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ и „21 урока за 21-ви век“ са продадени 27,5 милиона копия в превод на 60 езика. 44- годишният Харари, роден в Израел, започва кариерата си в Оксфорд, изнася лекции редом със световни лидери, публикува мнения в най-авторитетни световни издания. Професор по история в Йерусалим.
Как да обобщим Ковид годината, ако я разгледаме от глобална историческа перспектива? Много хора вярват, че много тежките жертви на коронавируса демонстрират безсилие на човечеството пред всемогъществото на природата. Всъщност 2020 г. показа, че човечеството далеч не е безпомощно.
Епидемиите вече не са неконтролируеми природни сили. Науката ги превърна в преодолими предизвикателства. Но защо тогава съжаляваме за толкова много жертви и страдания? Заради лоши политически решения. В старите времена, когато хората се сблъсквали с напасти като Черната смърт, те нямали представа какво може да я причини или как тя може да бъде поставена под контрол. Когато испанският грип избухна през 1918 г., най-добрите учени в света за епохата не успяха да идентифицират смъртоносния вирус, повечето от приложените мерки бяха пропилени и различните опити за разработване на ефективна ваксина се оказаха неуспешни.
По-различно е с Ковид 19. За по-малко от година бяха произведени масово няколко ефективни ваксини. Във войната между човека и патогените човек никога не е бил по-мощен. Наред с подвизите на биотехнологиите, годината Ковид ни напомни и за силата на информационните технологии. В миналото, ако човечеството имаше проблеми със задържането на епидемии, това беше, защото не можехме да следваме веригата на замърсяване в реално време и защото икономическите разходи за продължително затваряне бяха непосилни. През 2020 г. цифровото наблюдение значително улесни проследяването и локализирането на преносителите на болести, чрез което карантината може да бъде както по-селективна, така и по-ефективна. По-важното е, че автоматизацията и интернет направиха блокировките жизнеспособни, поне в развитите страни. Ако в някои региони на развиващия се свят пандемията може да ни е напомняла за минали бичове, в по-голямата част от развития свят цифровата революция напълно промени ситуацията.
Почти винаги търговията е играла лоша роля в пандемиите. Смъртоносни патогени обикаляха преди векове земното кълбо на борда на търговски кораби на дълги разстояния. По този начин, чрез „автостоп” по Пътя на коприната, чумата премина от Източна Азия в Близкия изток. Претъпканите лодки и ханове бяха огнища на болести. А през 2020 г. международната търговия успя да продължи да функционира без твърде много проблеми, защото нейните нужди от работна ръка вече са много ограничени. Днес до голяма степен автоматизирани контейнерни кораби са способни да превозват повече товари, отколкото търговския флот на кралствата в зората на модерните времена.
От 2020 г. знаем, че животът може да продължи, дори ако цяла държава е физически ограничена. Сега се опитайте да си представите какво би се случило, ако нашата цифрова инфраструктура се провали. Информационните технологии ни направиха по-устойчиви на биологични вируси, но и много по-уязвими към злонамерен софтуер и кибер атаки. Хората често се чудят какъв ще бъде следващият Ковид. Сигурен залог е, че това ще бъде атака срещу нашата цифрова инфраструктура. Отне няколко месеца, докато коронавирусът се разпространи по света и заразява милиони хора. Нашата цифрова инфраструктура може да рухне за един ден. И ако училищата и офисите успяха бързо да се върнат в Интернет, колко време според вас ще отнеме връщането от имейл на пощенска кутия?
Науката обаче не може да замести политиката. Годината Ковид подчерта още едно, още по-забележително ограничение за нашата технологична и научна мощ. Науката не може да замести политиката. Когато вземаме политически решения, трябва да вземем предвид множество интереси и ценности и тъй като няма научен метод за определяне кои интереси и ценности трябва да имат предимство пред другите, няма научен метод за вземане на решение какво да се направи. Дори ако всички данни, с които разполагаме, са точни и надеждни, винаги трябва да задаваме въпроса: „Какво има значение? Кой решава какво трябва да брои? Как да балансираме числата?“ Това е работа на политици, а не на учени.
Политиците трябва да преценят медицинските, икономическите и социалните аспекти и да измислят цялостна стратегия. Дематериализацията и наблюдението излагат на риск неприкосновеността на личния живот и проправят пътя за появата на тоталитарни режими от нов вид.
Трябва да се борим срещу тази епидемия, но струва ли си тази битка да жертваме свободата си в процеса? Първо, всеки път, когато събирате данни за хора – включително какво се случва в телата им – тези данни трябва да се използват, за да помогнат на тези хора, а не да ги манипулират, наблюдават или увреждат. Личният ми лекар знае много лични неща за мен. Приемам го, защото му вярвам да го използва в моя полза. Анализаторът не трябва да продава тази информация на бизнес или политическа партия. Същото трябва да се прилага за всеки „орган за надзор на пандемия“, който се появи. Второ, наблюдението трябва да бъде двупосочна улица. Ако идва само отгоре, това е вратата, отворена за диктатура.
С други думи, когато засилваме наблюдението на отделни лица, трябва в същото време да засилим това спрямо държавата и големите мултинационални компании. Например в настоящата криза правителствата освобождават огромни суми пари. Разпределението на това финансиране трябва да бъде по-прозрачно. Като гражданин искам да знам кой какво финансиране получава и кой решава къде да отидат парите. Искам да се уверя, че парите отиват за компаниите, които наистина се нуждаят от тях, а не за мултинационална компания, чиито лидери се сприятеляват с министър. Ако правителството твърди, че е твърде сложно да се постави такова устройство за управление в разгара на пандемия, не вярвайте. Трето, никога не позволявайте прекалено голяма концентрация на данни в едни и същи ръце. Нито по време, нито след пандемията. Монополът върху данните е гарантирана диктатура. Ако трябва да събираме лични биометрични данни, за да спрем пандемията, това трябва да стане от независим здравен орган, а не от полицията. И събраните данни трябва да се пазят отделно. Разбира се, това ще доведе до дублиране и загуба на ефективност. Но неефективността не е вина. Искате ли да предотвратите появата на дигитална диктатура?
Човечеството не може да предотврати появата на нови патогени. Това е естествен процес на еволюция, който е започнал преди милиарди години и ще продължи. Но днес човечеството разполага със знанията и инструментите за предотвратяване на разпространението на нов патоген и причиняването на пандемия. Ако Ковид 19 продължи да се разпространява през 2021 г. и убие милиони хора, или ако още по-смъртоносна пандемия сполети човечеството през 2030 г., това няма да бъде нито неконтролируемо бедствие, нито божествено наказание. Това ще бъде човешки провал и по-точно политически провал.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Превод Михайлина Димитрова
